Харизмата абдикира

С приближаването на изборите, колкото повече говори Борисов, толкова повече му личи, че абдикира. Завяхването на харизматичния ореол пролича необратимо още в ранната есен на миналата година, когато цялото му поведение издаваше, че нервно чака благоволение свише и отвън, за да се "вдигне" за президент. И когато не го получи, натресе Цачева на пангара и бега. Тогава явно му просветнаха някои по-дълбоки неща.
Че е отписан. Че в очите на началниците отдавна е останал под линията на очаквана компетентност, изиграл е отредената му роля и не влиза в по-нататъшните планове. Че за тези ширини в тази геополитическа ситуация вече е недостоверен, на него не може да се разчита и поради това е непригоден.
Такива ми ти тъжни Борисови проникновения. От тях следват и обречеността в погледа, и досадата, с която рецитира кухите опорни точки за стабилността, за Камерън, джипките, растежа и дрън-дрън, и все по-натрапчивото внушение, че ако не е първи, хич няма и да се занимава.
На президентските избори се видя, че мантрата "ГЕРБ или всичко се срутва" не само не върши работа, а дразни и отблъсква. На тези избори тя вече звучи просто като заплаха за вътрешна употреба. Понеже гербаджийската клиентела май трайно дава фира и се разбягва.