Ще се оправдаят ли московските надежди на Макрон?

Елена КАРАЕВА, РИА Новости

Владимир Путин приема днес (вчера - б.р.) френския си колега: Еманюел Макрон пристига в Москва, за да прекара почти целия ден с руския лидер. Разговорите, както съобщават френските медии, ще протекат основно в личен формат, след дискусиите е предвидена съвместна пресконференция, а програмата ще завърши с вечеря. Както беше посочено, "в приятелски кръг".

Подчертава се, че това е недържавно и неофициално посещение, Путин възнамерява да разговаря с Макрон, не защото собственикът на Елисейския дворец е "добър човек", а защото Макрон има достатъчна политическа тежест в днешна обединена Европа. Разбира се, не в абсолютно, а в относително изражение. Ако сравним, например, френския президент с Фон дер Лайен, зад която не стои нищо друго, освен кариера на европейски бюрократ, или с Борел, заместник на Фон дер Лайен, зад когото още повече не стои нищо друго, освен цветната титла "върховен представител по международните въпроси и сигурността". И в сравнение с Борис Джонсън, който е толкова затънал в скандали до уши, че единственото нещо, което по някакъв начин може да му помогне да запази репутацията си, е доброволната оставка от премиерския пост.

За Путин Макрон остава събеседник на високо ниво и защото френският президент, дори и да говори остро за руската политика, винаги се опитва да се придържа към дипломатическия език, а не към речника, който лесно мигрира от социалните мрежи към кръглата маса на преговорите.

Това, както се казва, са няколко аргумента "за". 

Но има и аргументи против

Тях изложи самият френски президент в интервю, публикувано наскоро.

Макрон буквално заяви следното: "Наблюдаваме как се извършва милитаризация на границите, разделящи Украйна и Русия, Беларус и Русия, виждаме също, че за това се използва пехота и авиация, виждаме, че се провеждат военни учения. В тази ситуация ние възнамеряваме да играем ролята на предпазител, да намалим напрежението чрез диалог и да избегнем военен конфликт."

Вторият момент, който веднага привлича вниманието, е, че за Макрон през 2008 г. не Грузия организира военна провокация, а Русия извърши агресия срещу тази страна, а през 2014 г. не Крим, организирайки референдум, реши собствената си съдба - да се върне в Русия, а Москва го анексира. 

Същите нотки от симфонията от обвинения срещу страната ни прозвучаха и в кратък коментар на специалния пратеник на френския президент Пиер Вимон, станал известен на пресата. Според Вимон, когато той се опитал в разговор с дипломати да засегне фона на "поведението на Русия на международната арена", като споменава и двете ситуации, събеседниците "му отговорили с мълчание".

Разбира се, засега това са само щрихи и фрагменти, а не последователно платно от преговори, но въпреки това те отразяват както намерението, така и тенденцията за това как диалогът може да продължи днес и около кои теми.

Но, от друга страна, е ясно, че Макрон, за разлика от Путин, ще води този диалог като цяло с вързани ръце.

При това положение той не може да се противопостави и да се отклони от общоевропейската линия, а тя, тази линия, се определя така: "Русия трябва да бъде обвинявана за всички проблеми на континента - и външни, и вътрешни". 

Самият Макрон също не трябва да е много склонен да търси компромис, тъй като това обстоятелство веднага ще бъде използвано от политическите му опоненти както в страната, тоест в Париж, така и в Европейския съюз, тоест в Брюксел.

Той просто ще бъде обвинен в "прекалена мекота към Путин".

И това може да се нарече грешка - такава, която е по-лоша от престъпление.

Също толкова важно е, че ако Путин е подкрепен от своя народ и страна, то рейтингите на одобрение на Макрон се завъртяха в обратна посока през последните седмици, като популярността на френския президент спада с няколко процентни пункта на седмична база.

Но основното ограничение, което може да се окаже фатално за мисията на Макрон в Москва, се забелязва дори с просто око. Това е маршрутът на пътуването. Което включва посещение в Киев на следващия ден.

И там, разбира се, менюто "а ла Майдан", приготвено от любителите на "големия украински стил", очаква френския лидер.

Има посещение на паметника на "героите на Майдана", диалог с президента Зеленски и други специалитети от "квадратната гастрономия".

Още преди срещата със сегашното украинско ръководство, Макрон, сякаш първо оправдавайки се, че се среща с руския лидер, повтори няколко пъти във вече споменатото интервю, че "Украйна е Европа" и че "Украйна е европейска сила", докато нарича всички европейци "братя".

Този пасаж, адресиран не толкова до самите французи (около 95 процента от тях едва ли ще намерят Украйна за първи път и без намек на картата), колкото до властите в Киев, очевидно трябва да успокои нервните младши партньори на Париж, така че да не организират публична истерия за френското "предателство".

Но най-важното е следното

В Москва се срещат двама лидери, всеки от които, за разлика от тези в Киев, се нуждае от облекчение на настоящата криза, която, между другото, не е по тяхна вина.

Нито Путин, нито Макрон, макар и по много различни причини, нямат нужда да ескалират настоящата ситуация и да я довеждат, както казват западните ни колеги, до нивото на възможен военен конфликт.

Нито те, нито страните, които ръководят, ще бъдат бенефициенти в този случай.

Основните получатели на "бисквитки" от ескалация на европейския континент са, първо, Украйна, която под прикритието на "нещастна жертва на руската агресия" може да търси ресурси и многомилионна финансова помощ, и, второ, Съединените щати, които вече решават собствените си вътрешни проблеми с помощта на война, както е характерно за тях през последния половин век със сигурност.

Всъщност, именно това обстоятелство - фактът, че политически днес Путин и Макрон се оказват, въпреки всички намеци на френския президент към Киев, от една и съща страна на барикадите, може да изиграе решаваща роля за подготовката на дипломатически пробив в този фланг на геополитическия фронт.