Задава се смърт за селските училища

- Трябва ли според вас държавата да плаща за частното образование?
- Идеята за финансиране на частните училища, макар и много важна, не е сред най-важните въпроси, които поставя новият проект за Закон за училищното образование. Фундаментално важният въпрос е, че практическото прилагане на новата структура на средното образование може да доведе до такава драматична промяна в мрежата от училища на територията на страната, че в крайна сметка да се ликвидира изцяло селското училище и образованието в България да бъде изцяло от градски тип - образование на колела. Защото изваждането на VIII клас - дори сама по себе си идеята да е вярна , ако не се съчетае с превенция на риска от самоликвидация на селските основни училища, може да доведе до драматични последици. Защото с излизането на VIII клас една осма от финансирането на тези училища се свива при запазен обем на разходите им за отопление и прочее, а това означава смърт за селското училище.
- Ще се намали и броят на учителите...
- Включително. Това означава ликвидация на всички селски училища, в това число и на средищните. А това поражда редица социални, социо-психологически, демографски и редица други от тежки - по-тежки проблеми. Защото, като се ликвидира единственото за цял микрорайон селско училище, това означава след време с един автобус до градското училище да пътуват деца от първи до Х клас. И ако досега в средищното училище се събират деца от разстояние 8 до 12 км, сега те ще пътуват още толкова до градския център. И понеже автобусите не тръгват едновременно от всички махали, а събират децата от всичките населени места на микрорайона, това означава преход за някои деца от над 40 км. Което в зимни условия при силно пресечен терен, какъвто е този в Родопския масив, означава пътуване от час и половина до градското училище. Още толкова обратно - това са три часа, загубени в път. Това дете вече не е поставено при равни условия, защото то губи от времето за самоподготовка за следващия ден. Да не говорим, че новата структура влиза в сила от следващата учебна година, а целодневната организация на учебно-възпитателния процес се отлага във времето. Това пък вече поставя въпроса какво се случва с първолаците, които ще приключат часовете в 12 часа и ще чакат батковците да свършат в 14 часа. Като тръгне автобусът в 14,30 ч., тези деца губят още два часа и половина. Т.е. общо ще губят около 5-6 часа, които непътуващите деца ще използват за подготовката за следващия ден. Ще бъдат нарушени правата на пътуващите ученици.
Би трябвало първо да са създадени условията за целодневна организация и едва тогава да посрещнем риска и малките деца да пътуват толкова дълго от селото до града. Нито на един от тези въпроси законът не дава сериозен отговор, а това не са хипотези, това е нещо, което ще се случи.
- Ще поискате ли данни колко училища ще бъдат засегнати от промяната?
- Вече изпратих до министъра писмо, с което искам информация колко е броят на селските училища, колко от тях са единствени за съответгните населени места, колко е броят на децата в тези училища. Много е вероятно да ми се отговори, че няма риск, защото законът въвежда формата на обединеното училище, което ще обучава до Х клас включително. Само че това е един абсолютно теоретичен конструкт, който няма да има никакво практическо приложение. Аз неслучайно изисках информация и за броя на децата в VII клас, защото ще се окаже, че в над 90 на сто от случаите паралелките в седми клас или са маломерни, или са на границата на норматива от 18 деца. Законът не разрешава маломерни паралелки в гимназиален етап. С други думи, ако дори едно - две деца, завършващи VII клас, решат да не останат в селското обединено училище и да се запишат в градско, паралелката се разформирова. На тази база се ликвидира и училището. Затова трябва да имаме много прецизен анализ за всички тези последици. И за по-малките - как едно 6-годишно дете ще се откъсне за цял ден от семейството си? А се предвижда задължителна предучилищна подготовка и за 4-годишните. Представете си, ако я няма детската градина в съответното населено място, ще трябва да извозваме и 4-годишните в един автобус с учениците до съответния град! Има много неща, които не са домислени.
- Ако се върнем към частните училища - на общинските се забравнява да имат паралелки с под 18 деца, на частните обаче никой не забранява да обучават по 10 деца. При финансиране от държавата това не е ли неравнопоставеност?
- Веднага по този въпрос искам да декларирам конфликт на интереси и ще го направя и в пленарната зала, защото моят син е ученик в частно училище. Но подобна промяна в закона предполага ако не консенсус, то поне широко обществено съгласие. Не само политическо. За един либерал идеята е допустима за обсъждане, но е много важна формата. Защото, ако става въпрос за пряко, директно субсидиране - следя спора между Валентина Богданова и министър Игнатов, ще трябва министърът да коригира текстовете си. Той трудно ще покаже практики в Европа на директно субсидиране на частното образование. Има финансиране чрез определени фондове на проектен принцип, когато частното училище кандидатства за финансиране във връзка например със свои иновативни образователни технологии. Това е допустимо като тема за обсъждане. Но по тази форма, която се предлага в закона, ми се струва, че трудно ще се стигне до необходимото не само политическо, но и широко обществено съгласие.