Без образование няма файда

Антон Антонов е на 21 години, от ромски произход. Учил е до седми клас, а сега мечтае да се дипломира. Учи малките в столичния квартал "Факултета" не само на футбол, но и на това, че образованието ще им е нужно занапред в живота.


- Антоне, ти и твои приятели сте се заели с една нелека задача - да осигурите вечерно училище в квартал "Факултета". Какво те накара да се захванеш с тази кауза?
- Не само с училището. Искаме да има вечерно училище, както и детска площадка за малките деца. Това са двете неща, за които се борим. Вече внесохме над 200 подписа за връщане на вечерното училище в квартала в Столичната община. Идеята за връщането на вечерното училище и за изграждането на площадката дойде след една среща с Младежкото обединение на БСП в "Красна поляна" и общинския съветник от левицата Калоян Паргов. Той ни помогна да се срещнем с кмета Йорданка Фандъкова, с която обсъдихме исканията ни. Сега очакваме резултати за площадката, а за училището от общината поискаха да внесем картотека на хората, които искат да получат образование.
- Толкова много хора ли искат да учат?
- Да. Дори са повече. Преди години в кварталното 75-то ОУ имаше вечерно училище, но тогава повечето от ромите са ходели, защото са се давали помощи. Сега обаче наистина има много млади хора, които искат да завършат средното си образование.
- Защо?
- Защото без образование сме за никъде и това вече се разбира от младите хора. Без образование няма файда.
- Ти до кой клас си учил?
- Седми, но не го завърших.
- Ако успееш да вземеш диплома за средно образование, след това накъде?
- Много харесвам фотографията. Дори в момента съм любител - фотограф - снимам в заведенията. Иска ми се, след като завърша, да продължа да уча.
- Мислил ли си какво?
- Харесва ми да снимам. Но ми се иска да не е само любителски. Иска ми се да се занимавам с фотожурналистика, но нека първо да завърша средното си образование.
- Каква е в момента ситуацията с училището във "Факултета"?
- В момента много трудно някой от нас може да се запише някъде да учи. На нас ни се иска да имаме възможност да учим в квартала си. Налага ни се обаче и да работим и затова искаме, ако може, да се върне вечерното училище. Сега изчакваме общината да вземе някакво отношение по въпроса.
- А малките ходят ли на училище?
- За малките проблемът също е голям. При тях е трудно дори записването в детски градини. А има терени, които стоят празни и могат да се построят градини. Преди имаше места, както и в самото училище, в които се се организираха занимания за малки и големи. Сега, незнайно защо, някои от тези помещения са дадени на църкви, а децата губят интерес.
- Каза детски градини. Именно за един такъв терен говорим, на който вие искате да се направи площадка за игра.
- Да, в момента този терен е истинско бунище. На него може да се види какво ли не. Децата обаче продължават да играят насред боклуците.
- Какво казва общината?
- Засега нищо. Но мястото е точно до клуба на БСП в квартала. Много младежи са се наели, ако се направи детско игрище, да дежурят и да го пазят от набези.
- Не може ли сами да направите нещо?
- Трудно.
- Теренът общински ли е?
- Да, земята е на общината. Преди години именно тук имаше детска градина. Беше пълна с деца. Сега хем няма къде да се записват децата в градини, хем няма къде да играят, хем това място се е превърнало в бунище.
- Няма ли друго място, където да играят?
- Ами малките нямат, идват тук, защото и ние сме тук и са сигурни. Ние ги учим как да ритат футбол. В целия квартал имаме много футболисти. Имаме отбори, ходим на състезания. Но няма къде да тренираме. Често слизаме на игрищата в "Красна поляна", но стават проблеми.
- Защо?
- Ами защото е игра. И ние се отпускаме, викаме, вживяваме се в играта. В същото време обаче хората от квартала искат да си почиват. Стават скандали. След това обвиняват хората от квартала в какви ли не глупости.
- Какви?
- Ами например, че скандалите са станали на етническа основа.
- А нещата са доста по-прости май...
- Ами да. Ние искаме да ритаме, но няма къде. Намерим ли къде, стават проблеми. А ще е толкова просто, ако имаме само едно игрище и площадка за малките.
- До училището нали имаше игрище?
- Имаше, да.
- И какво стана?
- Ами стана бунище!
- Е защо не го опазихте?
- Ами то беше едно официално откриване. Дойде дори премиерът Бойко Борисов. Дандания. Прегръща малките. Обеща им още игрища. И накрая се оказа, че просто е октрил това игрище. То асфалтът си го имаше от преди това. След това сложиха някаква имитация на ограда и нямаше кой да опази така нареченото игрище. Затова искаме да си направим на терена до клуба на БСП и ще си го пазим.
- Сега с какво се занимавате в свободното си време?
- Пред компютъра по цял ден. Сега като дойде пролетта, се стегнахме с приятелите и помогнахме да почистим квартала.
- Да, наистина улиците са доста чисти.
- Ами да. Доста млади хора се включиха в пролетното почистване.
- Значи се организирате, когато искате да постигнете нещо?
- Да, искаме да учим, искаме да имаме къде да играем футбол, къде да занимаваме и по-малките. Защото когато има с какво да се занимават, няма да мислят за глупости. Ето, на нашия празник - 8 април, много млади хора се включиха в турнира по шахмат, който се проведе в клуба на БСП.
- Наистина ли?
- Да, на всички им беше интересно. За първи път празникът мина без много от традиционните прояви. Не за друго, а защото нямаше средства. Но пък имаше състезание по шах, за което благодарим на Районния съвет на БСП в "Красна поляна". И много от младите се включиха. За всеки имаше макар и символична награда. Но важното е не това, а че на всички им хареса и ни се иска да направим още няколко такива турнира и да поканим и председателя на шахматния клуб на ЦСКА Петър Курумбашев. Може дори да организираме и турнири между клубовете на БСП във "Факултета" и "Красна поляна". Може да организираме и футболен турнир.
- Да, но за това трябва и да има къде да тренирате...
- Да, така е. Лошото е, че дочухме, че на мястото, където искаме площадка, може да направят социален патронаж. По принцип няма лошо, но ще е по-добре наистина тук да се направи игрище. А наистина трябва да се помисли и за училище. Защото сега, ако сме честни, ромите не записват децата в градини. След това дори се случва да не ги пускат на училище. А това се отразява не само на образованието. Това се отразява и на общуването на тези деца и хора след това. Те общуват трудно, а това води и до много други проблеми. Знаете ли, че хората от "Факултета" ходят на църква, защото вече не вярват на политици. Вече се осъзнаха и не харесват тези, дето ни управляват. Все по-често в квартала се чува:"Като вземат властта, нас ни забравят".
- Сега мечтата ти е диплома...
- Да, без диплома нищо не се постига.
- Каза, че сега снимаш във фолкклубовете. Имаш ли любима певица?
- Не, аз всъщност слушам техно музика. Затова и всички приятели казват, че съм малко откачен.
- Заради музиката...
- Да.
- Освен за образование, мечтаеш ли за нещо друго?
- Аз съм здраво стъпил на земята. Като имаш пари, идват и мечтите. А моите не са големи - искам да си направя къща, да имам семейство. Но не всичко е пари.
- Какво те вълнува от управлението на страната?
- Според мен най-важната тема сега е да влезем в Шенген.
- Защо?
- Защото според мен ще може повече да се пътува, да има повече работа.
- Каза, че искаш семейство...
- Първо искам да съм сигурен в себе си, за да може след това и семейството ми да е сигурно.