Кръстовище на светлини и сенки

Нещо повече от лична карта е стихосбирката "Кръстовище от изгреви без залез" за автора й Петър Рахнев. Винаги съм смятал, че поетическият текст е най-автентичната характеристика за този, който е подредил думите си в мерена реч. В това си твърдение включвам и народната песен със своя народ. Казвам го и сега, в навечерието на най-светлинния български празник - 24 май. Защото по този ден ние сме разпознаваеми в съвременната цивилизация, а така също в европейското семейство.
Стихосбирката на Петър Рахнев, която ни е събрала в "Старинният файтон", неслучайно е в празничното ни навечерие. Тя ще изпълни със светлината си нашия национален литературен салон, защото е наръчник на нашия дух през вековете и тези изгреви без залез са точно на кръстопътните ни Балкани и те са плод на нашето племе, устояло на това съдбоносно място и респектирало неведнъж силни врагове и завоеватели с характера си.
В тази книга го има точно този наш характер, тази драматична съдба и кръстосаните светлини на изгревите без залез са на нашия дух. Още от самата корица се срещаме с бронзовия лъв на Незнайния воин, дело на големия български скулптор Андрей Николов. Поетът Петър Рахнев, излюпил се в гнездото на старозагорската поетическа школа, е изграден творец, щом е структурирал антологичния си сборник не само в космическия дух и неговия български вариант, а ни повежда през дебрите на човешкия дух, улавяйки се за онова, което препълва сърцето и го говорят устата. Защото негови стожери и опори са светлинните стълбове, изправени от човека, затова са тези изгреви без залез, защото който е заповядал на светлината да изгрее в тъмнината, е огрял в нашите сърца. И той е съзрял във времето великите солунски братя, дарили ни със светлината, а след тях Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Вазов и редица други носители на светлина за народа ни.
Ето затова съм поканил Петър Рахнев да ни огрее със светлината на своето слово на 18 май, понеделник, от 18 ч., с авторски рецитал. Ти си, поете.