Какво чакате?
/ брой: 45
Деси ВЕЛЕВА
За пореден път официалната статистика изнася едни и същи данни - три четвърти от българите едва покриват всекидневните нужди с мизерните си доходи. Препотвърждаването на информацията за всяко следващо тримесечие от държавния статистически институт обаче не сваля цената на кашкавала и на сиренето. Това може да го направи само правителството, което очевидно чака ситуацията да излезе от контрол и процентът на давещите се да скочи на 90%, например.
Докато големи европейски държави сложиха таван на цени, отговорните институции у нас още се ослушват. Франция вече договори по-ниски цени на храните с търговските вериги. А у нас - същият бизнес, който слага табелките с цифровите измерения на производителността си пред съответния скъпоструващ продукт, който българите вече не могат да си позволят.
От седмици социалистите призовават не просто за спешни и адекватни мерки срещу спекулата, за таван на цените и за намаляване на ДДС. Това всъщност е отчаян апел за спасяване на затъващите в немотия българи, които може да не знаят как се формират малки и големи потребителски кошници, кой и по какви методологии пресмята колко им трябва, за да оцеляват. Но са наясно, че тяхната собствена торба ще остане пак празна на излизане от магазина.