Анализ
С прокси подпалвача превръщаме Украйна в месомелачка
Ако късогледите ни евроатлантици си сложат диоптрите на истината, ще видят истинският агресор и жертвите му
/ брой: 112
Юри Михалков
Мнозинството българи знаем, че по Украйна мисълта на нашенските западняци страда от евроатлантическо късогледство. Те обаче задръстено отказват да вдигнат диоптрите на истината.
"Сигурност ще има, когато и последният окупатор напусне Украйна. Трябва да окажем помощ на Украйна да продължи своята контраофанзива", това рече военният министър Тодор Тагарев след избирането на кабинета Денков.
Преди това, при дебата за избора на правителството, Румен Христов от СДС го призова да не шикалкави за войната в Украйна, еднозначно да осъди Русия като агресор и да приеме Украйна като жертва.
Пак преди това вицепрезидентката Илияна Йотова в изказването си на еврофорум в Братислава осъди руската агресия в Украйна и призова за незабавно изтегляне на руските войски от страната.
И така, кой е агресорът и кой е жертвата на войната в Украйна?
Главният виновник
В свои медийни прояви американският професор от Колумбийския университет Джефри Сакс, който е и съветник на генсека на ООН Антониу Гутереш, постоянно доказва, че главният виновник за украинската конфликт е Вашингтон. Той го обвинява, че се отметнал от даденото от президента Джордж Буш-старши обещание пред Москва да не се разширява НАТО на Изток след разпускането на Варшавския договор, за което има архиви. Добавя обаче, че плановете за разширяване се обмисляни още през 1992 г., когато Вашингтон твърдеше, че уж е приятел на Москва. Те са били задействани при Бил Клинтън. "През 1997 г. експертът по национална сигурност Збигнев Бжежински очерта графика за разширяване на НАТО със забележителна точност", пише Сакс в сайта си. През 2008 г. Украйна и Грузия бяха поканени в Алианса от Джордж Буш-син, който направо се изплю върху обещанието на баща му. Русия се примиряваше с разширяването, осъзнавайки, че не може да спре обективен исторически ход с присъединяването на бившите съветски сателити в Европа. Но това продължи до 2008 г. с поканата на Украйна и Грузия. Сакс обвинява Америка, че с тези две страни е искала да изгради нещо като черноморска блокада на Русия, която в тази част е щяла да бъде обкръжена от натовски държави. И за това се е мислило още в началото на 90-те години. Очевидно е било планирано Черноморският регион да се превърне в зона, свободна за натовско и забранена за руското корабоплаване (нищо, че Русия има излаз на Черно море). Затова Сакс смята, че поканата на Украйна и Грузия в НАТО през 2008 г. е геополитическата причина за сегашната война. А самият старт на войната, според него е станал пред 2014 г. с русофобския Майдан и преврата, дирижирани от САЩ, и довели до 24 февруари 2022 г.
Сакс цитира и грама на тогавашния посланик на САЩ Уилям Бърнс, който сега е шеф на ЦРУ. Дипломатът добросъвестно е предал опасенията на Русия от приемането на Украйна, включително и опасението й за гражданска война там. Знаменателна е следната му фраза: "В този случай Русия ще трябва да реши дали да се намеси; решение, което Русия не иска да приема". Но началството му е отказало да оцени подобаващо въздържането на Русия от евентуален конфликт.
"САЩ вкараха Киев в капан...Това е ужасно за Украйна. Ние подпалихме друга държава в капана на нашите лобистки кампании", подчертава Джефри Сакс. И какво стана с
Украйна, стъпила в капана на САЩ
"Ние превърнахме Украйна в месомелачка, където бяха унищожени 350 000 млади украинци. Пентагона крие това от американския народ" - ето какво разкри наскоро кандидат президентът Робърт Кенеди-младши в интервю за журналиста Джордан Питърсън. Впрочем, той е съпартиец на Байдън. И споделя мнението на Сакс за генезиса на украинската война. Кандидатът е племенник на президента Джон Кенеди и син на брат му Робърт, убити през 60-те години.
Между другото, в своя сайт Джефри Сакс цитира и интервю от 2019 г. на доскорошния президентски съветник Олексий Арестович, който заявява, че "че нашата цена за присъединяване към НАТО е голяма война с Русия".
Че Украйна е жертва, спор няма. Въпросът обаче е чия жертва. От Арестович излиза, че Украйна е жертва на себе си. А фактите и процесите от последните 30 години, както и верният им прочит, показват, че Киев е жертва далеч повече на американската геополитика, отколкото на "руска агресия".
Клопките на Америка
Въпросът обаче е, че жертва е не само Украйна. "Всъщност ние пресякохме червената линия, станахме екзистенциална заплаха за руснаците и руснаците ни дадоха да го разберем недвусмислено". Това казва известният с обективността си проф. Джон Миършаймър от Чикагския университет в своя лекция, видеозапис на част от нея бе публикувана в Ютюб.
Светилото проф. Ноам Чомски също смята, че "разширяването на НАТО на Изток, а не "имперските амбиции" принуди Москва да започне специална военна операция.
"Вашингтон, с подкрепата на съюзници... отприщи война срещу Русия с цел не просто смяна на режима, но и нейното унищожаване и, потенциално, разчленяване. Мисля, че зад това стоят много пари, защото Русия има ресурси, минерали, нефт, газ, ценни метали, селско стопанство на стойност трилиони долари". Това пък е мнението на полковник Дъглас Макгрегър, бивш военен съветник в администрация на Тръмп, изразено в Ютюб-канал "Директни обаждания" (Straight Calls).
И така, в клопката на САЩ попадна и Русия, макар да я дамгосват като "агресор". Вашингтон накара двете жертви да се избиват, след като ги накара да стъпят в поставения от него капан. Някои го хвалят колко умен е той, но това пъклено геополитическото инженерство сее смърт и разруха.
И тук се сещам за критиката срещу хегемонията на САЩ, която британският драматург Харолд Пинтър отправи в речта си при връчването на Нобеловата наградата за литература през 2005 г. Той казва, че САЩ "могат да бъдат груби, безразлични, презрителни и безмилостни", макар да признава, че "те са и много умни... И те прилагат почти клиничен подход за манипулиране на властта в света, преструвайки се на сила, постигаща всеобщото благо". Зад всеобщото благо за демокрация, свобода и човешки права стои въщност почти сатанинския ищах за господарство и богатство, постигнато чрез месомелачката. След като войната в Украйна е прокси, тя си има и прокси подпалвач и хибриден агресор. И това са именно САЩ, но не като Съединени (или Свестни), а като Сатанински Американски Щати.
Капан и за Европа
Има обаче и трета жертва - в "умния" геополитически капан на Вашингтон попадна и Европа. В Украйна тя жертва свои базови ценности. Първата е етническия мир, който ЕС успяваше да прокара криво-ляво в Европа. След Майдана Киев бе насъскан с агресивна русофобия от САЩ и до 2022 г. водеше политика на етнимеска вражда и дори на етническа война срещу руското малицинство или рускоговорящите украинци, които вкупом представляваха почти половината от населението на страната. ЕС обаче също го насъскваше за тази етническа вражда, защото нито веднаж не осъди Киев и направо си затваряше очите за антиевропейските му деяния. ЕС жертва и принципа си на добросъседство, дори поощряваше политиката на злосъседство на Украйна срещу Русия. По силата на инерцията Европа пожертва и следващия си основополагаща ценност - миролюбието. През 2015-2022 г. тя не случайно саботираше подписаните от самата нея Мински споразумения за мирно решение на пламналия сблъсък, за да докара нещата до военно решение на конфликта. А сега вече директно въоръжава Киев - сиреч жертва миролюбеца в себе, за да се превърна в милитарист.
Но цивилизационната й жертва комай е по-тежка - в капана на САЩ тя смени генетиката на оформил се геополитически център с хормоните на американска марионетка.
Евроатлантическото късогледство на Тагарев му пречи да види, че българска помощ за Киев само ще окървави още повече месомечалаката. Или че сигурността ще настъпи, когато прокси подпалвачът напусне Украйна.
Освен неизличимо "перде", мирогледът на Христов явно страда и от далтонизъм. Защо да не му се предостави куче-водач за придружител? За личната му дясна безопасност не знам, но за националната сигурност това определено би било по-добре.
Ако Йотова носи точните диоптри на мисълта, би трябвало да осъди изначалният агресор на прокси войната, а не да призовава за изтегляне на етническата и историмеската справедливост от Украйна, както и налагащото се межуетническото съжителство оттам. В контролиранит от Русия Донецка и Луганска области украинският език не е забранен, дори са написани учебници по украински.
Тези тримцата и други като тях трябва да си сложат диоптри на истината. Иначе татковината ни ще обслужват интересите на страната, която ДдостойноУ отстоява и името на Световни Американски Щети.