Поезия
ЗЕМЯТА НИ ГЛЕДА
/ брой: 139
Мая Вапцарова
ЗЕМЯТА НИ ГЛЕДА
Улисани в житейското безумие
Над нас се бавно Космоса руши.
Като шрапнели се изстрелват
Астероидите
И черни облаци ни задушават призори.
Света ни се затлачва от лъжи
Настъпва планетарен глад
Изчезват пътищата между хората
Пропадаме в нечовешки ад.
А може би срама ще ни залее
Земята гледа и мълчи
Върти кълбо, в което огън тлее
Надежда някаква гори
Това е пътя бъдеще в него зрее...
---------
***
Върни ми Господи човека
Дори да е стар, уморен, побелял
Върни ми го онзи, който е създавал
И навярно със дух е живял.
Залети сме с логаритмувана помия
Изражда се нашия век
Препускаме зомбирани
Крещим:
Живота стана лек,
Живота е по лек.
И върху пори на земята
Растем като паразити
Очакваме робот железен да ни вразуми
Прости човечество, в заблуда сме
Не търсим робството духовното да замени.
Върни ми Господи човека
Що смисъл влага в далечната мечта
Що песента запява щом поиска
Що знае що е свобода.
----------
Джобовете и парата
Дълбоките джобове ни командват
Затуй сме войнствени и зли
Въртим мозъка си уж в правилна посока
А той ни се озъбва от всички страни.
На джоба рейтинга е недостъпен
Усилено морал и етика руши
докато в дълбокото ни тикне
Да и срути светлите мечти
Парата стана слънце, даже Господ
Чертае бъдещето ни дори
За гърлото ни стиска все по-силно
И губим всеки ден от свойте добрини.
Дали човечеството някога ще се опомни
Във време се обръща нашата душа
А да се борим, дали си струва
Парата днес само с живот се купува.