Сбъркан
/ брой: 226
Аз съм много мил човек. Дори като интелегентен. Умея да разговарям с дами така, че те да се почувстват принцеси, когато трябва, дори и за малко. Дарявам им оня миг щастие, който може да се отключи в тях само от ласкави и нежни думи. И с господата, когато разговарям, съм умерен, учтив, внимателен и ласкателен понякога, признавам си. За да усетят те в себе си онази мощ, гдето наистина да ги направи силен пол, а не обикновена човекобройка... Която ще я търсят само за преместване на гардероби у дома или пренасяне на тухли. От всичкото си мило и интелигентно поведение обаче, досега не видях никаква полза!
Ето за какво става въпрос.
Попадам на лъскаво парти, жените по правило са повече от мъжете, погледите на всички тях говорят, и то доста предизвикателно, че са сами. Само за мен работа. Приближавам се мило до набелязана дама на години около моите и нежно атакувам:
- Все съм виждал прелест, ама такава, каквато вие излъчвате, не съм, защото одухотвореният ви поглед кореспондира направо с лилавата ви блузка, а това бижу над деколтето направо ви отваря, за да докаже, че сте направо завладяваща...
Онази се отдръпва, гледа уплашено и едва успява да каже:
- Пак на сбъркан попадам. Все такива ли ще ме харесват? Как не се намери един читав, да ме грабне, да ме заведе в квартирата си и да се пренасяме в по-красиви светове?...
Дамата изчезва, аз никога повече не я виждам и разбирам, че за да успея, ще трябва да сменя тактиката. На другия ден спирам пред новата колежка Ленчето. С нея още не сме се опознали, но определено ми харесва и смятам, че сега е време за атака. И то с променената тактика. Както се казва - остро, бойно! Гледам я с премрежен поглед и с метален глас проговарям:
- Леле, Ленче, ако знаеш какви помисли имам към теб, направо ще започнеш да заекваш, а когато те заведа тези дни в крайградската кръчма "На Дафинка прашките" и осъмнем в близкото мотелче, ще разбереш какво правим ние от средното поколение, когато в ръцете нощно време ни падне качествен материал!
При последните ми думи новата колежка бяга и повече никога не се появява на работа. Казах ви в началото - много свестен човек съм, но не мога да улуча с какъв език да бъдат успешните ми контакти.