16 Ноември 2024събота21:01 ч.

Ако щете - вярвайте

Евгений Петров пътува с Машината на времето

Писателят, съавтор с Иля Илф на романите "Дванайсетте стола" и "Златният телец", смайва изследователите с невероятна тайна в живота си, която никой досега не е могъл да разкрие

/ брой: 114

автор:Богдан Иванов

visibility 5094

Събирах материали за 90-годишнината на знаменития роман "Дванайсетте стола" от още по-знаменитите Иля Илф и Евгений Петров, когато пред очите ми изведнъж изскочи от интернет история мистична, фантастична, мистериозна. Оказва се, че тя вече 80 години предизвиква изследователите и 80 години никой от тях не успява да разкрие нейната тайна.
Но кой е Евгений Петров?
Той е по-малък брат на извънредно популярния по съветско време писател Валентин Катаев (1897-1986), автор на пиеси, повести, романи и носител на най-високи награди за литература, цар на перото и модна икона тогава в социалистическата култура на СССР.
Точно Катаев дава идеята за романа "Дванайсетте стола" на брат си Евгений Петров и на своя добър приятел Иля Илф, като замисълът е те двамата да свършат най-тежката работа, да нахвърлят в груб вид бъдещото велико творение, а накрая той, Големият майстор, да изглади написаното от "литературните роби", да го боядиса в златисто, да го лакира и с дълбок поклон пред зашеметената от възторг публика да обере овациите, а след него да вървят черноработниците Илф и Петров...
Само че нещата се развиват по-различно - двамата си свършват толкова добре работата, че не е нужна намесата на Валентин Катаев. Нещо повече: в началото той започва да чете малко небрежно, дори снизходително написаното от тях, но после така се увлича, че щом свършва, поглежда към двамата съавтори с уважение, респект и възкликва очарован:
- Какво редактиране, какво украсяване?! Аз не ви трябвам! Всичко сами сте направили прекрасно!
След което Иля Илф и Евгений Петров, окрилени от похвалата, продължават с пълна пара напред и в края на януари 1928 г. слагат точка на своето възхитително писание.
Приключвам това отклонение и се връщам на Евгений Петров (псевдоним на Евгений Петрович Катаев). Той е роден през 1902 г. в Одеса в семейството на учител по история. Майка му умира само няколко месеца след неговото раждане. Любознателното дете се увлича не толкова от класическата литература, колкото от романите на Роберт Луиз Стивънсън и на Джек Лондон, които намира в богатата библиотека на баща си.
Завършва класическа гимназия в Одеса, работи в Украинската телеграфна агенция, а после е инспектор в Одеската милиция, където има драматични премеждия.
Премества се в Москва, под псевдонима Петров започва литературна кариера. В железничарския вестник "Гудок" се запознава с Иля Илф и двамата слагат начало на легендарно приятелство и съавторство. Появяват се романите "Дванайсетте стола", "Златният телец", книгата "Едноетажната Америка", новелите "Необикновени истории от живота на град Колоколамск", фантастичната повест "Светла личност", фейлетони, киносценарии и още много други - всички плод на творческото им сътрудничество.
Кореспондент на вестник "Правда" и Информбюро по време на войната. След твърде ранната кончина на Иля Илф от туберкулоза Смъртта преследва и Евгений Петров и той няколко пъти едва успява да се измъкне от лапите й. Докато на 2 юли 1942 г., на път от фронта към Москва, самолетът, с който лети, е свален от немски изтребител и Евгений Петров загива едва 39-годишен. Точно на същата възраст си е отишъл и Иля Илф...
Сега - мистериозната история. Оказва се, че Евгений Петров е имал много странно хоби: той събирал пощенски пликове с писма, които... сам пращал до себе си! Насочвал писмото до определена държава, като измислял несъществуващ град, несъществуваща улица, несъществуващ номер, несъществуващо име и фамилия на адресата.
Разбира се, след месец-два писмото се връщало обратно при него вече облепено с чуждоземни марки и с печат: "Адресът - неверен!"
И днес на гърба на повечето пликове, които се продават в пощите у нас, можете да видите, подредени в малка таблица, 13 основания да бъде върнато едно писмо: "Непълен адрес", "Сменен адрес", "Несъществуващ адрес", "Непознат на адреса", "Незастроен парцел", "Няма достъп", "Заминал/Отсъства", "Отказ от получаване", "Починал", "Нередовна/Липсваща ПК (пощенска кутия - бел. авт.)", "Връщане по искане на подателя", "Необозначен адрес", "Непотърсен".
Така е било и преди 80 години, защото пощите са консервативна институция. Та тогава, през пролетта на 1939 г., Евгений Петров решава да изпрати писмо до... Нова Зеландия. Измисля си град - Хайдбървил; измисля си улица - "Райтбийч", измисля си номер на къщата - 7; измисля си име на адресата - Мерил Юджийн Уизли.
В плика слага следното писмо:

"Скъпи мой Мерил!
Изпращам ти искрени съболезнования за смъртта на чичо Пит. Дръж се, приятелю! И ми прости, че толкова дълго не ти отговарях.
Как е Ингрид? Целуни дъщеря си, тя сигурно вече съвсем е пораснала.
Чакам отговора ти.
Твой Евгений."

След 2-3 месеца, когато Евгений Петров съвсем бил забравил за писмото, изведнъж получил отговор. От Нова Зеландия!
Щом погледнал плика, писателят изпаднал в тежък шок!
На плика пишело: "Мерил Юджийн Уизли, ул. "Райтбийч" 7, Хайдбървил, Нова Зеландия"!
Потвърждение били всички печати и марки от новозеландската поща, което доказва, че и адресът, и получателят са точни. Съществуват реално!
Но това било само началото на мистерията, на чудото, ако щете. Защото следвало писмото на Мерил:

"Скъпи Евгений!
Благодаря ти за съболезнованията! Чичо Пит загина съвсем нелепо и тази трагедия извади от релси цялото ни семейство за половин година. Затова и толкова дълго не ти писах, но двамата с Ингрид не сме те забравили, нито онези три дни, които прекара с нас. Глория наистина порасна с половин глава, обаче още не иска да се раздели с руското мече, което ти й донесе.
Твой Мерил."

Объркан, смаян, разтреперан, Евгений Петров гледал невярващ писмото, въртял плика в ръце и видял как от него изпаднала снимка. А на снимката - той, прегърнат с непознат мъж!?
Обърнал я - тя била датирана на гърба: - "9 октомври 1938 г."!?
Евгений Петров се хванал за сърцето: точно на 9 октомври 1938 г. той бил докаран с линейка в болницата в безнадеждно състояние - полумъртъв, с най-тежка форма на белодробно възпаление. Пътувал вече за Отвъдното, шансът да бъде спасен бил нулев, но става чудо и след три дни в безсъзнание... той оживява! Само че от предишния Евгений - весел, жизнерадостен, душа на компанията - нямало и следа. След случилото се в болницата и след получаването на писмото той се преобразил и станал друг човек - мрачен, затворен, намръщен, неразговорлив. И съвсем забравил шегите...
Пише отново до Нова Зеландия. В това време Втората световна война вече е започнала и писателят също участва - той е военен кореспондент на в. "Правда" и на Информбюро, както споменах и по-горе. Постоянно е на фронта, на два пъти остава единственият жив след страхотен минохвъргачен обстрел, диктува по телефона репортажи от бойната линия, лети с транспортни самолети обратно в тила... Така и загива - при полет със самолет от Севастопол към Москва.
И сякаш за да бъде пълно потресението от тази история, ето какво се случва в деня на смъртта му - 2 юли 1942 г.: същия ден в дома на Евгений Петров пристига писмо от Нова Зеландия. В него Мерил Уизли, който следи с голямо внимание събитията по фронтовете, изразява възторга си от бойните успехи на съветските войници, но в същото време изразява и своята тревога за живота на Евгений Петров. Той пише дословно:

"Помниш ли, Евгений, как се изплаших, когато ти започна да се къпеш в езерото - водата беше много студена. Но ти ми каза, че ти е съдено да загинеш при падане със самолет, а не да се удавиш. Много те моля - лети колкото се може по-рядко!"

х     х     х

"Това не може да бъде!", "Ако щете - вярвайте", "Невероятно, но факт", "В живота всичко е възможно", "Човек предполага - Господ разполага" и какво ли още не биха си помислили читателите за мистериозните премеждия на писателя Евгений Петров.
Досега няма ясно и безспорно обяснение на случилото се, макар че изследователи още търсят истината. Вече 80 години...
На мен ми се струва, че цялото внимание трябва да се насочи към тези дни през октомври 1938 г., когато писателят пътува към Отвъдното и може би още някъде другаде, а Машината на Времето, Машината на Живота и Смъртта го пренасят в незнайни светове и го срещат с незнайни хора, отключват у него тайнствени сетива, правят го небесен пътешественик и прорицател, дори... раздвояват личността му.
Но тук вече вие сте наред, за да изкажете по-точни предположения...



Знаменитият дует - Иля Илф (вдясно) и Евгений Петров, заедно с тяхното велико творение - романа "Дванайсетте стола"


Писмото и снимката от Нова Зеландия
  

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ