Репортаж
"Дор език живее, народ не умира!"
Вицепрезидентът Илияна Йотова се срещна с българи в Украйна и благодарение на преките разговори със сънародниците ни в Бесарабия разбра с какви проблеми се сблъскват
/ брой: 195
Лоши пътища. Ама много. Такова е първото впечатление на всеки, преминал границата на Украйна през КПП Рени. Именно това видя и усети вицепрезидентът на България, която пътува из Бесарабските земи с кола, а не кацна в Одеса със самолет и не прелетя с хеликоптер до Болград. В рамките на три дни Илияна Йотова се среща със сънародниците ни, които живеят в региона. И за това кратко време успя да научи част от най-големите проблеми на българската общност там.
Липсата на адекватна инфраструктура прогонва младите от родните им места и ги кара да търсят препитание и професионална реализация в по-големите градове. Хората споделиха също така голямата си тревога за съхраняването на родния майчин език. Много малко наши сънародници говорят чист български, най-често диалектът им е смесица от архаични думи, украински фрази и руски падежи. Родният ни език се преподава в училищата само по един час седмично, стана ясно по време на посещението още в първото село - Задунаевка. Учителите споделиха, че чувстват необходимост да повишават квалификацията си. Обърнаха внимание, че в школото няма достатъчно учебни помагала и пособия. Децата с чувство за хумор представиха съвременен вариант на приказката "Дядо вади ряпа". Вицепрезидентът изненада учителката по български Екатерина Георгиевна Питак, като пожела да разгледа тетрадките на учениците й. Илияна Йотова изрази възхищението си от красивия почерк на малчуганите и отбеляза, че пишат без грешки.
Директорката на школото Татяна Зиновиевна Бянова разказа, че в повереното й учебно заведение има 116 деца от I до Х клас, а български се изучава веднъж или два пъти седмично, както и в Неделното училище. Възпитаниците му са се представили блестящо и на диктовката "Без език няма народ".
Вицепрезидентът подари на образователното заведение книги и посети Мемориалния музей, посветен на Христо Ботев, положи цветя пред паметника, издигнат в негова чест, разгледа и реновираната къща, в която поетът революционер е живял през 1866-1867 г. Домът обаче не е отворен за всички желаещи да усетят атмосферата на онова време и да се поклонят на просветителската мисия на Ботев по тези места. Генералният ни консул в Одеса е успял да откупи имота и иска да го превърне в място за срещи на наши родолюбиви сънародници. Има намерение да дари къщата на страната ни, но досега не е срещал разбиране от властите у нас. Очаква се министърът на културата Боил Банов да вземе окончателно решение, още повече, че няма юридически пречки България да притежава къща в чужбина, свързана с част от историята на живота на именита личност.
"И да пазите Отечеството ни!", заръча на Илияна Йотова почетният жител на Задунаевка - 93-годишният Генадий Коев, изпращайки вицепрезидентската делегация.
Въпреки че посещението на Островное не бе предвидено в програмата, заради горещата молба на най-младия кмет в Бесарабия - Петър Добрев, кортежът спря за няколко минути в селото, по-известно сред местните българи като Бабата. Илияна Йотова забеляза колко е красива църквата. "Какво да ви донесем, като дойдем друг път?", попита вицепрезидентът 26-годишния ни сънародник. "Искаме само да идвате. Защото с вас идва нашата Родина - Българията", простичко отговори младежът.
Доста често името на страната ни звучеше членувано по тези места. Личеше си, че хората я приемат като мечта, като нещо много голямо, способно да реши всички проблеми. "Искам да ви уверя, че заедно с президента Румен Радев, като представители на държавата ни, стоим зад вас", подчерта Илияна Йотова.
Опасенията си от постепенното изчезване на родния език споделиха представители на българските дружества и на неделните училища от Арцизки, Татарбунарски и Саратски район по време на среща с вицепрезидента в село Заря. Кметът Виктория Райчева се стреми да го превърне в едно от най-облагородените и развитите в областта. Но е нужно да се наблегне и на запазването на традициите и култивирането на чистота на българския, който постепенно се топи и дори има опасност да изчезне.
Очакванията за подкрепа от държавата ни по въпроси, важни за нашите сънародници, живеещи в региона, изразиха и част от присъстващите на тържественото посрещане на Илияна Йотова във Всеукраинския център за българска култура в Одеса, който отбелязва 25-годишен юбилей. По време на изказванията се откроиха два основни проблема, които вълнуват хората. Единият е свързан с новия Закон за образованието, заплашващ да ограничи изучаването на малцинствени езици. Другият засяга подготвяната административно-териториална реформа, която според българите в Украйна може да доведе до размиване на историческите граници на етническата ни общност в страната. А сънародниците ни в Бесарабия са убедени, че са се запазили като народ именно благодарение на компактния характер на населението и на запазването на родния език.
При посещението на село Бановка, където Илияна Йотова разговаря с местни жители и влезе в някои класни стаи и спортната зала на училището, също се състоя среща с представители на кметства от района и обикновени хора. Сред поставяните от тях въпроси на преден план излезе молбата за облекчаването на процедурата по получаване на българско гражданство. "Не зависи само от мен, но имам големи надежди до края на годината да се направят конкретни законодателни промени в това отношение", разкри вицепрезидентът. И уточни, че от началото на 2018-а над 1500 украински граждани са получили български паспорти. Очаква се в близките месеци броят им да се удвои.
В село Криничное, където е роден историкът Димитър Агура - един от първите преподаватели по история в Софийския университет и няколко пъти ректор на висшето учебно заведение, незабравимо впечатление направи една от иконите в местния храм, на която ясно се вижда как са били заличени надписите на български и сменени с румънски.
По време на визитата в Болград Илияна Йотова сподели, че вече е значително увеличена квотата за студенти от Бесарабия: от 260 човека през 2017-а до 430 души, които вече учат в наши вузове. Стана ясно обаче, че руски, румънски и украински университети също се опитват да привличат младежи с българско самосъзнание, така че се налага много добре да се премисля кой избор е най-правилният и къде е най-добре за бъдещето им да получат образование.
Като официален гост на честванията по повод 160-годишнината на Болградската гимназия вицепрезидентът държа слово, в което високо оцени качеството на преподаване в учебното заведение. И подчерта: "Трябва да бъдем много по-твърди в отстояването на интересите ни - и в България, и в Украйна. Иска ми се и нашата общност тук да е много по-обединена. Само това е залогът за постигане на успех!" Илияна Йотова е убедена, че трябва да се настоява пред властите на страната за развитие на региона, населен с българи.
Въпреки поздравителните адреси и емоционалните думи, хващащите за гърло песни, многото връчени и положени цветя пред паметниците на първите преселници и бележити нашенци, беше ясно, че след заминаването на вицепрезидента от Украйна проблемите на сънародниците ни в този регион остават. Предстои да разберем дали евентуалното им решаване на държавно ниво ще бъде реално усетено и от бесарабските българи. Засега най-окуражаващо и същевременно тревожно звучат думите на 16-годишната Злата от село Чушмелий (Криничное), която е убедена: "Дор език живее, народ не умира!"
В училищата не достигат български книги и учебници
"Жив е той, жив е..."
Ученици от село Задунаевка пеят български песни и играят хора
Вицепрезидентът разглежда тетрадки на ученици в Задунаевка
Паметник на първите преселници в село Задунаевка
Паметник на Христо Ботев в Задунаевка
Пословично е гостоприемството на сънародниците ни в Украйна
Сънародниците ни в Одеса издават вестник
Надписи на български в Чушмелий (Криничное)
Автентична покъщнина в село Бановка от края на XIX, началото на ХХ век
Български хора се играят и на пътя
Снимки АВТОРКАТА