Докато до друг застава някой
/ брой: 149
Но не за сбогом вземам думата, за да кажа на появилия се на пътя ми поет Иван Г. Пенев, че илюзиите като разпиляно ято ни съпровождат все още с тревожни птичи гласове. Защото гнездата им са в нашите души и няма да се сбогуваме с тях, защото все още "до друг застава някой/ и докато на друг ръка подава някой,/ и докато на друг в очите гледа някой/", ще сме с Надеждата.
Поете, бързам да ти кажа, че поетичната ти антология ме впечатли със своята болезнена откровеност и тя събуди любопитството ми в пълна мяра. Затова прочетох стихотворенията ти няколко пъти и съм си отбелязал не едно и две места, които искам да цитирам.
Тези вечери чудни на тиха отмора...
Богове, ако има, родени са нощем.
И рождените ясли на всяко безсмъртие
тези вечери крият и пълнят с разкоша си
и остават във късата памет на смъртните.
И все пак - тази твоя поетична изповед в "Сбогом на илюзиите" опровергава твърдението ти за късата ни памет. Затова ще си послужа с цитати:
А беше тъжна есента,
когато идеше погрома,
при светли изгреви
и светли залези
загубвахме завинаги
и сетните илюзии.
Не бе потоп. А бе дори по-страшно...
Помръкнаха от горест сините морета,
когато се прощавахме с надеждите.
Умираха, които аз обичах...
Когато една поетична книга успее да ме задържи при себе си с болката и чистите споделяния за това, което сме били и все още сме, то е най-точното доказателство, че ми говори автентичен поет, на когото мога само да благодаря, че е удържал победа над бита и Битието. Защото то, Битието, не гали, а бие. Затова съм при болката ти, Поете:
Една отминала тъга чертае
пак спомена за миналите дни.
И свети нищото. И свети края.
И светят тъмни бъднини.
А времето покрива всеки крах.
Умираха, които аз обичах.
За мен ти сега си Друг...
Книгата ще бъде представена в НЛС "Старинният файтон" днес, 1 юли, от 18 ч.