Бюджетен миш-маш

Разбърквате две-три разбираеми от широката общественост промени, гарнирате ги с няколко технически поправки и ги поливате обилно с текстовете на една-две евродирективи. Така ястието може да се пъхне в парламента, където започва същинското готвене на висок градус и под налягане. Крайният резултат обикновено е с леко неочакван привкус, но пък времето за реакция на недоволните консуматори данъкоплатци е скъсено до минимум. Така изглежда процесът по подготовка и приемане на промените в данъчното законодателство през последните няколко години, ако се преведе на езика на телевизионно готварско шоу. Тази година обаче е особена и както се оказва "сглобката" ни предлага бюджетен миш маш, който не се харесва от никого, даже и от "некоалиционните" партньори. Парламентарната група на ГЕРБ даже постави ултиматум на "най-некадърния финансов министър" да изтегли проектобюджета и да представи нов вариант. За да оцелее "сглобката", това вероятно ще стане. Все пак, каква е ситуацията в момента.
По традиция, пък и по правило, всяка есен, преди приемането на бюджета за следващата година, министерството на финансите обявява какви ще бъдат данъчните промени, чрез които ще бъде осигурена неговата приходна част. Имайки предвид предлаганите промени може да се каже, че властта ни предлага само данъчна козметика, а и през следващата година не може да се очаква данъчна революция. За нея между другото се изисква доста политическа смелост, която сегашните управляващи не притежават. Конкретно за България данъчната революция трябва да има два основни елемента - въвеждане на прогресивно подоходно облагане и налагането на диференцирана ставка на ДДС. Нищо от това обаче няма да се случи, защото да направиш данъчна ревалюция трябва политически кураж, който в момента липсва.
Крайъгълен камък на данъчната политика е подоходното облагане. В момента всички плащат за доходите си плосък данък от 10%, срещу който обаче се чуват все повече гласове. Неадекватното данъчно облагане е причина за много вредни процеси в държавата, включително за неравенството. Плоските преки данъци са една от основните причини за укриване на доходите. За работодателя е по-изгодно ниското облагане на печалбата и личните доходи, защото от тях може да плаща заплати под масата, като спестява осигурителните вноски в размер на 32.7%.
Освен това беше абсолютно нечестно точно преди местните избори да не се обявяват намеренията на властниците да вдигнат двойно данък сгради и такса смет. Ако хоратга знаеха какво ги чака, резултатите от изборите вероятно щяха да бъдат съвсем други. Тази година всички експерти за единодушни, че в пакета от данъчни закони никаква синхронизация и идея за обща политика. Виждаме предложения на парче, някои от които са доста екзотични. Кои от тях ще оцелеят и в какъв вид ще напуснат след сблъсъка със законодателния гений на депутатите, предстои да видим.
Те обаче едва ли ще доведат до сериозен икономически растеж,защото, когато се повишава данъчната тежест върху бизнеса, икономическият растеж става жертва на политическата сглобка.

Проф. Румен Гечев: Настояваме за прогресивно облагане

БСП няма да подкрепи предлаганото от правителството увеличение на данъците, както и т.н. предложение "бонус-донос", за което смятаме, че ще създаде повече напрежение, отколкото да доведе до някакви постъпления в бюджета.
Толкова години сме обръщали внимание на министрите на финансите да не предлагат на бюджетна комисия и на Парламента промени в закони, в които няма конкретни числа. В дебата за бюджета трябва да се подхожда професионално. Такава ще бъде и критиката на БСП по отношение проекта за бюджет. Затова ще кажем: Не виждаме пряка връзка между този бюджет и икономическия растеж. Не виждаме опити на правителството за преразпределение на доходите, така че те да отидат в по-голямата си част за подсилване на средната класа. Не виждаме конкретни ангажименти на правителството за най-важното в България - острата демографска криза и продължаване на подкрепата за младите семейства и децата.
Бюджетен дефицит имат и развитите страни, важният въпрос е за какво се използват тези средства. Трябва да се увеличат капиталовите разходи и, но да видим по пера точно какви проекти предлага правителството да бъдат финансирани. Бихме искали да видим дългосрочна фискална политика на правителството не само през 2024 г. но какво прави България дългосрочно, взима ли поука от Германия, Франция, Италия от други развити страни, където бюджетът се ангажира с дългосрочни проекти за технологично обновлениеФ. БСП ще продължи да настоява за въвеждането в България на прогресивното данъчно облагане в следващ етап, тъй като такава е политиката на всички европейски страни. Няма как, на принципа "болен здрав носи", цялата тежест на бюджета да се стоварва върху хората с най-ниски доходи, а същевременно хората ,които получават колосални печалби и доходи да бъдат облагани със същата ставка.
В Европа бюджетните разходи се движат около 50 и над 50% от БВП. Това правителство продължава неприемливата за нас традиция да поддържа бюджетни разходи и приходи около 40% от БВП. Разликата при БВП около 205 млрд. лева е 20 млрд. лева, които не минават през българския бюджет.

Хлябът без ДДС

С предлаганите промени се запазва нулевата ставка за доставката на хляб и брашно, така че да се смекчи въздействието на високите цени на хляба върху домакинствата.
С промени в Закона за данъка върху доходите на физическите лица се въвежда спорната идея за данъчен бонус за търговията с криптовалути. За доходите от продажба или замяна на финансови активи, чуждестранни валути и криптовалути се въвеждат нормативно признати разходи в размер на 10%.
Въпреки критиките от експерти кабинетът на се отказва да въведе данъчно облекчение за касови бележки, чрез което физическите лица да могат да приспадат от общата си годишна данъчна основа 0.5% от платения ДДС, но не повече от 100 лв. месечно, съгласно данните от касовите бележки, които човекът е регистрирал в НАП. Проблемът с този бонус е, че е нищожен и не си заслужава усилията. Дори човек да регистрира в НАП касови бележки за 2000 лв. на месец, колкото приблизително е средната заплата в София, той ще може да си върне не повече от 2 лв., което едва ли е особен стимул за събирането на касови бележки.
Друго нововъведение на МФ е специална мярка за засилване на събираемостта на данъка върху доходите на гъбари и билкари. Това ще стане чрез въвеждане на патентен данък.За разлика от билкарите и гъбарите, хората, които си докарват доходи от предаване на отпадъци за вторични суровини, ще бъдат облекчени. През 2012 г. се въведе данък върху дохода им, който се удържаше от фирмите за скрап, но от 2024 г. той ще отпадне.

Приравняват гражданските
към трудовите договори

Въпреки заявките на правителството за запазване на данъчно-осигурителната тежест, финансовото министерство предлага сериозно увеличение на данъците и осигуровките върху гражданските договори от 2024 г. Увеличението е предвидено в лаконична поправка в два закона - за данъците върху доходите на физическите лица и в Кодекса за социално осигуряване.
С едната промяна голяма част от хората с извънтрудови доходи ще изгубят правото да намаляват годишната си данъчна основа с 25% признати разходи за дейността си. С другия текст същите извънтрудови доходи ще се приравнят към осигуряването за трудовите, т.е. ще се покриват всички осигурителни рискове, а не както досега само инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
Двете големи новости се прокарват през добавка в дефиницията за трудови правоотношения. Според сега действащия текст в закона за данъците върху доходите на физическите лица, трудови правоотношения са правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда, на държавните служители, военните, органите на съдебната власт. Сега към правоотношенията по Кодекса на труда се добавят и "правоотношения, които по своя характер представляват наемане на работна сила, без да е сключен трудов договор". Аналогична е промяната в КСО.
Предложението е във връзка с прикриването на трудови правоотношения под формата на граждански договори, като по този начин се укрива действителният размер на облагаемия и осигурителния доход, като внесените в бюджета данък и осигурителни вноски са в по-нисък размер. В практиката много често така се прикриват правоотношения, които имат всички характеристики на трудовите. По този начин се ползват нормативно признати разходи при формирането на облагаемия доход, а също се внасят задължителни осигурителни вноски в по-нисък размер, пише в мотивите за промените.

15% данък печалба за едрия бизнес

Една от най-сериозните промени в данъчните закони е вдигането на корпоративния данък за част от едрия бизнес у нас от 10% на 15%. Това не е заради национално решение, а заради глобална мярка, подкрепена от ЕС, за постигане на еднакво минимално ниво на облагането на мултинационалните компании и големи национални компании с оборот над 750 млн. евро. Въпреки искането на едрия бизнес мярката да се отложи съгласно максимално допустимия срок в евродирективата, правителството на Денков я предлага в данъчните промени за 2024 г.
Асен Василев засега не се е отказал и от идеята за 10% бонус за всеки, който предостави разкрития за избягване на данъчно облагане и в резултат държавата успее да събере допълнителна сума в бюджета. Предвижда се долният праг на сумата, събрана вследствие на подадената информация, да е 100 000 лв., а не 3000 лв., каквото беше първоначалното предложение на МФ и срещу което ГЕРБ се обявиха, неглижирайки мярката като "донос-бонус". Според министерството по този начин ще се предотврати подаването на информация с цел решаване на междуличностни противоречия или конкурентни търговски конфликти.

Таванът за плащания в брой пада на 5 000 лв.

Кабинетът ще предложи таванът за плащане на суми в брой да падне от 10 000 лв. на 5000 лв. - мярка, която не успя да мине в предходни парламенти. Целта е борба със сивата икономика. Правителството на ГЕРБ още преди 5-6 години предложи същата идея, и то няколко пъти, но тя така и не мина през парламента.
Първоначално финансовият министър Асен Василев предложи ставката за ресторантьорските и кетъринг услугите да се върне отново на 20% от 1 януари 2024 г., защото пандемията отдавна отмина в най-тежкия си вид. След забележки от страна на Делян Пеевски и Бойко Борисов Василев направи уговорката, че ако браншът на заведенията се съгласи на мерки за изсветляване, ставката от ДДС може и трайно да остане 9%. Явно този подход е приет от правителството.
В  изявлението си  по темата обаче финансовият министър направи уговорката, че темата е оставена в ръцете на парламента. Ако се приемат няколко мерки за изсветляване на сектора, които той е заложил, бил склонен на 9% ДДС. Но ако не се приемат, ще поддържа 20%.  Една от мерките за изсветляване на сивата икономика е идеята за т. нар. "безплатен обяд", която вече веднъж беше отхвърлена с аргумента, че може да се окаже противоконституционна. Със закона ще се даде възможност на клиентите на заведенията да не плащат сметките си, ако доставчикът на услугата не издаде касова бележка.
Мярка, силно подкрепяна от ресторантьорите, е въвеждането на патентен данък вместо данък печалба за заведенията, както предложи шефът на НАП Румен Спецов. Патентен данък обаче ще плащат само фирми с оборот до 100 000 лв., като постъпленията ще отиват в общините.
Друга промяна за сектора предвижда работодателите в бранша, които предлагат услуги в заведения, категоризирани с две, три, четири или пет звезди, да изплащат възнагражденията на работниците и служителите си задължително по банков път. Въпросните заведения ще трябва да осигурят възможност клиентите им да плащат сметките си и чрез ПОС терминал.

Данък сгради до 65% по-висок

Данък сгради ще нарасне с до 65% от началото на следващата година. Домакинствата вероятно ще плащат и по-висока такса смет, ако парламентът одобри промените в Закона за местните данъци и такси, които са предложени от правителството. За апартамент в центъра на София от 80 кв. м. общата сума на данък сгради и такса смет може да нарасне до 612 лв.
Данък сгради и такса смет се определят според данъчната оценка на жилищните имоти. Самата данъчна оценка на къщите и апартаментите се пресмята по формула според базисната данъчна стойност на 1 кв. метър в левове, площта на имота и коефициенти за местоположение, инфраструктура, индивидуални характеристики, височина и овехтяване.
Приетите от Министерски съвет промени в Закона за местните данъци и такси предвиждат на всеки две години да се променя данъчната оценка на жилищата.
Предвижда се при промяна на цените на жилищата с над 10% за две последователни години от следващата година базисната данъчна стойност на квадратен метър да се актуализира според данните на Националния статистически институт за движението на цените.
Според предложените текстове данък сгради в най-големите градове ще нарасне около два пъти повече от поскъпването на имотите за последните две години. А данък сгради за по-малките селища, за които няма конкретни данни за движението на цените - със средното поскъпване на имотите за цялата страна. Така промените ще ударят по джоба най-много собствениците на имоти в големите градове.
Такса смет в момента също се определя според данъчната оценка на имотите. Планирано е таксата за събиране на отпадъци да се определя според количеството изхвърлени боклуци от домакинствата или според броя на хората, които живеят в един имот. Но тази промяна вероятно няма да стане преди началото на 2025 г.за различните имоти според конструкцията им.

Близо 8 млрд. лв. за здраве

Здравната вноска няма да бъде увеличена и остава 8 процента от осигурителния доход. Това предвижда проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2024-та година. Във финансовата рамка са предвидени разходи за над 8 милиарда и 160 милиона лева или с над един милиард и сто милиона повече спрямо 2023-а година.
В проектобюджета са заложени здравноосигурителни приходи в размер на малко над 7 милиарда и 950 милиона лева, от които почти 4 милиарда и 900 милиона са приходи от здрави вноски и над 3 милиарда са трансфери за здравно осигуряване.  В разчетите е отразено повишението на минималната заплата на 933 лева от 1-и януари догодина. През 2024 г. съгласно писмо от Министерство на здравеопазването са предвидени трансфери за над 173 милиона лева, които са за финансиране на разходите за ваксини, дейности за здравно неосигурени лица и други. За болниците традиционно е предвиден най-големият дял от средствата в здравноосигурителните плащания Ц малко над 3 милиарда и 500 милиона лева.
За личните лекари са предвидени над 560 милиона лева, за специализираната извънболнична помощ са заложени 562 милиона , а за дентални дейности Ц близо 329 милиона лева. За лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели са предвидени общо над два милиарда и сто милиона лева. В това число са плащания за дейностите по отпускане на лекарствата за домашно лечение, заплащани 100 на сто от бюджета на Касата за 39 милиона лева, от които се определят до 3 милиона за финансиране на аптеки в отдалечени, труднодостъпни райони или са единствен изпълнител за съответната дейност от община, както и с денонощен режим на работа.

Атанас Зафиров, зам.-председател на БСП:
Ще защитим нашите предложения

Ние ще защитим нашите предложения в бюджета, както сме го правили всяка година, но няма как да подкрепим безпринципно вдигане на данъци, този необмислен закон "бонус-донос". Освен това липсват всякакви мерки по отношение на демографската криза и на адекватна социална подкрепа за нуждаещите се.   

Васил Велев, председател на АИКБ:
Приходите са надценени

Приходите в бюджета са силно надценени и няма да се реализират. В анкетата, която провеждаме традиционно, повечето наши мениджъри  казват, че следващата година ще е по-лоша.

Кузман Илиев, икономист:
Бизнесът ще бъде изстискан

Асен Василев прави мечтан от всички бюджет - за всички по много. В приходната част обаче има изстискване, много трудности за онези, които правят добавената стойност.Когато започнеш панически да изпускаш бюджета, налагаш безумни данъчни, административни тежести, с които да напълниш хазната. "Дефицитът не само ще остане, той ще се увеличи. Буквално си купуваме време, което ще се върне на поколенията след това.

Левон Хампарцумян, банкер:
Ножът опира до кокала

"Оформя се дефицит от над 10 млрд. лв. Вдигаме данъци, ще облагаме тежко за едни 200 млн". Дори в различни години се правят сметки с едни и същи пари, кжоито така и не идват. Става дума за средствата по плана за възстановяване. Има опасност и за пенсионната система. И тази година не излизат сметките с един милиард от ДДС. Индустрията скрибуца, нямаме основание за оптимизъм. Идеята за облагането на бакшишите е взета от чуждо законодателство.