Ще има ли ден на спасението?
/ брой: 187
Който се осигурява, ще се лекува адекватно, каза преди време и вчера пак повтори думите като заклинание министър-председателят Бойко Борисов. Тоест, ако си плащаме, ще има пари за здраве, ако ли не - лошо ни се пише. Но сам веднага след това премиерът призна уточняващо: проблемът в здравния сектор идва от неправилното разходване на средствата.
Че кой ги разходва, г-н Борисов? Щом не са болните, щом не са докторите, дето не са получили заслуженото вече заплащане, кой? Някой явно ги къта, но това не са бели пари за черни дни, да знаете! Иначе нямаше да настоявате толкова да плащаме, да плащаме и пак да плащаме. Та белким се понапълни касата, тоест кацата без дъно.
От БСП не се умориха да питат къде изчезнаха парите на НЗОК, които уж бяха резерв? Къде се разминаха сметките на стария и новия министър за онези 60 милиона лева излетели нанякъде. Знаете ли накъде? Ние - не, и както върви, няма и да узнаем. Те, пък и не само те, са дълбоко засекретени и никой няма и да ги помирише със здраве. Държавата в същото време си остава най-големия длъжник в сферата на осигуряването и все "забравя" да внесе парите за хората, на които тя плаща за здраве. Как тогава да се пълни касата единствено от тези, които все още имат някаква работа. Безработните пък всеки месец броят стотинките си, камо ли с радост да тичат да се осигуряват. Пенсионерите, да са живи и здрави, от своя страна правят най-големите медицински разходи по понятни причини. И сметката естествено никога не излиза, както на министър Дянков примерно му се иска с математическа точност. Няма и да излиза скоро при тази рухнала икономика и свито потребление, защото не може да се товари само магарето, което носи... А над един милион здрави и прави българи вече пълнят други здравни каси по света, само нашата не, уви!
Пък и в медицината, както казват и самите доктори, невинаги две и две прави четири. Затова дори и шеговито да е поставен въпросът: "Какво сега, да ги застреляме ли тези хора, дето не плащат за здраве?" на народния представител Михаил Миков, съвсем не предполага шеговит отговор.
Приблемът не от вчера и днес, но сега той придобива по-мащабни размери и напира за решение точно когато върви реформата в здравеопазването. Нали тя поставя, както твърдите вие и екипът от ГЕРБ, в центъра си човека. А той, човекът, и не подозира вашата грижа. Поне засега.
Ще тропнете ли по масата да застане обикновеният българин пред широко отворени врати към здравето. Когато лекари няма да стачкуват, да търсят пари и да крепят бюджети на мизерията, а джобът на пациента да изтънява все повече и повече. Имате ли куража да го направите?
За да има ден на спасението и в мирно време, в почит на живите.