Милост за нищите

В най-бедната страна в ЕС - България, където минималната заплата все още е 120 евро, а минималната пенсия - 70, всяка седмица гостуват рок, рапър и дижей състави, както и индивидуални изпълнители. Техните хонорари са колосални в сравнение с това, което се заплаща на работниците и служителите. На наскоро проведен концерт на стадион "Георги Аспарухов" са присъствали 15 000 души, всеки от които е заплатил билет по средно 150 лв. Така организаторите са събрали 1,250 млн. лв. Като се приспаднат разходите, се оказва, че изпълнителите за 2 ч. са получили по 200 хил. лв. Сигурно техните мениджъри и адвокати са сключили договори, според които да не платят и стотинка данък за хазната. Така близо 1 млн. лв., които те са обменили за евро и долари, се изнасят от страната. Както посочихме, такива концерти се провеждат поне по един на седмица. Това означава, че годишно по това направление

от България се изнасят около 48 млн. лв.

Това е сумата, необходима за повишаването на вдовишките пенсии с 25% за цяла година. А за увеличаването на минималната заплата с 30 лв. са достатъчно само 15 млн. лв.
В никакъв случай не трябва да се смята, че съм против гастролите на чуждестранни изпълнители у нас. Но в същото време трябва да се провежда и адекватна социална политика. Във връзка с това предлагам билетите за концертите да са с начисление от 10%, което да се използва за благотворителни цели. Който е съгласен да плати 150 лв. за билет, ще се бръкне и за 165 лв. Само че по този начин от един концерт ще се съберат 125 хил. лв., с които могат да се платят детските добавки на 3600 деца за един месец или интеграционните на 6300 инвалиди, или социалните помощи на 2000, или обезщетенията за безработица на 1000 и т.н. Освен това на входовете на стадионите и залите, в които се провеждат концертите, да се поставят кутии, в които да се събират пари за благотворителни цели. По 1 лв. средно всеки зрител да пусне в тях, ще се събере добра сума.
Наскоро бях на събор в с. Костадиново. Постоянните му жители са сведени до 350 души, от които 230 пенсионери. За да се осигури духов оркестър и певчески-танцов състав, секретарят на кметството 3 месеца е събирал по 1 лв. от всеки жител, ама не всички са дали, така че в сметката са постъпили 321 лв. На същия събор обаче бяха поставени кутии за набиране на средства за подпомагане на читалището, черквата и за ремонт на паметника на загиналите във войните. След свършването на събора се оказа, че в тях са събрани общо 2780 лв., като вероятно по-голямата част са дадени от гостите.
Другата възможност за проява на милосърдие са фирмените и

семейните тържества на заможните хора

Подобен празник струва най-малко 20 хил. лв., но някои за тази цел харчат и над 100 хил. лв. Една 5-минутна заря с ракети струва 15-17 хил. лв. Само че присъстващите на тях са затворен кръг. Банов кани Танов и Таков, а те пък него, а за гарнитура - политици, певици, журналисти и скъпо платени компаньонки и гейове.
Някакво подобие на такива тържества са същестували в България отдавна. В следосвобожденско време първо князът, а после и царете са правели по няколко бала годишно във военния клуб и в двореца. Събирал се е елитът на тогавашното общество. Гостите са черпени с шампанско, отбрани мезета и сладкиши. Преди обаче да влезнат в залата, те са минавали по стълбищата и коридорите, в които са поставени кутии с цел събиране на средства за благотворителни цели. Около тях са сновели фотографи и хроникьори, които са регистрирали кой колко пуска в кутиите. Така

във вестник "Мир" на следващия ден се обявява

че г-н Докузанов (най-крупният колбасар в страната) е дал 12 хил. лв., а ген. Стоянов (началникът на софийския гарнизон) - 4200 лв.
Тази традиция се спазва и на по-ниски равнища. Наскоро се запознах с внука на някогашния едър земевладелец, скотовъдец и фабрикант от Северозападна България - Йордан Диамандиев. През 1937 г. той е притежавал 680 хил. дка обработваема земя, кравеферма, свинеферма, птицеферма, заейцеферма, две мелници и многоброен инвентар - трактори, сеялки, вършачки. С негови пари се построява мост на р. Скът. Той дава по три тържества годишно, на които се стичат фермери, фабриканти, търговци, офицери и интелигенция. Сред тях са Елин Пелин, Йордан Йовков, Кирил Василев, Тодор Влайков и още много други. В гъмжилото са генерали, полковници, народни представители, висши чиновници. Там се яде и пие на корем, но в същото време момичета в народни носии обикалят гостите с картонени кутии и ги приканват да пуснат своята лепта за благотворителни цели. Йордан Диамандиев издържа дом за сираци със 75 деца и женския манастир, който обитават 16 сестри. Така, като коли 6 прасета, 20 пилета и едно теле за всеки празник, от дарения събира по 80-90 хил. лв.
Нещо подобно трябва да правят и сегашните бизнесмени. Нека си празнуват, но и да мислят за нищите. Трябва да се въведе

неофициален данък благотворителност

така както това е било традиция в миналото. Смятало се е за дан към бедните. Докузанов (колбасарят), Тевекелиев (търговец на плодове и зеленчуци), Карагеоргиев (фабрикант на платове), Бакиш (производител на гумени изделия), Буров (банкер) и още много други са били известни с благотворителната си дейност. Когато отбраните гости са празнували в къщите и вилите на тузарите, на дворовете се е раздавала храна, ракия, вино и бира на простолюдието. Това е стар славянски и източноправославен обичай. Когато през 1896 г. Николай II се коронясва за руски император в Москва, на Ходинското поле се организира тържество за 2 млн. души. На всеки се раздава хартиена кесия, а в нея - хлебче, парче салам, 2 курабийки, 10 бонбона и пет ореха. Освен това на възрастните се дава по 100 мл водка и 250 мл бира, а на децата - по чаша квас. А още по времето на Петър I на всеки религиозен празник са се организирали внушителни тържества, на които царят и болярите са хранели и поили крепостните селяни и войниците.
В днешно време нещата имат по-други измерения. Когато един бизнесмен организира прием и за него похарчи 100 хил. лв., това не му се признава за разход, но той го прави за престиж. България е една от малкото страни в света, за която

не се знае броя на милионерите

Според данни на НАП обаче само през 2010 г. са се появили 84 такива, тъй като те са платили данъци от над 100 хил. лв. Това са най-крупните данъкоплатци, а вероятно в сивия сектор се прикриват поне 4 пъти повече. Парите обаче постъпват в общия бюджетен кюп и с него се издържа предимно управленческата бюрокрация. Тя харчи по 78 хил. лв. за всяка секунда от своето съществуване. Един командировъчен ден на министър струва средно 880 лв., но в някои случаи той надхвърля 1300 лв. Това означава, че за ден той харчи близо 6 минимални заплати, или близо 9 минимални месечни пенсии. Ако погледнем нещата от другата страна, излиза, че един работник с минимална заплата работи 88 дни, за да осигури един командировъчен ден на министъра (според отчисленията му във вид на данъци).
А може би и у нас трябва да се въведе Тайландският вариант. Мой сънаборник, който отиде там през 1994 г. и сега е зам.-ректор на университета в Банкок, ми каза, че министрите не получават командировъчни, а разходите при пътувания са за тяхна сметка. Освен това 20% от заплатите си внасят за благотворителни цели (заплата им се равнява на около 880 щ. дол. при средна за страната 650). Самият крал на Тайланд дава 1/4 от определената му сума за издръжка на двора за благотворителни цели.
У нас обаче е както в Африка. Там, който се добере до властта, първата му грижа е да си напълни джобовете. Ето защо е съвсем резонно у нас да се въведе данък за подпомагане на бедните. Към събраните по този начин пари да се добавят и приходите от концерти. Тогава минималната заплата може да стане и 400 лв., а минималната пенсия - поне 260 лв.