Вълнува ме животът в цялото му разнообразие

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

ТАНЯ ГЛУХЧЕВА е родена през 1986 г. в София. На пет години заминава за Канада, където израства сред хора от различни култури. Завършва "Испанска филология" и "Политически мениджмънт" в СУ "Св. Климент Охридски". Работи 11 години като учителка по чужди езици, а от 2021 г. e журналистка международничка във в. ДУМА. През 2020 г. публикува първия си роман, написан по действителен случай - "Да пътуваш в петък 13.". На 8 септември излиза втората й книга - "Професора".

- Таня, първата ти книга - "Да пътуваш в петък, 13.", е роман, но в известен смисъл звучи като пътепис. Предстои излизането на новата ти книга, която е нещо напълно различно. Разкажи какво да очакват читателите от "Професора".

- В интерес на истината, дълго време се чудихме с издателя ми Пламен Тотев за жанра на "Да пътуваш в петък 13." Пътепис ли е или роман? Всъщност е роман по действителен случай. Един читател от Смолян - Анастас Марковски шеговито заяви, че ще предложи на Съюза на българските писатели да въведат стил "Таня" в литературата. Обичам да съчетавам елементи от различни жанрове, науки. Точно от такава "смесица" се роди новата ми творба - "Професора". Залагам на игра с исторически епохи, герои, идеи, неочаквани обрати. Основният въпрос е: "Ако животът ти даде възможност да поправиш грешка от миналото, да изживееш нещо повторно - какво би променил и би ли променил нещо изобщо?" Главните герои се познават от предишен живот, където нещо е останало неизяснено, недовършено. В настоящето живеят при съвсем различни условия и обстоятелства и могат да променят края на "тяхната" история. А ако и сега не го направят - дали ще могат в друг момент? Учен, религиозен фанатик, атеист имат своите мотиви да вярват в правотата си. Кой е прав и може ли да има прави в този случай - нека читателят да каже. 

Благодаря на всички, допринесли за осъществяването на творбата - проф. Валери Стефанов, колегата от ДУМА Валентин Аргиров за корицата и не на последно място - издателя ми Пламен Тотев.

- Всъщност ти винаги си "работила" с думите - и в битността ти на учителка, и като журналистка международничка във в. ДУМА. Но писането на книги е особен вид "работа" с думите - изкуство и занаят едновременно. С какво те привлече?

- Ще прозвучи като клише, но винаги съм обичала да пиша. Това е странно, защото в семейството ми никой не е писател. Има дърводелец. математик, агроном, биолог. Всеки има и следва различен път. 

Човек се изразява по-точно писмено - никой не го прекъсва и не си губи мисълта. Спокойно можеш да дадеш воля на въображението. Когато бях в първи клас, със семейството ми живяхме в Канада. Въпреки недостатъците на образователната система там, не може да се отрече, че има някои плюсове. Спомням си, че една от задачите ни беше да "напишем книга" - сами трябваше да си изберем темата, да направим илюстрация към всяка страница, а накрая ни я "подвързаха" с подръчни средства и най-добрите бяха четени пред други класове и директорката. Още тогава ми хареса идеята да държа "мое произведение" в ръка. 

Винаги в ключови моменти в моя живот пиша. Независимо дали съм наранена, тъжна или безкрайно щастлива.Истината е, че започнах да пиша книги след едно ключово съобщение, което ме нарани. Друга на мое място би изпаднала в депресия или направила някаква лудост, а аз само си помислих: "Това е интересно начало за роман!"  

Като журналистка предпочитам сама да си избирам темите за коментар, репортаж, защото това ми дава повече свобода. Приемам "работата" с думите за игра. Те са най-голямото и опасно оръжие на човека. 

- Как се раждат сюжетите, които решаваш да превърнеш в белетристика? Повече те занимават нещата от живота и взаимоотношенията между хората или глобални проблеми, от които зависи бъдещето на всички ни?

- Вълнуват ме различни неща. Приятелите ми са хора с различни професии, интереси, от други партии. Искрено се възхищавам на специалистите със задълбочени познания в конкретна област, но не мога да съм като тях. Обичам да разговарям и чета за разнородни неща. Интересувам се от политика, психология, литература, театър, история, предколумбови култури, преподаване, екзотични пътешествия... списъкът е безкраен. Ако трябва да определя с една дума - от Живота. С пълното му разнообразие.

Когато реша да пиша за нещо - старателно го проучвам. Например, главната героиня в "Професора" Катя в един момент отива при гледачка. За целта се консултирах с жени за начина на гледане на кафе, на ръка. Разпитвах момичета, ходили при врачки, какво е усещането. Разговарях с религиозни хора, за да пресъздам по-правдоподобно образа на фанатика Тео. С други думи - писането на книги те среща с много нови и интересни хора и засягаш непознати теми.

През последната година от преподаването ми едно момче ми каза: "Вие сте тук да ни учите на език, а не да ни подготвяте за живота!" Онемях при тези думи, защото за мен един учител не може да бъде като "кон с капаци". Именно такива изказвания ми правят силно впечатление и си ги записвам "като реплики". Искам всичко да звучи истинско. Повечето ми герои са вдъхновени от действителни лица. Преди време една позната намекна, че хората ще спрат да общуват с мен от страх да не ги превърна в литературен персонаж... и самата тя спря да говори с мен. Това си има своите плюсове, защото като знаят този факт мнозина си промениха поведението, защото не знаят в кой момент могат да четат за себе си в някоя книга.

В началото на романа "Професора" написах: "Обичам света на литературата, защото в него се срещат хора, които в действителността биха се разминали." Там мога да "запозная" тези, които поради разстояние или други обстоятелства няма как пътищата им да се пресекат.

Старая се да включа нещата от живота и взаимотношенията между хората, а често това е неразривно свързано с глобалните проблеми. Така например написах първата си творба, където описвам взаимотношенията в едно чилийско семейство на фона на КОВИД-пандемията и как изплуваха призраците от миналото.

- Вече си вкусила вълнението от живите срещи с читателите на твоята първа книга - какво те изненада в техните реакции, тълкувания, открояване на акцентите в разказа, взирането в детайлите...?

- Много ми беше и все още е приятно да се срещам с читатели от различни части на страната. Предполагам, че всички писатели изпитват неописуемо вълнение, когато някой непознат се доближи и изрази мнение за произведението им. С роднините и приятелите е по-рисковано - някои могат да те похвалят, за да не си развалите отношенията, или напротив - от завист да се опитат да убият ентусиазма ти. Някой, когото виждаш за пръв път в живота си, няма защо да те лъже. Читателите са най-точните критици - не следват шаблони за оценяване. Или ги грабва сюжетът, или не.

Интересно ми беше да чуя как различните хора се бяха впечатлили от коренно различни неща: жени се поставяха на мястото на майка ми, имаше заинтригувани от чуждите традиции, от политическия момент, други се учудваха на смелостта ми да пътувам до места, където не познавам никого. По-романтичните виждаха типичния латиноамерикански сериал, някои се възмущаваха от отношението към жените... Мнението за мен варираше от много наивна, своенравна, до "всеки момент очаквах да те закопаят и повече да не те видя". Искрено се радвам, че успях да провокирам разнообразни мнения.

Хареса ми фактът, че всеки беше "видял" нещо различно. Преди известно време прочетох статия, посветена на американската писателка Маргарет Мичъл - авторката на "Отнесени от вихъра". Творбата, писана в продължение на десетилетие целяла да покаже на младите жени какви да не бъдат, а в крайна сметка - Скарлет О'Хара се превръща в любимка на читателите. Авторката изпаднала в депресия, защото не била разбрана. Не се стремя да показвам на читателите кое е грешно или правилно. Всеки сам преценява. Няма универсална истина, за всеки тя се изразява в нещо различно. Това е посочено и в "Професора".  

- Като преподавателка си работила с деца и с млади хора. Често се чуват упреци, че днешното поколение е невъзпитано, повърхностно, безотговорно. Разбира се, че не може да се обобщава така, но според теб какви са причините да има и немалко примери в тази посока?

- През единайсетте години, когато бях заобиколена от ученици, научих много и "пораснах". В тяхно лице намерих приятели и взаимно си дадохме много. Тайната е точно в това: преподавателят да намери път към сърцето на детето/тийнейджъра. Всеки е добър в нещо и ролята на учителя е не само да предаде набор от знания, но и да помогне на подрастващите да намерят пътя си в живота.

В един момент се бях превърнала в "закрилница" на калпазаните, защото исках да им покажа, че дори и да са определяни като "черни овце", имат "бели души". По ирония на Съдбата в групите ми почти винаги са били най-големите пакостници. Дори бях кръстила едните "Благородните диваци". Радвам се, че всички станаха прекрасни хора. 

Докато учехме, наблягахме не само на граматиката и новите думи, но и на културата, историята, какви са връстниците им в испаноговорящите страни. Празнували сме националните празници на Испания, някои латиноамерикански държави - учениците избираха музика, готвеха - някои момчета така откриха, че притежават таланта да приготвят вкусни ястия, други - че са добри актьори, трети тръгнаха по пътя на испанската филология...

Имаше едно много разглезено дете, материално презадоволено, но често изпадаше в нервни кризи. На мен ми се падна да му подаря нещо за Коледа. Нямах представа какво да взема на човек, който има всичко. Затова му купих най-характерното за празника - кукла на Дядо Коледа, и очаквах най-лошата реакция. За моя изненада, то толкова се зарадва, защото бе получавало само скъпи предмети, а никога нещо толкова... коледно. Цял час му реса брадата и му се радва. А в края на учебната година го извади от шкафчето си и ми каза: "Откакто ми го подарихте, ми носи късмет!" Излишно е да казвам колко ме трогнаха думите му. 

Не мога да отрека, че имаше "костеливи орехи", с които не успях да се справя, но пък други колеги имаха успех с тях.

Дължа много на учениците си. Най-любопитните моменти ще намерят отражение в следващия ми роман, който засега е само проект с работно заглавие "Завръщане".

- Като човек, който е завършил и политология и е докторант, доколко политиката има влияние върху твоето творчество или се отразява в сюжетите?

- В първата ми книга политиката играе много голяма роля - бях отишла на специализация в Бразилия покрай дисертацията ми и всичко се въртеше около леви и десни популистки идеи и личности. Самите обстоятелства наложиха политиката в творбата. 

"Професора" избягва, доколкото е възможно, политическата линия - както вече споменах, обичам да експериментирам с различни идеи, мотиви. 

Запознах се с много амбициозни личности от политическия живот - във всички партии има способни хора, кариеристи, подмазвачи, такива, които разчитат на семейни връзки или ходатайстване, идеалисти и послушковци, всички до един - достойни да бъдат превърнати в литературни герои, би могло в даден момент и това да стане. Особи, стремящи се към властта, без да ги интересува, че някой е по-добър от тях - тази идея им е чужда и от егоизъм провалят всичко.

- Наскоро се завърна от поредното си пътешествие - една от твоите страсти. Обиколила си почти цяла Латинска Америка, но продължаваш да бленуваш за няколко определени места, които все още не си посетила. Защо точно тази част от света толкова силно те привлича и с какво те вдъхновява?

- Обожавам Латинска Америка! Тя ме плени с литературата и историята си, както и сериалите. Има нещо вълшебно там, неслучайно е родното място на магическия реализъм - вълшебното и действителността се преливат по такъв начин, че не знаеш кое наистина се случва и кое е плод на въображението.

По време на специализацията ми в Бразилия си бях разпределила времето така, че да мога да обиколя континента или поне по-голямата част. Бях сигурна, че нищо и никой няма да може да ме спре. Е, никой не ме спря. Направи го едно "нещо" - КОВИД-19. Бях много разочарована - на една крачка от държавите, за които мечтая от дете, и същевременно сякаш ги виждах през непробиваемо стъкло.

На моменти си мисля, че освен желанието да задоволя детето в мен, да опозная още по-добре латиноамериканските народи, представителите на различни индиански племена, ме привлича изкушението от забраненото и опасното.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.