Човекът, останал в света на физиката
95 години от рождението на акад. Милко Борисов
/ брой: 85
Навършиха се (на 18 февруари) 95 години от рождението на видния български учен Милко Борисов Иванов. Още преди да завърши с отличен успех Втора софийска мъжка гимназия той се насочил към физиката - прехвърлил се от полукласическия отдел в реалния, за да може да изучава повече физика и математика. Още като ученик се запознал с бъдещия свой учител в науката Георги Наджаков (1896-1981). По онова време той бил асистент във Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", взел две книги от библиотеката на факултета и ги дал на ученика да ги прочете. "Книгите "Мир света" и "Мир звука" от Бряг изиграха голяма роля за създаване у мен на интерес към физиката - спомня си много години по-късно Милко Борисов. - Посещавах и някои реферати по физика в университета..."
Приели го за студент едновременно по естествена история, химия и физика. Записал се през есента на 1939 г. да следва физика във Физико-математическия факултет на Софийския университет. След като се дипломирал, отишъл войник, служил в пехотна стрелкова рота. От октомври 1945 г. до началото на 1948 г. е назначен за асистент в Катедрата по опитна физика във Физико-математическия факултет на университета, чийто ръководител бил Георги Наджаков. За старши научен сътрудник е избран през 1957 г., за професор и завеждащ катедра по физика на твърдото тяло - през 1963 г., за академик - през 1984 година.
Първите стъпки на младия учен, насърчаван отново от Георги Наджаков, са в новосъздадения през 1946 г. Физически институт на БАН в областта на фотодиелектричните ефекти в кристалофосфорите. По-късно интересите и изследванията му ще обхванат по-широк спектър. Академик Милко Борисов е известен на научната общност със своите крупни научни приноси и изобретения в областта на фотоелектричните и оптичните явления, полупроводниците и лазерните технологии. Научните му трудове надхвърлят 300 - от първата му работа по разделяне на ефектите на изменение на диелектричната проницаемост и диелектричните загуби при фотодиелектричния ефект (1950) до последната "Нова възможност за пряко регистриране на гравитационни вълни" (1997), година преди да почине. Към тях трябва да прибавим 15-те авторски свидетелства за изобретения/патенти и 66 статии и книги по история на физиката. Той бе член на международни и чуждестранни научни дружества. Световно признание получи за оригиналните си разработки в теорията на взаимодействията на еластичните трептения и вълни с електрони в акустоелектрониката и акустиката.
Безспорни са заслугите на академика и като организатор на висшето образование и науката: от 1962 до 1972 г. Милко Борисов ръководи Катедрата по опитна физика в СУ - учител на няколко поколения физици, от 1972 до 1993 г. бе първият и несменяем директор (до пенсионирането си) на Института по физика на твърдото тяло при БАН. Не мога да не отбележа и лекционната му дейност на популяризатор на науката. От името на Българското инженерно архитектурно дружество веднага след пускането на първата атомна електроцентрала в Съветския съюз Милко Борисов изнесе пред научно-техническата интелигенция в София подробна лекция с диапозитиви. По-късно той бе желан лектор и по темите за радиото и телевизията у нас. По-възрастните колеги журналисти от вестниците и списанията си спомнят колко отзивчив и отговорен бе и при писането на статии или даването на интервюта.