Празник ли?
/ брой: 180
Как се празнува ден на града, когато в него са малко нещата, които си заслужават празнуване. Когато картината му е сива, атмосферата - тягостна, а грозното настояще насочва към обезсърчаващо бъдеще? Когато повече от десетилетие се върви с малки крачки напред и с по-големи назад. Когато градът е на светлинни години от сродните по големина и статут европейски градове и по нищо не прилича на подредбата им, на облика им, на перспективите им.
Ами питайте столичани и ще разберете... Те знаят какво е да се наливат рекордни бюджети в издръжка, в инвестиции, а резултатът да е плачевен. Знаят какво са напразни обещания и какво - реални факти. Правят разлика между химера и действителност. Наясно са какво е ремонт на ремонта, фалиращ градски транспорт, липса на детски градини и на тротоари, презастрояване и зимен смог.
Питайте ги и как виждат следващите четири години пред себе си и дали очакват с нетърпение да узнаят още пазеното в тайна име на кандидат-кмета на ГЕРБ. Най-много да видите обърнат гръб и да чуете изпуфтяване от досада. На софиянци толкова им е омръзнало от нереализирани планове и празни думи, че общоградската бляскава участ не им е на дневен ред. И изобщо не ги интересува кой от настоящото управление ще изламти да заеме поста на оттеглящата се Йорданка Фандъкова, защото няма да гласуват за него. Достатъчно години се мъчиха с тежката липса на управленски и административен капацитет. Стига им толкова.
Време е за истински празник на столицата, в който няма място за срам, изяви на некомпетентност и управленска немощ. Софиянци заслужават европейска столица и почтена власт на ул. "Московска" 33. А докато чакат, им остава да се уповават на вярата и надеждата.