Жегите на словото

Възможно ли е горещините да топят тънките воали на заучена политическа лексика? И те да правят лесно уязвими изпечени манипулатори? Те произнасят дебелашки фрази, за които после  съжаляват и обясняват. Жегата ни прави откровени. През същия сезон, но преди век и половина, лондонското общество било шокирано от скандалния израз на Дизраели - лорд Биконсфийлд, нарекъл своя вечен опонент, "мъдрият старец" Уилиям Гладстон, "конска глава". Малко необичайно за викториански джентълмен, който цивилизова света. Тогава част от либералната преса се произнесла, че лордът обижда народа. Този инцидент е запомнен повече от всичките дългогодишни полемики между либерала и консерватора. В равносметката на този двубой краен победител няма. Но с посочения израз Дизраели губи малко повече точки в ораторската равносметка, отколкото с останалите си провали в политиката. А Гладстон спечелил престиж, въпреки че неговите неуспехи са повече. Излиза, че и в аристократичната ера всеки е отговарял за  драстични квалификации.
Но има поправими издънки. Знаменитият британски историк Едуърд Гибън бе написал, че "православието е ориенталско варварство". А православният свят продължава да го почита. Днес сме готови за оправдаем гилотинирането на Мария Антоанета само защото е произнесла (отново, без   да е доказано) препоръката, че след като няма хляб, народът да можел да потуши глада си с пасти. Често забравяме, че Захари Стоянов е ругаел Алеко Константинов и дори самия Екзарх Йосиф.
При всички подобни разправии срещаме оправданието, че дума или изявление било изведено "вън от контекст". Това е българизиран булеварден английски израз. Преди да извадим думата от контекста, идва въпросът защо тя е произнасяна. Контекстът може да омекоти, но не и да промени по смисъл и съдържание една декларация. Защото той е част от него. След 11 септември президентът Буш невнимателно спомена за кръстоносен поход. Този словесен гаф доста накърни благородството в основателния гняв на американската общественост. Защото кръстоносните походи не напомняха само за Христовата благост и безкористие. Не можеш да промениш същността на израз с предисловие, нито с послеслов, нито с извинителни уточнения. "Изпускането" пред микрофон или когато не знаеш, че той е включен, са различни състояние. Едното е декларация, другото е битово невнимание. Защо израз, напомнящ танкове, свали един президент у нас, а паниката на един председател на парламента, че танкова бригада е тръгнала от Горна баня към София, не го помръдна, дори възвиси. За един и същи случай на "изпускане" Джон Байдън стана повече популярен, а Дик Чейни допълнително ненавиждан. Това са допълнителни причини М. Горбачов да е популярен в чужбина и необичан в страната си. С В. Путин е обратното. Такива изненади носи речта, която е представена като политическа функция, а изразяват бит и манталитет на нейния носител.
Преди десетина години вестник "Таймс" дръзна да употреби за пръв път думата "Fuck". Тя, разбира се, придоби малко по-цивилизовано значение, близко до любимия глагол на нашата журналистика "прецаквам". Но двусмислието и при двата езика остава. Езиковата вулгаризация е отражение на обществен климат. Ние навсякъде даваме пример колко е хубава другата в сравнение с нашата. В същото време в исторически план продължаваме да употребяваме "най" и "единствен" за постижения, които не са признати от тези, на които подражаваме. Да беше само това! Продължавам да се питам, защо само селективно имитираме американците. Нали те в момента са нашият идолен абсолют. Само преди година САЩ бе на най-ниското ниво на своето влияние по света. Бившият президент споделяше репутация редом с най-непопулярните си предшественици. Да сте чули или прочели сегашният президент да напомня за щяло и нещяло за крадливо наследство - като оправдание за съвременна импотентност или каруцарски език?
Интересно, ако думата "шибан" беше употребена за сърби, турци или македонци, дали някой изобщо щеше да го забележи? Може би щеше да бъде поредната порция кристален патриотизъм! Нали един газиран патриотар преди години на митинг бе напомнил черния цвят на Кондолиса Райс като несъвместим с "расата" и това не разгневи  новопокръстените американофили. Изглежда, някои професионалисти са истински само когато неволно грешат. Когато ругателството, да не употребим друга дума, става политическа добродетел, тези, които му ръкопляскат, могат също спокойно да бъдат наругани. И може би с повече основания.