Без душа
И пак за "Графа" и площад "Славейков"
/ брой: 152
Почти толкова време, колкото траеше ремонтът, сега се обсъжда картината в София с площад "Славейков" и улица "Граф Игнатиев". Те и околностите им са знакови места. Те са душата на столицата. Всички обичаме тези места. Колко време столичани, гостите на София и особено живущите в този район търпяха неудобства заради ремонтите? Надяваха се да видят и да усетят, че тук наистина ще бъде красиво, удобно, че ще се радват на обновено съвременно пространство. Всуе!
За жалост повече са разочарованията и огорченията! Улицата "Граф Игнатиев" е тясна, но през нея продължават да минават трамваите, минават и стотици българи - около нея са много посещавани учреждения, галерии, магазини. Около малките площади "Славейков" и "Гарибалди" тупти едно от най-важните сърца на столицата. Много се писа и изговори за недомислията и лошото изпълнение на тези важни артерии на града ни. Гледам и аз тези съвсем малки пространства и тъгувам! Защото те съвсем загубиха цвета и обаянието си след ремонта. Скътаните някога с чар местенца сега тънат в сивота и безличие! Чудя се на проектантите, на управниците, на кметството - те харесват ли си "творбите"? Тук няма цвят, няма уют, няма душа! Какви са тези мрачни и груби материали, с които застлаха площадите и улицата? Още от откриването им те изглеждат отчайващо! От какви материали са, че са попили като попивателна хартия масла, боклуци и нечистотии? Всичко изглежда старо и мръсно. И тъй като го няма "цветното малко пазарче", няма ги търговците на книги и сувенири, картината е още по-сива и безлична! Перголите на площада са много високи, сенниците още не са сложени, фонтанът не работи и пространствата са бездушни, безжизнени. Пейките на площадите са груби, тежки и неуютни. От тях лъха студенина и неудобство. Специалистите по архитектура, озеленяване и устройство на градски пространства да си кажат думата. Харесват ли те тези места след ремонтите? За тях се изхарчиха милиони народни пари! Пропиляха се нервите на много хора! Но стана ли тук по-красиво и по-удобно? Говори се, пише се, че още ще се работи по тукашното преустройство, че ще има нови ограждения на трамвайната линия, та да е по-безопасно за хората. На кого да вярваме - на очите си, които виждат сивотата и лошото качество, на краката си, които се спъват в блокчетата, или на обещанията на столичната управа?
Прави впечатление и нещо друго - като по правило всеки ремонт в столицата се замисля като че ли на принципа: всяка коза за свой крак. Разбиват се вече завършени настилки, прекарват се кабели наново, разкопават се дупки или се разкриват шахти на вече завършени уж след ремонти места. За ремонтите на ВиК и топлофикацията да не говорим. Не се свързват нещата едно с друго, не се търси ефектът от едно по-цялостно виждане за инфраструктурата, което би подобрило и движението из града и околната среда. Всичко се прави като че ли с един замах, без търсене на естетика и уют в големия град. А всички сме виждали мегаполиси, които носят душа в себе си, където не се унищожава старото, а новото се пригажда към него, без да се бият взаимно отделните елементи. Виждали сме и много зеленина не само в градинките, а и по тротоари и лампи дори, много цветя по прозорци и балкони. За които помощ може да окаже общината. Стига да иска. Но тя бърза и мери само в пари. Които невинаги носят този ефект, който на нас ни се иска. То пък кой ли ни пита...