Пустото единство

Любима дума пак взе да става "единство". Сещате ли се, навремето, в зората на демокрацията, когато още имаше истински политически митинги, от трибуната все това викаха: "Единство, единство!"
Е, и сега пак така. Единството е най-важното, то е доброто за страната, само то ще осигури промяната... Само дето сега, понеже и  политическите ни лидери сурогати като митингите им, това "единство" най-много на хленч да го докарат. Радан Кънев, горкият, хленца ли, хленца вчера как Цветанов върти номера на реформаторите, как интригантства и се пробва да краде за ГЕРБ местни кандидатури, и тъжно проплака: "Единство е нужно, единство..."
Време му е на Радан да опита жилото на тъжната реалност да си в една власт с цветановщината (все тая в какви кожи се е пременила за втория мандат). Заклинанието "единното явяване е задължително, то е доброто за страната" дрънчи на кухо, а впечатлението, че т. нар. Реформаторски блок крачи към небитието, става все по-натрапчиво. Да търсят пръста на гореупоменатия. Или да питат БСП - там имат опит от подобни чудни отношения с АБВ. Може и да им разкажат как се крадат кандидати, как се "мотивират" делегати на конференции, как се паразитира върху чужди структури.