Вратата към Родопите

Изумителен град, красив, пълен с история и истории. Центърът, оформен в 70-те години, е като за изложба. Годините на прехода нанесоха своите поражения, разбира се. Промишлеността е фрагментирана в цехове и цехчета, по улиците се подвикват български и турски имена. Но градът е жив, богат на граждански инициативи, пак интересен, пак хубав, макар и по друг начин.
За пътуващите с автобус Асеновград започва с пейзажите в далечината на Долен и Горен Воден, квартали на града. И от пазара. Пълен с всякакви чудеса, отглеждани от пъргави стопанки в близката околност. Няма друг такъв пазар в България. Всичко можеш да си купиш там, дори когато не ти е необходимо. Просто те изкушават.
Захласнати по църкви и стара градска архитектура, гълтаме с очаровани очи пейзажите и бързаме да запечатаме с фотоапарата готовата да изчезне, изплъзващата ни се от намесата на климата и хората красота на съграденото. В града на Чая са регистрирани 115 паметника на културата. Те са групирани по местоположение и по предназначение - повечето са в Метошката махала и в кв. "Амбелино" от другата страна на реката. Асеновград е богат на църкви, изградени преди векове и днес, но и на красиви сгради, строени в първата половина на ХХ в. Виждаме ги и в споменатите квартали, както и по улиците в центъра на града.
Дали местоположението му - близо до големия Пловдив, на река и в подножието на Родопа планина - сякаш врата към нея, е било толкова привлекателно за културния му разцвет през годините? Сигурно. В селището, известно с гръцкото си име Станимака до 1934 г., има 11 църкви, а параклисите, разпръснати на най-невъобразими места, са 53. Виждали сте вероятно Рибната. Винаги ще искате пак да я видите - дворът е прелестен - просторен и сенчест, изписването - страхотно, а аязмото с рибките в параклиса "Св. Йоан Кръстител" те кара да посегнеш с ръка да докоснеш лековитата вода. Първите си стенописи е нарисувал в нея Захари Зограф. Един от тях е Богородица с младенеца, изписан в куполното пространство. Истинско Благовещение ти носи тази църква с посвещение на  "Св. Богородица Благовещение" (1834). Но така е и със "Св. Георги Амбелински" (1848). Предпочитам неговите стенописи - изрисувани са дори върху едната от двете камбанарии и външните галерии на църквата. И двете църкви са в кв. "Амбелино", известен в миналото като гръцки заради населяващите го гърци и гърчеещи се българи. Но именно там започва българизацията с построяване на църквата и българското училище към нея.
По-стара е другата - "Св. Георги", в Метошката махала. Тя е от ХVІІІ в. върху основи на църква от ХІІ в. От 1765 г. е и църквата "Свето Успение Богородично", наричана още Месохора (средищна), известна и като Дълбоката, защото е вкопана в земята. Тя се смята за най-старият енорийски храм в града. Недалеч от нея, в същата махала, е църквата "Св. Димитър" (1866), строена по време на жестоките сблъсъци с фанариотите. Богослуженията в нея винаги са се извършвали на български език.
Преди месец Асоциацията на българските градове и региони отличи кмета на община Асеновград д-р Емил Караиванов с приз в категория за културно-историческо наследство. А само преди година и нещо срещу кмета бе повдигнато обвинение за допускане на осъществяването на противозаконна дейност в защитена територия за опазване на културно наследство - ставаше дума именно за Метошката махала. След разследване обвинението бе снето. Дойде и отличието, но какво му е коствало несправедливото обвинение на д-р Караиванов само той и най-близките му знаят.
Понякога, вторачени в църквите като пазители на вярата, традицията и националния дух, пропускаме да отбележим прекрасните образци на старата градска архитектура. Чува се напомнянето, че те са частна собственост. До, но и част от неповторимия пейзаж на града, от неговия дух и култура. Ако отнемеш от този пейзаж, няма да бъде вече неповторим, ще бъде нащърбен. До "Света Богородица Благовещение" е неголямата къща на Сребро Боев, например, а за да отидем в Метошката махала, за да видим която и да е църква там, ще минем не само край Консулатото, но и край всички тези излинели от времето, прекрасни някога, но и днес, къщи по улиците "Янтра", "Рилска", "Станимака", "Кирил и Методий", "Съединение", "Възраждане"... "Крепостна стена", т.е Защитена зона Метошка махала. В началото на юли имаше онлайн петиция за запазване и незабавна реставрация на Караалановото училище - първото в Асеновград, паметник на културата от местно значение. Сградата е със смесена собственост и това винаги създава трудности, но зам.-кметът Мария Вълканова е категорична, че ще оправят покрива. От 1 юли е освободено от предишната си дейност Помощното училище, също паметник на културата. Ще се разговаря с МОН за бъдещото предназначение на сградата.
Интересна е и производствената архитектура -  Складът на Куцооглу на "Копринарска" 1, днес там е "Брилянт", и някогашните складове на бившия Тютюнев комбинат, в чийто естествен декор е снимана най-масовата сцена във филма "Тютюн". Архитект проектант на импозантните складове с въздушен мост между тях е известният столичен арх. Георги Кунев (1874-1957), завършил Училището за художествени занаяти във Виена и Висшето техническо училище в Карлсруе. Построява "Монопола" в Асеновград през 1927-1930 г. Той е авторът и на прекрасната Къща с ягодите, паметник на културата в София, тънещ в разруха и немара.
На територията на бившия Тютюнев комбинат се намира сграда в бароков стил, построена през 1924 г. от Тютюнева кооперация "Асенова крепост". Планът й е изработен от арх. Георги Кунев. Макар че постройката прави впечатление с външния си вид, странното е, че е била предназначена за автомобилен гараж. В нея се е намирала пожарната команда на кооперацията. Тя била оборудвана с модерна за времето техника - две машини, цистерна и пожарогасителка с обем 5000 л вода. Собственик на импозантните тютюневи складове е РКС Пловдив с председател Лазар Филчев.
Емблематични за Асеновград са къщите с орела. Тази в центъра е строена през 1932-1933 г. от чаушовските майстори Атанас Бушев, Сандю Джангозов, Димитър и Запрян Радеви. Над покривната й конструкция е кацнал орел с разперени криле, изградена е по проект на арх. Боян Чинков. Същият, който лежа в затвора за вицове. Тя е на четири етажа. Някога собствениците й търгували с вино и ракия. Орел е разперил криле и над още една старинна сграда от другата страна на реката.
 Ще се учудите колко много и видни личности са родени и живели в Асеновград - художниците Иван Кирков, Коста Форев, Асен Белковски и Георги Ковачев, скулпторът Петко Москов, актьорите Надя Тодорова, Иван Иванов, Петър Тосков, Атанас Кръстев (Начо Културата), акад. Благовест Сендов (неговата къща също е паметник на културата), авторът на "Една българска роза" Димитър Вълчев, индустриалецът доц. д-р Никола Добрев, проф. Инна Пелева, проф. Запрян Калудов... Къщите на асеновградски творци, отишли си от този свят, да се превърнат в музеи, предложи изкуствоведът от Асеновград Светла Москова. Родена на другия край на страната, тя от години живее в Асеновград. Реализирала е десетки изложби в Пловдив, автор е на много книги. Всеотдаен и прекрасен човек, обичан от всички, с които се е срещала и работила.
Огромен графит е изрисуван на една от външните стени на бившия Битов комбинат в Асеновград, разположен в центъра на града. Идеята е централната част да бъде цветно освежена и едновременно с това да се провокират гражданите да се замислят за ценните и красиви места в околностите на родния край.
А иначе градът е известен и като градът на булчинските рокли - в него радват очите голям брой булчински салони и магазини за рокли и сватбени аксесоари. На Еньовден се празнува уникалният обичай Калиница. Малките момиченца - калинички, облечени в бели рокли като малки булки, представляват възхитителна гледка. Казват, че обичаят е свързан с надеждата да им е леко венчилото. Т.г. са били 500. Калиницата също е културно наследство, макар и нематериално.
Асеновград е най-големият необластен град в България. Очаква се в следващите десетина години той да се свърже с Пловдив в една голяма икономическа агломерация. Напоследък териториите по пътя Пловдив-Асеновград все повече се урбанизират и пътят изглежда все по-недълъг. Вратата към Родопите е отворена 24 часа и който отдели няколко часа за асеновградските хубости, няма да сгреши. Преживяването си струва.


Центърът


Храмът "Св. Георги" в Амбелино
Снимка АВТОРКАТА


Помощното училище


Читалище "Отец Паисий"