Противодействието на тероризма и сигурността на Европа обсъдиха на конференция в София

Европейското измерение на тероризма и мигрантските потоци събра десетки представители на всички професионални асоциации в сферата на сигурността, експерти по национална сигурност, народни представители, които работят по темите на външната политика, отбраната и националната сигурност, университетски преподаватели, експерти и журналисти на кръгла маса „Новото лице на терора - мит и реалност“. Тя се състоя на 13 май 2016 г. и бе организирана от евродепутата Илияна Йотова, заместник-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент и Института за стратегии и анализи. 5000 европейски граждани се бият за Ислямска държава, сочи изследване, поръчано от Европарламента. Никой обаче не знае колко от тях влизат обратно на територията на ЕС, съобщи Илияна Йотова. Кои са основните въпроси на тероризма, които стоят в момента пред Европейския съюз и Европейския парламент? Това са профилът на новите атентатори, радикализацията вътре в европейските затвори, вербуването на терористи на територията на Европа, реалното изграждане на заплануваните "горещи точки" по външните граници и най-вече - новата стратегия за външните и бреговите граници на ЕС, която ще бъде "облечена" във вид на европейска директива. Засега обаче тази стратегия изключва България, Румъния и Хърватия, защото те не са членки на Шенгенското пространство, и това носи риск да се превърнем в огромна буферна зона, предупреди Йотова. Проф. Николай Радулов разви пред аудиторията темата за необходимата синергия в работата на европейските специални служби. „Само интегрирани полицейски, разузнавателни и контраразузнавателни европейски структури са в състояние да противодействат, да отговорят на реалните заплахи и предизвикателства”, категоричен бе бившият секретар (1997-1999) на МВР. Според него състоянието на организираната престъпност е от съществено значение за съвременния тероризъм. От тази гледна точка трябва да се използва мониторингът на организираната престъпност за долавяне на сериозни предпоставки за тероризъм. Високите нива на организирана престъпност и корупция са предвестник на улесняващи и поддържащи условия за терор. Важно е европейските общества, включително и България, да изведат въпросите на сигурността на преден план. Все още виждаме, че при взимаме на сериозни решения въпросите на сигурността са подценявани. Това изтъкна Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност. Той е направил изследване, според което 80 на сто от анкетираните смятат, че опасността от радикализъм е голяма. 35% са на мнение, че е непосредствена. Ислямският радикализъм е основната опасност за България, категорични са по-голямата част от анкетираните. Тероризмът се опира на три основни неща – държава-майка, терористично ядро и клетки, които действат в агресивна среда. За да се справят с агресивната среда, терористите разчитат на симпатизанти – граждани с европейски паспорти. Новото в терора през последните 3-4 години е точно това – подходът на терористите към съдействащите симпатизанти. На тях те им предлагат концепция за споделеното бъдеще. Оттук съвременният тероризъм черпи своето превъзходство. Това заяви в доклада си бившият шеф на ДАНС Константин Казаков. Според Казаков на този вид заплаха се противодейства с изработването на алтернатива на концепцията за споделеното бъдеще от страна на Европейския съюз. „Подходът трябва да бъде и социален, и законодателен”, подчерта той. Европейският съюз не съзря навреме терористичните предизвикателства и не можа да се справи с тях, когато това бе значително по-лесно. Разузнавателните служби са затворени системи и са по-близки до отделните национални интереси, отколкото до някакви въображаеми интереси на ЕС. Такава бе тезата на проф. Димитър Йончев. В дискусията бе акцентирано на необходимостта от повече конкретика в общата европейска политика против екстремистите, както и от бързото задействане на бъдещата единна система на ниво ЕС за борба с тероризма.