Позиция
Който плаща, да поръчва музиката
Тъй като постъпленията в бюджета се формират почти изцяло от данъкоплатците, логично е те да определят как и за какво да се изразходват
/ брой: 1
В единствената истинска демокрация в историята на човечеството - атинската, която е достигнала най-голям разцвет през V в. пр.н.е., всеки обществен и държавен разход се е определял от делегирани представители на свободните граждани. Те решавали дали е по-целесъобразно да се похарчат средства за построяването на път или стадион, или те да се използват за въоръжаване на армията, за създаването на гимназиони (училища) и т.н. Подобна е практиката по времето на Парижката комуна. Тогава няма министерства и парламент, а действат комисии, които не са мандатни, и затова по всяко време техните членове могат да бъдат сменени с други, ако гражданите сметнат, че те не изпълняват функциите си като защитници на обществените интереси.
Понеже сегашната демокрация се основава на принципа на представителността, то делегираните трябва да имат много ограничени права и огромни задължения, а не както е сега - обратното. В резултат на избори, в които участват около 60% от имащите право на глас, се делегират пълномощия на законодателна, изълнителна и съдебна власт. Прието е да се смята, че негласувалите 40% упражняват наказателен вот, което обаче не е съвсем вярно. В тях попадат хората, които са обезверени, че могат с нещо да променят статуквото. Още повече, че те нямат възможност да избират финансовия министър, който по справедлив начин да разпределя разходната част на бюджета. Същото се отнася за социалния министър, който да защитава техните трудови и подоходни интереси.
В самообявилата се за най-демократична държава - САЩ, гражданите имат възможност да избират полицейските началници и магистратите, а у нас те са назначаеми. Залегналото и в сегашната конституция, че властта произтича и принадлежи на народа, е изпразнено от съдържание. Властите всъщност се самопроизвеждат. Народното събрание се самоконструира. То одобрява Министерския съвет в състав от предложения от лидера на спечелилата изборите партия или коалиция.
При сегашната ситуация, когато една политическа сила има парламентарно мнозинство, тя упражнява диктат в държавното управление. Реално сега тя няма опоненти, които да й оспорват хегемонията. Затова провежда политика на финансови рестрикции, която е в ущърб на работници, пенсионери и упражняващи дребен и среден бизнес. Като се изключат пенсионерите, всички останали се третират като укриватели на доходи и спрямо тях се провеждат периодични фискални хайки. Това, от една страна, е редно. Според съществуващата законова уредба всеки, който упражнява дейност като наемен работник или самостоятелен бизнес, е данъкоплатец по отношение на получените от това доходи.
Събирането на приходите трябва да остане функция на държавата чрез нейните институции - НАП, НОИ, ДАНС, агенция "Митници" и др. Но не и по отношение на разходите. Те трябва да се одобряват от обществена комисия (комитет, организация, съюз, лига и т.н.), в която да се включват данъкоплатците. А още по-добре е, ако се осъществява по интернет. Например, когато през ноември се изготвя проектобюджетът за следващата година, той да се предложи за обсъждане и гласуване по електронен път от всички граждани. Защо това да става само в Народното събрание с присъствието на около 200 депутати, когато в него може да се включат милиони хора? Така те ще решат колко постна или блажна ще бъде разходната част на бюджетната пица.
Същото се отнася и за общините. Защото не кметът и общинските съветници осигуряват приходите, а те само администрират тяхното събиране. Така че и в общините трябва да има обществени съвети или комитети, които да определят размера на разходните пера за парите, събрани от данъци.
Живея в кв. Овча купел в София от 1987 г. В него няма нормална инфраструктура. През 2003 г. сформирахме обществен комитет за защита на интересите на живущите в квартала. Съставихме програма с искания към района и общината, в която е посочено какво е най-належащото да се направи - да се осигури градски транспорт според норматива най-отдалечената спирка да е на 500 м от местоживеенето, да се изградят тротоари по улиците, а пътните платна да се ремонтират, и да има улично осветление. В подкрепа на тези искания са се подписали 6375 души, но за 8 г. нито едно от тях не е изпълнено. В същото време тези хора са платили само данък сгради средно по 765 лв. годишно като домакинство или за 8 г. - 6,120 млн. лв. Освен това, още 9,430 млн. лв. такса смет. След като районът и общината не могат да решат проблемите на живущите, следва да им се отнемат пълномощията на бирници и те да се прехвърлят на домсъветите.
Направихме проучвания какво ще ни струва изграждането на инфраструктурата на квартала. Офертите на частни фирми са в порядъка на около 1,6 млн. лв. Срещу тази сума за 6-7 месеца те могат да асфалтират уличните платна, да поставят тротоари и да монтират стълбове с лампи за осветление. Това означава, че ако се приложи системата за 50% облагане върху дължимия данък сгради, с другите 50% за сравнително кратко време може да се решат инфраструктурните проблеми на квартала. Това може да стане, ако данъкът и таксата се събират от касиера на домсъвета, от които половината се отчисляват за района и общината, а другите се използват по решение на самите данъкоплатци. Проучихме и въпроса с извозването на сметта. Оказа се, че роми с каруци могат за 5 лв. да извозват пълен контейнер, като при това ще чистят и мястото около него. Сметката показа, че в нашия жилищен блок, който е със 196 апартамента, собствениците са платили годишно общо 11 020 лв. Според офертата на ромите при посочената от тях тарифа, това ще ни струва не повече от 4200 лв.
Само че домсъветите нямат право да се договарят нито за изграждането на инфраструктурата, нито за извозването на сметта. Това е монополно право на местната администрация. Тя е упълномощена да събира местните данъци и такси, да се договаря с фирми, които да извършват ремонти на улиците, вкл. и за монтиране на осветление, да извозват сметта, да озеленяват площи и т.н.
Понеже в днешно време всички взаимоотношения, в които има паричен елемент, се уреждат по пазарен принцип, следва на тази основа да бъдат поставени и тези между данъкоплатците - от една страна, и държавните и общинските органи - от друга. Трябва да стане безпределно ясно за какво плащаме данъци и кой има право да се разпорежда за тяхното изразходване. Освен псевдополитическа демокрация, трябва да има и ясна финансова демокрация.