Държавата и напояването

Иван ВЪРЛЕВ*

През последните години един от сериозните дискутирани проблеми в световната преса е намесата на държавата в икономиката. Това се отнася и за най-развитите страни като САЩ, Англия и други.
В случая се разглежда частната тема за участието на нашата държава в управлението на водните ресурси и напояването на земеделските култури. Към този проблем насочва и обявената преди дни прогноза на американската агенция по астронавтика. Учените на НАСА прогнозират, че

лятото на 2010 г. ще бъде най-сухото

за целия период на метеорологични наблюдения в света. Дали тази прогноза ще се сбъдне точно и за България е трудно да се предскаже, но тя представлява сериозно предупреждение.
Каква е фактологията? Известно е, че до 1989 г. в България бяха изградени над 12 млн. декара поливни площи. Независимо от противоречивата статистика, макар и с различно качество, през тези години реално се напояваха над 8-9 млн. декара. При прилагане на съвременна агротехника и напояване от стотици хиляди декари са получавани например по 1000 кг царевица от декар. За напояване през 80-те години на миналия век са изразходвани по около 4 милиарда куб. метра вода годишно.
Разполага ли страната ни сега с достатъчни водни ресурси за напояване на 7-8 мил. декара? Отговорът е в

комплексното научно изследване на колектив на БАН

от 2001 г. Изследването се основава на факта, че в страната са изградени над 170 големи и над 2000 малки язовира, в които завиряват над 6 милиарда куб. метра. Следователно, независимо че България не е особенно богата на водни ресурси, вода за напояване, питейно водоснабдяване и индустрията през следващите 20 години ще има! Това заключение не отменя известния факт, че в отделни региони на страната е необходимо изграждането на нови системи за водоснабдяване.
И така другите два основни сектора на водното стопанство са сравнително в нормално състояние. За разлика от тях напояването се намира в катастрофален упадък. Вече почти 20 години вместо 8-9 се напояват едва 0,35 милиона декара, т.е. под 5% от изградените и годни площи.  Откъде започна упадъкът на напояването? Безспорно, от раздробяването на земеделската земя на 20 милиона парцела с над 2 милиона собственика. За сравнение - в Словакия, която има приблизително сходна икономическа структура, нито едно кооперативно стопанство не е разтурено и с около 85% от кооператорите те продължават да работят и до днес. У нас през периода 1990-1993 г. беше физически унищожена голяма част от най-малките напоителни канали и голям брой по-големи и по-малки помпени станции. И така при читави язовири, главни и второстепенни канали и съоражения водата не може да достигне до полето.
Какво означава това за нашата икономика и покупателната способност на гражданите? За да бъдат убедителни следващите цифри, те ще се основават на загубите и ползите, ако се напояват половината от възможните и изградени площи, т.е. 5 мил. декара.
Селскостопанската наука е доказала, че напояването увеличава добивите при царевицата, тютюна и други над 2 пъти, а при останалите култури - над 1,7-1,8 пъти. Отглеждането на зеленчуци, ориз и други без напояване е невъзможно. Значителното увеличение на добивите е изключително важно за икономиката. От не по-малко значение е фактът, че при напояване през отделните климатични години

добивите са 3-4 пъти по стабилни

Това се оценява чрез коефицента на вариация, който при напояване е 10-17%, а без напояване - 25-60%. По-високата стабилност има значение за вноса и износа на страната, обема на складовата база и други, включително върху стабилността на цените на хранителните стоки. Лесно ще си припомним, че цените на основните хранителни продукти у нас скочиха с 30-50% след голямата суша през 2007 г.
Икономическият ефект от напояването през средна климатична година при царевицата и соята е над 60 лв./дка, при тютюна - над 100, при зеленчуците и плодовете - над 150 лв./дка или средно над 100 лв. на декар. През сухите години този ефект нараства с повече от 50%. Ето защо при напояване на 5 млн. декара в страната ще се реализира над 500 млн. лв. чист доход. Очевидно през изтеклите 20 години страната е понесла огромни загуби и е липсвала национално отговорна политика в управлението на водните ресурси. Само един пример. Преди около 3 десетилетия в "Енергопроект" беше разработен мащабен проект за използване на водите на река Места. Предвиждаше се част от тях да се използват за напояване, а други да се прехвърлят в поречието на река Марица с оглед максимално използване на енергийния им потенциал. Малко по-късно непосредствено до нашата граница на гръцка територия са изградени няколко язовира с височини на стените до 150 м с водноелектрически централи. Тъй като

проектът за река Места на наша територия не беше реализиран

целият отток на реката се изтича извън границите на страната и по този начин обезпечава максимален електродобив за съседите. В случея не е луд този, който изяжда баницата, а...
Подобни примери в управлението на нашето водно богатство има десетки и така използваните в миналото над 4 милиарда куб.м води за напояване сега се изтичат безполезно извън територията на страната. Повече от половината от тях са били завирени и регулирани в хилядите язовири, а това струва пари. Най-скромната сметка показва, че изтичащите по този начин води струват ежегодно над 200 млн.лв. Заедно със загубения икономически ефект от ненапояваните земи икономиката на страната губи всяка година по над 700 млн. лв.
За всеки специалист е ясно, че проблемът напояване не може да бъде решен нито за 2-3 месеца, нито за година. "Върхът на сладоледа" е едно "оригинално" постижение на бюрокрацията в земеделското министерство. Отдавна е доказано, че напояването на една от основните култури - царевицата, е икономически изгодно за производителя само при цена на водата до 12-15 ст. за един куб.м. А цената, на която търговските дружества "Напоителни системи" предлагат водата, е от 26 до над 50 ст. за 1 куб.м! Това означава, че на практика

Министерството забранява напояването на царевицата

За разлика от държавните дружества цените на водата от малките напоителни системи са в рамките на 5-10 ст. за куб.м, което по косвен път показва, че цените на търговските дружества са необосновно завишени и не се лимитират от Държавната агенция за енергийно и водно регулиране. Тук възниква основният проблем за отношението и ангажиментите на държавата към напояването на земеделските култури, който е част от големия проблем за държавата и икономиката. Посочените по-горе крупни за икономиката загуби не могат да се оправдаят с никакви причини. Благоприятните почвени и климатични условия, които са нашият природен дар, са предпоставка страната да бъде крупен и стабилен износител на селскостопанска продукция. А това означава милиони приходи от износни мита, решително подобряване на баланса внос-износ и др. При напояване на 5 млн./дка, макар и само през лятото, са необходими над 50 хиляди поливачи. В случая може да се предложи работа на хиляди студенти, ученици и трудоспособни пенсионери.
От изложеното недвусмислено следва, че държавата и нашата икономика имат подчертан интерес да се възстанови напояването на няколко милиона декара замеделски култури. При сегашното състояние на напоителните системи това не може да стане без участието на държавата в разумни граници. Необходимите за това средства са малка част от приходите, получавани в миналото и които могат да се получават отново.
Досега бяха правени редица неуспешни опити "да се копира" моделът на развитите страни в напояването, но резултатите не са задоволителни. Беше пренебрегнат елементарният факт, че организацията на напояването в тези страни има столетна история, а ние практически не сме започнали още прехода в тази област.
Без претенции за изчерпателност тук ще се посочат някои неотложни мерки, които биха допринесли да се оттласнем от дъното в областта на напояването.
- Държавата, която не е опазила собствеността си (1990-1993 г.), следва постепенно да възстанови и модернизира унищожената най-малка канална мрежа, след което да я предаде за ползване и съхранение на сдруженията за напояване.
- Да се възстанови диалогът между "Напоителни системи" и водоползвателите.
- Да се изгради сериозна стратегия по отношение на цените на водата за напояване, които да се лимитират от ДКЕВР. Тези цени следва да стимулират водоползвателите да разширяват напояваните площи.
- Да се организира одитно проучване на 2-3 големи напоителни системи от независими експерти. В срок от 3-4 месеца то следва да предложи конкретни мерки за значително увеличение на напояваните площи в конкретната система.
- Създаване на Висш експертен съвет за борба със сушите, който да проучва и предлага на земеделския министър ефективни мерки за възстановяване на напояването в икономически изгодните за страната размери. Подобни мерки са предлагани от Научно-техническите съюзи и отделни специалисти неколкократно през изтеклите 10 години.
А

най-невероятен и непонятен е фактът

че вече 20 години никой не се смята за отговорен за състоянието на напояването и най- вече - за безполезното изтичане на над 4 милиарда куб. вода годишно. Към разглеждания проблем несъмнено има отношение и земеделският министър. Време е след вече едногодишен престой във властта той да обърне внимание на проблема напояване.

* Авторът е проф. инж. д-р на селскостопанските науки