А толкова е просто ли? Едва ли при това безлюбие

Искам да вляза в реторичната атмосфера на новата стихосбирка на поетесата Веселка Колева "Безсезоние", затова се позовавам на нейното твърдение, изнесено и на корицата отзад, под снимката й:
...А толкова, а толкова е просто -
да си любим...
Прочитайки книгата, се озадачих, макар че поетичните послания изискват по-продължително и особено вглеждане, защото самото заглавие "Безсезоние" изисква по-друго разбиране, то ни подлага на изпит и изпитание. Такава е и главната задача на поетесата - да извлече от нас максимума в придвижването ни по-напред в нашето усъвършенстване. Защото безсезонието не е само нейно, то е проблем на човека въобще. Книгата е претоварена със страдание и резигнации, с несъгласия и присъди, с недоволства и т.н., и т.н. При Веселка Колева само името й е в дисонанс със сериозния й характер. Тя така е устроена. Читателят ще се вгледа и в "епикризите" за нея, поставени в края на стихосбирката от мненията на други за предишните й книги "Скандална обич", "Нежно оръжие", "Прошката на музите" и "Когато добротата е порок". Верни и точни са тези епикризи, явно и тя ги е приела безрезервно, щом ги е включила в петата си книга...
Всъщност в тези нови сто страници бушуващо неспокойство в мерена реч е неизмеримата й жажда да постигне себе си. "Защото знам какво е - да си ничия/ дотолкова ненужна и свободна,/ че няма кой защо да те обича./ Дори си нямаш кой да те намрази.../ Достатъчно живях - като по книга,/ и с този глад сред хиляди рецепти -/ как бързо, безпрепятствено да стигна/ до нечий ден, да бъда негов шепот..."
Затова сложих като щит в началото: "А толкова е просто ли? Едва ли... И Веселка знае защо е това, щом е посветила книгата на синовете си, на тях предава още отсега щафетата или ги подготвя за бъдещи носители на факлата...
Веселка Колева е поетеса с характер, подчертавам отново това, за да й кажа горе главата, щом е извела за себе си квантовата формула, че Човекът това е мъжът и жената заедно... Душите ни наистина си приличат с празни пощенски кутии, затова пък от време на време намираме в тях неочаквано известие, някое красиво чудо-поезия. Книгата ти е пълна с формули, поетесо, и мисля, че те са твоите рецепти, дадени на читателите ти. Универсални са те и приложими от всеки, който ще се вслуша във въпроса ти: Как може да си тръгнем - без любов?