Български план "Маршал"
Стагнацията на доходите забавя излизането от кризата
/ брой: 220
Прочутият план "Маршал" поради недостатъчна информираност или умишлено се разглежда като инвестиционна програма за възстановяване на икономиката предимно на Западна Германия, но също така и на други страни на запад от Рейн, като обхваща още Гърция, Турция и скандинавски държави. Испания отказва прилагането му на нейна територия. Каудилио (генералисимус) Франко прозира, че с този план американците целят да завземат ключови позиции във всяка страна, а самият той смята, че Испания трябва да остане независима, включително икономическо и финансово. Част от помощите по линията на "Маршал" се предлагат и на социалистическите страни от Централна и Източна Европа, но поради обясними причини те не са приети.
А за какво всъщност са били използвани средствата? Основната част са предназначени за заплащане на труда. През 1949 г. (година след официалното влизане в действие на план "Маршал") заплатите на западногерманските работници се увеличават средно от 260 на 850 марки. При все още невъзстановените промишленост и селско стопанство основно стоките се доставят от САЩ. Така американската промишленост и селско стопанство започват да работят на максимални обороти. Вложените по "Маршал" 50 млрд. долара (огромна за онова време сума) носят още по-огромни печалби на американските компании, а чрез плащаните от тях данъци - и на държавата.
В Западна Европа планът се осъществява до 1952 г. и ето какъв е ефектът. Икономиката и селското стопанство са почти напълно възстановени в резултат на ефективния и заплатен труд на работниците и селяните. През 1953-а западногерманската промишленост задоволява 75% от потребностите на страната от промишлени стоки, във Франция местната промишленост - 68%, в Белгия и Холандия - 61%, а Великобритания още през 1950-а достига довоенното си равнище. Изостават Гърция, Турция и Португалия, а Ирландия се снабдява предимно от Великобритания.
Отсам желязната завеса
Витрината на соцалистическия лагер беше ГДР. При средна работна заплата от 1600 марки цените бяха фантастично ниски. Мъжки обувки "Саламандър" струваха 90 марки, а дамски ботуши от естествена кожа - 110 марки. Обилна вечеря за двама души излизаше 50 марки. Българите също имаха възможност частично да се възползват от този благодат. При екскурзия или частно посещение (за такова се изискваше писмена покана) до 1975 г. 1 лв. се обменяше за 4 марки, а след това - за 3. За 10-дневна визита се позволяваше обмен до 200 лв. в България и легално можеше да се изнесат още 30 лв. за обмен в ГДР. Почти същото беше положението в Чехославакия. До 1988 г. 1 лв. се обменяше за 10 крони. А обяд в закусвалня струваше най-много 20 крони.
Зад желязната завеса хората живееха с доходи, които осигуряваха възможност за потребление на почти всичко, което се произвеждаше в количества, необходими за задоволяване на потребностите. Това е основната причина в тогавашния социалистически лагер да няма икономически и финансови кризи. Избягването им се дължеше на съответствието между покупателна способност и стоков еквивалент.
Сегашната финансова криза, която се превърна и в икономическа, се породи от на пръв поглед дребен инцидент. Няколко големи американски банки се оказаха в дефицит по отношение на обслужването на ипотечни заеми от техните клиенти. В същото време няколко големи корпорации предприеха планове за съкращаване на разходите, като основното в тях е намаляването на персонала. Така през 2007-а без работа останаха 688 хил. работници и служители. Оказа се, че 470 хил. от тях са взели банкови кредити, от които 360 хил. - ипотечни за покупка на жилища, които те вече не могат да изплащат. На пръв поглед това означава банките да са печеливши, защото ипотекираните жилища стават тяхна собственост. Това обаче е привидно, защото няма кой да ги купи. Те се сдобиват с материални активи за милиарди долари, но те не са бързо ликвидни. Поради това ипотекираните жилища се предлагат на пазара на първо време на цена 70-80% от стойността им. Поради голямото предлагане продажбите на първа тръжна сесия са не повече от 35% и следва втора, при която базовата цена вече е 50% от стойността на жилището. Повишеното предлагане води до стагнация в строителния сектор.
Получава се
негативна верижна реакция
Рязко намалява търсенето на строителни материали и транспортни превози като първична последица. Вторичната е ограничаване на покупката на мебели, черна и бяла техника. Появява се понижена трудова заетост в множество сектори. Превишаването на предлагането на работна сила при намалено търсене води до спадане на цената на труда. Поради това големи слоеве на населението ограничават потреблението дори на стоки от първа необходимост. Тогава вече се стига и до обща криза, породена от срив в потреблението поради силно намаленото платежоспособно търсене. На пазара се появяват нискокачествени продукти и услуги, с които все пак се поддържа някакъв оборот. Все повече фирми потъват в сенчестата икономика, за да пестят разходи от данъци, осигуровки и заплати. Постъпленията в държавната хазна драстично намаляват. Вместо легални форми за бизнес все повече се търсят начини за печелене на пари чрез нарушаване на законите и корупция.
За да спечели 1 млн. лв. годишно, едно предприятие трябва да има солидна материална база, да е наело поне 600 души, да осъществява контрагент с множество фирми - доставчици и клиенти. В същото време ТИР с контрабандна стока носи печалба от около 300 хил. лв., а разходите за операцията са една десета. Разбира се, играе се на принципа "риск печели, риск губи". Загубата обаче също е предвидена. Покрай контрабандистите прехраната си изкарват поне още 80 хил. души, главно роми.
С един от тях - Илия, се запознах на Женския пазар в София. Там той
продава контрабандни цигари
Оплака ми се, че търговята от ден на ден става все по-трудна. Полицията постоянно прави акции и за часове блокира пазара. На няколко пъти е изгорял с по два-три стека. А и доставчиците вдигнали цената - от 1,50 на 2 лв. за кутия. Появили се и посредници, които изкупуват цялата стока, а след това я продават на пласьорите по 2,50 лв. Така и те, за да печелят по 50 ст., я препродават на клиентите по 3 лв. И оборотът пада. Преди половин година Илия пласирал средно по 5-6 стека на ден. Сега, ако продаде три, го смята за голям успех. А и продавачите на дребно се увеличили 6-7 пъти. Жени, които работеха като метачки на улици за 240 лв. на месец, и те са на пазара, защото тук се изкарват поне по 400 лв. чисти, споделя Илия.
Бай Кольо от Разградско се е заел с отглеждането на 200 дка лозя - 50 собствени и 150 под аренда, за която плаща по 16 лв., общо 2400 лв. На работници, които да окопават и пръскат лозята и да берат плода, е платил 1600 лв. Дотук - 5100 лв. Разчетите му били да прибере по 1500 кг от дка, или общо 320 т. Дъждовете и маната объркали сметките - унищожили половината реколта. Сега очаква да прибере не повече от 160 т. И идва решаващият момент - преговорите с изкупвачите. Според неговата сметка, за да си покрие разходите и да изкара нещо и за себе си, за да има възможност да отгледа следващата реколта, цената за 1 кг трябва да е поне 50 ст. При тези разчети ще получи 9000 лв. Изкупвачите обаче предлагат 20 ст., което означава 3200 лв. Вероятно пазарлъкът ще стигне до 25-30 ст. и с това той ще отчете "чиста" загуба от 300 лв., без да се смята личният му труд. А трябва да плати данък доход и осигуровки. По всяка вероятност догодина бай Кольо няма да арендува 150-те дка. Такива като него са много. Така България, която през 1985-а е била на шесто място в Европа по лозови насаждения и на 23-о място в света (у нас те са били почти колкото в САЩ), сега е на 11-о в Европа и на 49-о в света, като тенденцията е да отиваме все по-назад. А в началото на 90-те години на миналия век Мария Атанасова (прославяна като първата жена летец в България) осъществи порбив за българското вино в Англия и спаси от фалит 6 наши винзавода, които преди това изнасяха продукция предимно за Съветския съюз.
Рекапитулацията
Официално у нас има демокрация и пазарна икономика. В съчетание от двете трудът е остро притиснат от капитала. При временна икономическа стабилизация цената на работната сила се покачва, но у нас това e относително. При криза обаче спадът е поголовен и драстичен. Създава се армия от безработни (излишни хора), които търсят начини за преживяване. В името на това една част се съгласяват да работят срещу ниско заплащане, но не влагат и особено усърдие в труда. Поради което производителността рязко намалява. Така и работодателят, който плаща минимална работна заплата и социални осигуровки, се чувства ощетен, защото това не му носи очаквания принаден продукт.
Нещо трябва да се промени. Явно у нас трябва да се приложи някакъв вътрешен план "Маршал", който да предизвика стимул за работа. Тъй като спорът за минималната работна заплата е твърде усложнен, необходимо е да се въведе почасова ставка, която да се доближава до средноевропейските стандарти. На първо време доближаването ще е доста относително, защото не става въпрос да гоним стандартите на Германия, Франция, Белгия, Холандия, Дания и др., а за прилагане на някакъв принцип. Поне засега е нормално у нас тя да бъде 2,50 лв. (понастоящем на база минимална работна заплата от 240 лв. ставката е 1,08 лв.). На тази основа да се сключват трудовите договори - който работи 4 ч., получава 10 лв. и веднага му се изплащат. Той от своя страна ще купи продукти за 5-6 лв., за да нахрани семейството си, и така оборотът се задвижва. Ако днес 1 млн. надничари са получили по 10 лв., това е потенциал от 10 млн. лв. Половината да похарчат, означава оборот от 5 млн. лв. дневно, 150 млн. месечно и 1,8 млрд. лв. годишно. Само ДДС върху него е 360 млн. лв.
Сметката е само за хората, които работят на минимално заплащане и потребяват най-евтините хранителни и нехранителни стоки. Те се стремят да пестят от всичко - не ходят на кино и театър, не купуват книги, дори вестници. Мебелите в домовете им са отпреди повече от 20 г. С доход от 8 лв. на ден, колкото се пада при минимална работна заплата, се държи сметка за всяка похарчена стотинка. Хора с оскъдни доходи дори обявяват, че не са в състояние да плащат такси за поддръжка в жилищния блок. Това създава конфликти с другите живеещи там. В селата, където хората живеят в собстени къщи, тази проблеми ги няма. Но там потреблението на стоки и услуги е още по-ниско, защото доходите са дори под минималните. Останали са предимно възрастни хора, които преживяват от земеделски пенсии и се самозадоволяват с хранителни продукти от личното стопанство, както е било преди Девети септември 1944 г.
Кризата у нас не е от 2009-а, а е перманентна от 1991 г., когато се обяви либерализация на цените на стоките и услугите, но не и на труда. Докато последната не бъде премахната, кризата ще мори държавата и обществото. В условия на валутен борд пари не могат да се печатат произволно. Държавата обаче трябва да създаде механизми за тяхното възпроизвеждане, за което не е неоходимо откривателство. Те са известни. Иска се само умение за тяхното приложение.