БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА след срещата с ГЕРБ: Разговорът беше по национално отговорни теми, не за съставяне на правителство
Отлагаме с две години либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители
“Проведохме среща с ръководството на ПГ на ГЕРБ-СДС. Този старт на диалога беше необходим и отговаря на очакванията на обществото. Това не беше разговор за съставяне на правителство. Говорихме по национално отговорни теми, които вълнуват българското общество”. Това заяви след срещата с представители на ГЕРБ председателя на „БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ Атанас Зафиров.
По думите му разбирането на левицата е, че политика се прави с диалог, бюджет се приема с диалог и реформи се правят с диалог. Той подчерта, че БСП е политическата сила с най-голям парламентарен опит и през всичките тези години е имала антагонистични отношения с ГЕРБ и много спорове, но те не са били на проектен принцип, а същностни - по политики и начин на управление.
Зафиров заяви, че в разговора са откроени няколко задължителни решения, които трябва да вземе това Народно събрание и които няма как да се случат без разговори: „Информирахме ГЕРБ за искане, което внасяме в Конституционния съд за отмяна на противоконституционните според нас текстове, които бяха приети като поправка. Държим и настояваме в Бюджет 2025 да бъдат защитени социалните ангажименти на държавата към българските граждани. Гарантиране на енергийната и икономическа сигурност на България - като акцент и общо разбиране изведохме отлагане на либерализацията на тока за бита. Като важни теми поставихме и здравеопазването, подобряване на живота на българските граждани и необходимостта от легитимност в избора на регулатори нови съдебни органи“, обясни Атанас Зафиров.
По думите му диалогът е стартиран с с уговорката, че това е началото на този процес, което оставя вратата отворена за допълнителни разговори именно по тези теми.
Зафиров подчерта, че и днешната среща, и тези, които предстоят, са в контекста на заявката на левицата да работи за връщането на държавността и нормалността в политиката, за възстановяване на доверието на българските граждани в институциите.
Народният представител от ПГ на „БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ Драгомир Стойнев заяви: „Постигнахме съгласие с две години да отложим либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители. От ГЕРБ - СДС разбират, че нямаме изграден добре работещ модел, който да защитава енергийно бедните хора и затова те ще подкрепят нашата законодателна инициатива за отлагане на либерализацията до създаване на такъв модел, който гарантира спокойствието на българските граждани“.
Според него благодарение на тази либерализация на енергийния пазар има два блока на ТЕЦ „Марица Изток 2“, а желанието на левицата е да бъде включен и трети блок. По думите му това ще доведе до още по-голяма енергийна сигурност на България, ще потуши на известна степен и социалното напрежение докато не намерим трайно решение в Маришкия регион. „Още днес ние ще внесем законопроекта за отлагане на либерализацията за битовите потребители“, каза той.
Съпредседателя на ПГ на „БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ Борислав Гуцанов обясни: „Другата тема, по която разговаряхме вчера и с министъра на финансите е да гарантираме всичките плащания и всички социални придобивки на хората така, както взехме решение в 50-то НС - увеличаване на заплатите на военнослужещите, на МВР, на пенсионерите. Всичко това да бъде гарантирано. И тъй като има проблем за бюджет 2025 поставихме темата да бъдат обложени с данък свръхпечалбите на банките“.
По думите му важна тема е тази с концесиите, която също е била поставена по време на разговорите с ГЕРБ. Мнението на левицата е, че трябва да се въведе данък, а не концесионна такса, така че да се увеличат приходите в бюджета минимум 5 пъти, които сега са 100 млн. „По този начин можем да гарантираме всички социални придобивки и това, което е необходимо за Бюджет 2025 година“, каза още Гуцанов.
Според председателя на АБВ Румен Петков един изключително голям проблем са изтеклите мандати на регулаторите. „Поставихме въпроса, че последните няколко парламента стават съучастници в деинституционализиране на държавата. Има органи, които са просрочили своето време с повече от един мандат. Трябва да се намери решение, което да гарантира, че всички кадрови действия, в това число и в съдебната система, да се реализират от органи в рамките на своя конституционен мандат“, каза още той.
