Пиеска на абсурда

Бюджет 2011 заприличва все повече на пиеса на абсурда. Започва разглеждането му в зала, но управляващите във всички парламентарни комисии твърдяха досега, че всъщност това, което ще се гласува на първо четене, няма да е това, което ще се приеме на второ.
Значи приемат се едни числа, за които още отсега е ясно, че няма да са същите. Това е като да се ожениш за една жена, а после да ти кажат, че всъщност си женен за сестра й, а недай си боже, за леля й.
Сюжетът е абсурден като пиеса на Самюъл Бекет. В неговия театрален свят обаче още от самото начало е ясно, че героите говорят едно, а мислят съвсем друго, че персонажите са като карикатури и че това все пак е само театър. Когато този подход се осъществи в политиката, резултатът е бюджет, ама не такъв, какъвто се гласува, ами някакъв друг...
Усещането за фокусничество се засилва и от друг финансов трик на мнозинството. Във всяка комисия да успокояват политическите духове на недоволството ГЕРБ обещаваха, че ще допълнят недостига с едни мистични 60 милиона лева.
60 милиона лева се оказа цифрата на вчерашния ден. 60 милиона няма да достигат в болниците. 60 милиона обаче били обещани на учителите. 60 милиона не били изплатени на БАН. Тези мистични 60 милиона са обещани на всички и не са дадени на никой. Нещо като Годо, друг герой на Бекет. Онзи, който никога не идва. 
В крайна сметка се оказва, че бюджетът не е бюджет, а политически театър. Опит за парламентарно фокусничество. Абсурдистки трилър с елементи на тотална лъжа.
И после как да не протестират хората. Когато си превърнал парламента в театър, не можеш да не очакваш публиката да освирква.
Особено ако играта никак не струва.