Няколко думи
Диктатура в опозиция
/ брой: 74
Събужда се човек, пуска телевизора и денят автоматично започва нещастно - попада на Бойко Борисов. Хайде, това как да е, то друго сутрин в телевизора почти няма. Обаче той изрича нещо, от което и малкото ти съпротивителни сили изчезват.
"Трябва да обединим всички сили срещу пълзящата диктатура, която се опитват да наложат нашите опоненти. Те зле прикриват целите си и много са видни техните брутални действия."
И, оглупял от сутринта, се опитваш да схванеш какво чуваш, кой говори, коя дата е. Дали пък не е имало преврат нощес, а ти да си го проспал?
Мобилизираш жалките си интелектуални остатъци, мъчително се добираш до компютъра и четеш:
"Диктатурата е автократична форма на управление, при която властта е концентрирана в една личност или ограничена група от хора (партия, хунта, семейство и др.). За разлика от абсолютната монархия диктатурата не легитимира съществуването си чрез позоваване на историческа традиция или с религиозни аргументи, а най-често с нуждата от преодоляване на някаква извънредна заплаха или от излизане от временна криза.
Тъй като диктатурите обикновено не търсят широко обществено съгласие, те често разчитат на насилие и ограничаване на човешките права за запазване на властта си. В повечето случаи това е свързано с премахване на независимостта на съдилищата, въвеждане на цензура върху средствата за масова информация, ограничаване на дейността на независимите от правителството организации."
Четеш... и те облива спокойствие. Четеш... и плюеш в пазва. И разбираш, искрено разбираш защо министър-председателят, който с личната си партия управлява родината ти има-няма десет години, се тресе от страх, че опозицията ще наложи диктатура и ще свали неговата демократична власт. Защото нито една от характерните черти на диктатурата не присъства в Бойкоборисовата България. Нито една.
Няма нарушаване на човешките и гражданските права. Няма зависима съдебна система. ("Ти си го избра, не ми се подсмихвай, ти си го избра, а след туй...") Няма цензура. Няма манипулирани избори. Няма тайна полиция.
Демокрацията и върховенството на закона властват в Бойкоборисова България. Не, задкулисие няма. Не, зад нито една от трите власти - законодателна, изпълнителна, съдебна, не наднича една и съща корпулентна фигура. Не, за бога, тук всичко е наред. По стандарт. Как беше - "ние в ГЕРБ налагаме морален стандарт".
Едно-единствено нещо никак не е наред в бляскавата демокрация на Бойкоборисовата България. Едни опоненти пълзят, чумата да ги тръшне, пълзят и налагат диктатура. Без да са на власт, без да имат инструментите, без да имат управленските лостове. Пълзят гнидите и му развалят рахата с брутални действия.
И така. След цялата интелектуална главоблъсканица денят ти тръгва с прозрение - управляващият вече десета година дописа "Уикипедия". Обяви, че има диктатура в опозиция.
Аве!