Вузовете в надпревара с модерни магистратури

Деси ВЕЛЕВА

С модерни магистърски програми се опитват да привлекат студенти много университети през последната година. Наричат ги магистратури на бъдещето, обещават обучение на лидерите на утрешния ден, гарантират широки възможности за по-задълбочено навлизане в съответната област. Факултетите залагат на нови хибридни форми за обучение, сътрудничество между няколко университета или просто кръщават специалността с атрактивно име, за да предизвикат интерес. 

Друг е въпросът доколко има квалифицирани кадри за преподаване, дали студентите действително получават адекватен отговор на големите си очаквания и достатъчно знания, за да се окичат с високата степен. Около 6000 студенти след завършена бакалавърска степен ще могат да учат по държавна поръчка през идващата академична година във вузовете.

Приемът на документи за повечето магистърски програми започва в края на този месец и ще продължи до края на септември. Обучението е между 2 и 4 семестъра в зависимост от това дали студентите са специалисти в съответното направление или са завършили различни специалности. 

Много от университетите обявиха напълно нови програми, по които досега не е имало обучение в България. Една от тях е "Медицинска журналистика", която започва от учебната 2022-2023 г. в Медицинския университет в София. Програмата е в рамките на Факултета по обществено здраве и се промотира като иновативна и полезна магистратура, която има интердисциплинарен характер. Идеята на преподавателите е да изградят професионалисти, които да станат журналисти, тясно профилирани в областта на здравеопазването.

Студентите ще бъдат обучавани и с участието на преподаватели от Факултета по журналистика и масови комуникации към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бъдещите здравни журналисти ще учат задочно два семестъра. Програма е насочена към кандидати, които вече имат образователно-квалификационна степен бакалавър или магистър по специалности "Журналистика" или "Връзки с обществеността". Приемният изпит е устно събеседване, а завършването е с дипломна работа.

Друг медицински университет - в Плевен, също залага на модерни магистратури. За тази година те са две -

"Телемедицина" и "Авиационен парамедик"

по хибридни програми с Висшето училище за телекомуникации и пощи (ВУТП) и Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия. За разработване на още интердисциплинарни хибридни учебни програми МУ се е разбрал с Техническия университет в Габрово и Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". 

Пловдивският университет "Паисий Хилендарски" ще обучава за първи път магистри по "Икономика и финанси на зеления преход". Лекторите ще бъдат от Европейската комисия, международни банки и правителствени организации. Бъдещите специалисти ще могат да работят в три сектора - публична администрация, местни власти, предприятията и финансовия сектор. За икономисти и мениджъри срокът на обучение в новата магистратура е 2 семестъра, а за неикономисти - 2 години.

Първата в България двойна магистърска програма по бизнес администрация в УНСС ще развива предприемаческите способности на младите хора. Тя е съвместна между българския вуз и  Университета на Северен Илинойс в САЩ. Програмата ще позволи на младите хора да развиват предприемаческите си способности. Обучението ще се извършва присъствено в УНСС от съвместни преподавателски екипи от двата университета на английски език. Завършилите ще получат двойна диплома от двете висши училища. 

Друга изцяло нова магистърска програма в УНСС е 

"Интелигентна цифрова енергетика"

Тя е разработена, за да отговори на търсенето на подготвен ръководен ешелон в модерните високотехнологични енергийни и инженерингови предприятия. 

С уникална за България магистърска програма се хвалят и от Университета по архитектура, строителство и геодезия. Тя се нарича "Управление и оптимизация на инвестиционни проекти в строителството чрез строително информационно моделиране" и ще подготви професионалисти с умения в прилагането на BIM технологиите - цифрова форма на строителството и операции с активи.

И най-големият столичен вуз може да се похвали с нова магистърска програма. Софийският университет "Св. Кл. Охридски" разкри специалността в Стопанския факултет и тя носи името "Иновации и дигитална трансформация на агробизнеса". Представители на науката, бизнеса и неправителствения сектор ще преподават в дисциплини като европейски и национални политики, предприемачество и иновации, дигитална трансформация, стандарти и регулации, закрила на интелектуална собственост, инвестиции и финансиране, пречупени през призмата на агробизнеса. Обучението включва два семестъра, в рамките на които учебните занятия в зала ще се комбинират с изнесени посещения в реална бизнес среда.

Академията на МВР разкрива две нови магистърски програми - "Управление и оптимизация на инвестиционни проекти в строителството чрез строително информационно моделиране" и "Безопасност на пътното движение". Те са съвместни с Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Варненският Икономически университет пък ще обучава магистри съвместно с три европейски висши училища. Новата интегрирана международна магистърска програма е 

"Междукултурен бизнес - Магелан" 

в сътрудничество с университетите в Катовице, Полша, в Дебрецен, Унгария, и "Кардинал Херера" във Валенсия, Испания. Приетите в програмата студенти ще учат по един семестър във всеки от четирите университета партньори. Предвиден е и студентски стаж от минимум 3 месеца. Занятията ще се провеждат от преподаватели от четирите страни.

Две частни висши училища също залагат на напълно нови магистърски програми. Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) създава магистратурата "Финтех, финанси и дигитални иновации", а Висшето училище по мениджмънт открива програмата "Бранд мениджмънт", която съчетава маркетинговите знания и управленските умения в различните им предприемачески аспекти.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.