Руската сила
Москва засилва присъствието на флота и самолетите си в стратегическите райони на света
/ брой: 127
Неотдавна президентът Владимир Путин отбеляза, че една от задачите на Русия е "възраждането в пълния смисъл на думата на "океанския" военноморски флот". "Нашият флот възобнови своето присъствие в стратегическите райони на Световния океан, включително в Средиземно море, - подчерта Владимир Путин. - Подобна демонстрация на руския флот сега ще бъде постоянна".
За изпълнение на задачите флотът разполага със съвременни ракетни подводни крайцери със стратегическо предназначение, многоцелеви атомни и дизелни подводници, надводни кораби, способни да действат на всякакво разстояние от брега, морска ракетоносна, протовоподводна и изтребителна авиация, а също така брегови сили.
ВМФ на Русия усилено се модернизира. За периода от 2011 г. до 2020 г. са отпуснати 19 трилиона рубли. Предвижда се до 2020 г. да бъдат закупени сто надводни и подводни съдове. Ще бъдат доставени 20 нестратегически подводни лодки, осем стратегически атомни подводни лодки, 35 корвети, 15 фрегати, четири десантни вертолетоносни кораби-докове клас "Мистрал" - два готови от Франция и два изработени в Русия по лиценз.
Днес американският флот разполага със 73 атомни подводни лодки: 14 тип "Охайо" с 675 балистични ракети "Трайдънт-1/2", четири с крилати ракети "Томахоук", 55 многоцелеви, от които 49 тип "Лос Анжелис", 3 "Си-уулф"и 3 "Виржиния". Предвижда се до 2025 г. броят на американските подводници да бъде съкратен до 64 единици.
Стратегическите атомни подводници от семейство "Борей" ще са основата на руския военноморски флот на ХХI век
Според РИА "Новости" в състава на руския ВМФ има 60 атомни и дизелни подводни крайцери, 12 от които са стратегически атомни, над 30 са многоцелеви атомни, останалите са дизелни и подводни лодки със специално предназначение.
Руски експерти са на мнение, че количеството атомни подводни ракетоносци е напълно достатъчно за нанасяне на адекватен удар в случай на нападение срещу Русия. За разлика от американските, руските могат да изстрелват ракетите си и от надводно положение, което е едно от важните оперативно-стратегически предимства.
Стратезите сочат, че подводните лодки могат да решат бъдеща война. Голямата им жизненост, скрито патрулиране в дълбините на океана на площ десетки милиони квадратни километри без ограничения от договори, вероятностният характер на борбата с тях осигуряват водещата им роля по характеристиката стойност-ефективност пред междуконтиненталните балистични ракети в шахти.
До края на 2012 г. в руските ВВС ще се появят първите Су-35
В бъдеще на въоръжение в руския ВМФ ще се утвърдят четири типа подводни крайцери: стратегически атомни подводници с балистични ракети; многоцелеви атомни подводници с крилати ракети; ударни дизел-електрически подводници и атомни подводници с крилати ракети.
Стратегическите атомни подводници от семейство "Борей" - богът на северния вятър в гръцката митология, проект 955, заедно с ударните многоцелеви атомни подводни лодки усъвършенстван проект 971, ще представляват основата на руския военноморски флот на ХХI век.
Атомните субмарини по проекта "Борей", въоръжени с междуконтиненталната морска твърдогоривна балистична ракета "Булава", представляват сили за възпиране, които могат да осигурят стабилно, безвоенно развитие на Русия. Ракетата "Булава" със стартова маса 47 тона, която превъзхожда американската "Трайдънт II", стартира под наклон, гарантирано преодолява ПРО с 10 бойни части по 150 килотона и достига целите на разстояние 11 000 километра с хиперзвукова скорост по непредсказуема траектория.
Само тази година като ракетен комплекс ще се приемат на въоъръжение едновременно ракетата "Булава" и подводницата "Юрий Долгорукий". Следващите подводници "Александър Невски" и "Дмитрий Мономах" ще са готови малко по-късно. А четвъртата подводница започва тепърва да се строи. Това са най-малошумните атомни субмарини със спасителни капсули за едновременно евакуране на целия екипаж. Те имат пределна дълбочина на потапяне - 450 м, работна дълбочина - 380 м, пълна подводна скорост - 29 възела, надводна скорост - 15 възела, екипаж - 107 души, автономност - 100 денонощия. Въоръжение: 12-16 ракети "Булава".
Подводниците, които сега дежурят в Световния океан, създадени по проекта 667 "Делфин" и "Калмар", са въоръжени с по 16 тристепенни течногоривни междуконтинентални балистични ракети "Синева" с далекобойност 9300-11 500 км, комплектовани с по 6-10 ядрени бойни глави с индивидуално насочване и мощност по 100 килотона, които могат да бъдат изстреляни и залпово от дълбочина 55 м. За минути въоръжението на всяка една от подводниците е в състояние да опустоши десетина града с размерите на Ню Йорк или държави с територията на Полша. В перспектива ще бъде приета модернизираната "Синева" с наименованието "Лайнер". Предвидени са за построяване пет многоцелеви ударни атомни подводници тип "Ясен" проект 885, които се потопяват на дълбочина 600 м, имат автономност 100 денонощия, въоръжени с крилати ракети, торпеда и мини. "Ясен" ще замени отведнъж няколко класа субмарини. Специалисти оценяват появата й като истинска революция в подводното корабостроене. Тази подводница със своята безшумност превъзхожда най-новата американска атомна подводница "Сий Уулф" и ще решава всякакви задачи, поставени пред силите с общо предназначение: нанасяне на удари по различни цели под водата, на водата и на сушата.
Очаква се да бъдат приети и дизел-електрическите подводници "Лада" проект 677 с хидроакустично покритие, осигуряващо повишена скритост, и специално разработения силов електродвигател, който на пълна мощност практически е безшумен.
"Мистрал" ще бъдат предоставени на Тихоокеанския флот.
Ако стратегическите подводни ракетоносци са ядреният боздуган, то самолетоносачите са мечът и копието в съвремените конфликти.
Руските адмирали сочат, че без самолетоносачи техният ВМФ няма какво да прави в просторите на Световния океан. Плаващи летища създават Индия, Китай и други страни.
Сега Русия разполага с един лек самолетоносач "Кузнецов" с няколко боеготови изтребители Су-33 и щурмовики Су-25УТГ. На дневен ред е създаването на нови самолетоносачи, чието строителство се предвижда да започне не по-рано от 2020 г. Очаква се обликът им да се определи до 2014 г.
Военноморските експерти сочат, че в началния етап на конфронтацията самолетоносачите са призвани да възпират силите на противника чрез демонстрация на сила и да нарастват военната мощ в района, където се водят бойни действия. Началото на новия век промени характера на използването на военноморските сили, тъй като основната част на операцията и бойните действия се води в крайбрежната морска зона, а не в откритите океански води. Много експерти са уверени, че в условията на съвремието особено значение придобива необходимостта от постигане на господство в крайбрежните води, заедно с установяването на контрол на въздушното пространство над територията на противника. Подобно разположение на силите ще способства подкрепата от страна на авиацията и сухопътните войски.
В тази връзка днес руските стратегически бомбардировачи засилват редовното си патрулиране над районите, където Русия осъществява активно корабоплаване и икономическа дейност. Това са Атлантикът, Тихият и Индийският океан. Твърди се, че отделни самолети от стратегическата авиация влитат в Черно море и правят завой в международни води, имитирайки преди това пуск на ракети срещу американските военни бази в България. Военната руска авиация с далечно действие присъства вече в глобалното въздушно пространство не в качеството на наблюдател, а на страж. Това е много важно в условията, когато се разгръща американската система за ПРО, неефективна срещу стратегическите бомбардировачи.
Авиацията за далечно действие главно с крилатите си ракети с ядрен боен заряд, които пуска от няколко хиляди километра, без да навлиза във въздушното пространство, контролирано от противника, обикновено решава задачи в интерес на стратегическите ядрени сили, но снабдена с крилати ракети с обикновени бойни части, може да бъде използвана и в интерес на силите с общо предназначение. Русия има 80 стратегически самолети, съответно 16 Ту-160, 32 Ту-95МС6 и 32 Ту-МС16. Количеството им във ВВС на Руската федерация не позволява да се осигурява пълен контрол на световното въздушно пространство, каквато възможност имат ВВС на САЩ със своите 181 машини В-52, Б-1Б и Б-2А, пръснати по континентите и базите във Великобритания, Катар, островите Гуам и Диего-Гарсия. Но ако има политическо ршение, стратегическите бомбардировачи на Русия може да се базират и на територията на Куба и Венецуела. Тогава те ще имат възможност да контролират почти цялото Западно полукълбо и никаква ПРО не би спасила Америка от унищожение. Предвижда се ежегодно руските ВВС да получават по три нови самолета Ту-160.
Ту-160, известен в руските ВВС като "Белият лебед", а в американските - "Блек Джек" ("Черният Джек" или "Черното вале"), е най-големият военен самолет в света. Тежи 275 т, има разпереност на крилата 55,7 м, дължина 54,1 м, височина 13 м. Лети със скорост 1,9-2,1 пъти по-голяма от звуковата на таван 15000 м. Носи боен товар 40 т с общ ядрен потенциал, равен на всички бомби, употребени по време на Втората световна война.
По време на дежурства Ту-160 може да "виси" в стратосферата седмици, като периодично се дозарежда във въздуха - три жп цистерни керосин са му достатъчни за 15 часа полет.
Ту-95МС Bear ("Мечка") прилича на американския ветеран от войната във Виетнам Б-52. Ту-95 е онзи самолет, който на 30 октомври 1961 г. в 8 ч. и 33 минути, от височина 4500 м, над полигона Нова земя пусна най-кошмарната термоядрена бомба на планетата с мощност 60 мегатона, създадена от академик Андрей Сахаров. Нейната адска взривна вълна, обиколила три пъти планетата, накара американците да седнат на масата на преговорите за разоръжаването.
Бомбардировачите Ту-160, Ту-95МС и Ту-22 носят водородни бомби с мощност от 5 до 20 мегатона, крилати ракети Х-55, Х-55СМ, Х-102 за нанасяне на ядрени удари. Разработени са крилати неядрени ракети Х-555 и Х-101. Х-555 е високоточна с разстояние на полета 2000 км. Днес напълно запазеният парк стратегически ракетоносци Ту-160, Ту-95МС и Ту-22М усилено се модернизира. За тях се създава нова, далекобойна крилата ракета Х-32. Максималната й скорост е близо 4000 км/час, далечината на полета - до 800-1000 километра. Очаква се Х-32 да бъде приета в армията към 2020 година. Разработва се и перспективен авиационен комплекс за далечно действие.
За разлика от ядрените ракети, стратегическите бомбардировачи са по-гъвкав инструмент за убеждаване. Те могат лесно да долетят до бреговете на САЩ или Великобритания, внезапно да се окажат в Индийския океан или край бреговете на Австралия. За тях спецаилно са изградени така наречените летища "за подскок" - промеждутъчни бази, където екипажите да отдъхват, техническите служби да попълнят запасите с гориво и да обслужат машините. Русия разполага с три такива площадки: до Воркута, Владивосток, белоруската при Баранович. Четвъртата ще бъде създадена на руската авиобаза "Кант" в Киргизстан. Тези площадки позволяват на самолетите да летят на разстояние 12 000 км от границата, напълно достатъчно за нанасяне на удари с крилати ракети по най-важните цели. Основните маршрути са над неутрални води.
В случай на ядрена война Ту-160 и Ту-95МС са главен резерв на върховния главнокомандващ, с ролята на "килъри", които изпълняват "контролен в главата" - след удара на ракетните войски със стратегическо предназначение и стратегическите атомни подводници въздушните ракетоносци "доубиват" оцелялата военна инфраструктура на противника. Могат да се използват и като основно ударно средство. Далечната авиация се смята за най-гъвкавата част на ядрената триада. Възможността от използване на най-разнообразни средства за поразяване и следователно възможност за поразяване на най-разнообразни цели, способност да променя целите дори след старта - всичко това прави далечната авиация универсален инструмент.
Като се отчита мобилността на бомбардировачите, те не се нуждаят от постоянна база някъде на отдалечени територии - при такова въоръжение е достъпна всякаква цел. Срещу новите ракети с въздушно базиране са безсилни не само съвремените зенитно-ракетни комплекси, но и създаващата се американска система за ПРО.
През февруари 2012 г. военновъздушните сили на Русия получиха първия модернизиран бомбардировач Ту-22М3М. Тези самолети имат ново въоръжение и оборудване и ще станат важен елемент на бойната мощ на руската военна авиация през 2020-30-те години.
Специалисти сочат, че американците са взели решение да продължат ресурса на стария бомбардировач, известен от войната във Виетнам - Б-52, до 40 години. Русия не е по-богата, затова стратегическите й самолети ще служат още над 20 и дори повече години. В резултат на модернизацията бойните им възможности рязко са нараснали. Например Ту-22М3 пуска бомби с отклонение един метър.
Една от главните задачи на Далечната авиация на Русия винаги е била поразяването на морските цели на вероятния противник, преди всичко самолетоносачите.
Идеята да се създаде нов самолет на основата на дълбока модернизация на Ту-160 е отхвърлена. Разработва се абосолютно нова машина, с нови двигатели и ново въоръжение. Програмата беше наречена "Перспективен авиационен комплекс на авиацията с далечно действие" (ПАК ДА). Очаква се опитният екземпляр да се появи през 2015 г. А първият полет да се състои не по-рано от 2017-2018 г. Не е известно как ще изглежда бъдещият ракетоносец. Появи се информация, че той ще лети с двигателите на изтребителя пето поколение Т-50, което не е съвсем сигурно. Специално за него може да бъде разработена нова крилата ракета с голяма далекобойност с възможност за носене на ядрена бойна глава. Какъв ще бъде новият стратегически ракетоносец, ще стане известно не по-рано от 2013 г. За него съществуват поне десет проекта.
Идеята на руските учени и конструктори при създаването на новите оръжия - подводници, ракети, самолети, е те да придобият такива нови бойни качества, че у никого по света да не се появява желание да ги подлага на изпитания и проверка.