Реформа e да правиш нещо по-добро

"Трябва да се защитят лекарите, без тях сме наникъде"

Роден на 8 февруари 1955 г. в Стара Загора. Учил във френски колеж в Алжир и френска езикова гимназия в Стара Загора. Завършил с отличие медицина в София - доктор патологоанатом. От май до септември 1989 г. е политически затворник, член на Независимото дружество за защита правата на човека. Един от седемте лидери на опозицията, основали СДС през 1989 г. Основател на "Подкрепа", от 17 март 1990 г. е начело на организацията, вицепрезидент на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) от май 2003 г. и член на Дирекционния съвет на ЕКП от 2003 г. Тренчев е носител на орден "Стара Планина" - I ст., кавалер на ордена на "Светия Божи гроб" (със седалище Малта).

- Докторе, каква диагноза поставяте на нашето здравеопазване заедно с колегите ви от лекарския съюз, с които се срещате напоследък често и готвите евентуални протести през септември?
- Затруднявам се не защото не мога да поставя диагноза, а защото от многото тежки диагнози се чудя коя да подбера. Нещата са много тежки, за съжаление тенденцията е да се влошават, което не може да не ни безпокои и да гледаме равнодушно какво става. На практика в здравеопазването постъпват много по-малко средства. Когато парите намалеят, трябва да се избира какво да се прави. Например колегите да лекуват на доброволен принцип, което не е възможно в нито една държава. Междувременно не може да не се зададе въпроса - защо парите не стигат?
Пари се плащат от работещите, работодателите, от държавата и ако разчепкаме този проблем, се вижда кой е неизряден. Държавата не плаща за групите хора, за които е поела нагажимент, и то по закон. Плаща частично и разбира се, парите не достигат. Второ - вноската се вдигна, твърди се, че е формиран резерв, но като се стигне дотам това тежко състояние да се подпомогне от резерва, не щат да чуят. Което вече започва да поражда други мисли. В крайна сметка защо се трупа един резерв? За да се използва в тежка ситуация. Катеричката събира храна за зимата, за да яде, когато няма орехи. Взема от резерва си... Толкова е елементарно, че не виждам защо да дискутираме. Твърди се, че другите години ще става все по-голям резервът. Сега, когато трябват страшно много средства, се казва: "Ами, оправяйте се някак!" Нелогично, откъдето и да го погледнеш.
- И поставя под съмнение здравето на цяла една нация...
- Здравето е най-скъпата сфера навсякъде, както знаете. И най-ценното за човека. И той го разбира едва когато опре до него. Тенденциите се влошават, затова бием тревога с лекарския съюз и наши членове сред това съсловие, търсим пътища за решаване на проблемите. И очакваме да бъдем чути.
- Кабинет, който не успява да балансира интересите на широк кръг от заинтересовани от политиката в здравеопазването и доходите, може ли да се размине с напрежението сред хората?
- Вижте, какво е едно управление? Управлението е избор на хора, които ние овластяваме да харчат разумно и в полза на обществото със събраните от нас средства. Доста изчерпателна, макар и проста формулировка какво е власт. И ние имаме право да питаме тези хора какво става с нашите пари. Конкретно в сферата на здравепозването ги питаме - добре, кажете кой плаща, кой не? Вече се твърди, че 1,8 милиона изобщо не плащат. Държавата плаща частично и ей такива като нас плащат осем процента като попове. И накрая, както виждате, трябва да си носиш чаршафи и храна, като отиваш да те лекуват. Необясними неща. А се трупа резерв. И истината за него - колко е, къде е, го знае само един човек. И това е министърът на финансите.
- Няма ли да му искате оставката?
- Такива по-сериозни действия се решават на колективни форуми, тъй че аз не мога да дам отговор към днешна дата. Но забележете едно нещо - от месеци наред чули ли сте една положителна оценка за действията на министър Дянков? Хайде, ние сме пристрастни, да кажем, работодателите и те по своему са пристрастни, ама пък чак всички да са пристрастни...
- Обичате да казвате, че не е важно кой, а как управлява.
- Естествено. И продължавам да го твърдя.
- Премиерът Бойко Борисов обича да удря по масата и уж да слага ред в нещата, защо сега не удари по масата?
- Ако е правилно информиран, може да удари. Според нас той е подведен за доста работи и като цифри, и като факти. Не можеш да хванеш някой доктор , че прави нелегални аборти, и да кажеш, че всички доктори са айдуци и престъпници. Това е едно от най-благородните съсловия в която и да е държава по света. Че има разни хайвани и злоупотреби - има, обаче си има и начини и форми за борба с тях. И едно от нещата е например електронната здравна карта. Тази наша идея е с повече от тригодишна давност. Сега някакви хора се събрали и решават каква ще е, що ще е. Ами ако направят глупост? Въпросът опира до една такава стъпка, която има всички изгледи да сложи ред в здравеопазването - кой къде ходи, къде е бил на преглед, какво е изписано като медикаменти, история на заболяването, а не да обясняваш всекиму сам какво ти е, от какво си боледувал. Пък и не всеки е в състояние да интерпретира достоверно заболяванията си. Това може да се почерпи от електронната здравна карта, но тя не само да отчита името и кръвната ти група и дотам, както подозирам, че може да стане. За какво ни е такава карта? И как може да се умува за такава система, без да се питат тези, които дават парите. Ние ги даваме парите.
- Как можем ние, обикновените хора, да повлияем на едно решение в тази област?
- Обикновените хора е едно понятие, което всеки както иска си го използва. Първо - не може да се пита някой хванат на улицата, питат се организираните хора, питат се пациентските организации, питат се синдикатите, питат се работодателите като осигурители, пита се съсловието.
- Председателят на БЛС д-р Райчинов каза, че очаква да протестира населението, тъй като неговото здраве е застрашено.
- Трябва да се защитят лекарите, защото без тях сме наникъде. Нали никой не се лекувма сам, а тича при чичо доктор. А в момента чичо доктор е в затруднено положение. Сегашният или потенциалният му пациент трябва да го подкрепи.
- Вие сега как говорите - като лекар или като синдикалист? И сред лекарите има много трески за дялане...
- Като човек и от едната, и от другата страна, защото аз по принуда трябва да взема страната на осигурените, тоест на пациентите. Но съм и навътре в това съсловие, бидейки потомствен лекар.
- Дали социалното напрежение около здравеопазването няма да прерасне в политическо?
- Ние нямаме никакви политически амбиции и искания. Искаме здравеопазването да бъде достатъчно обезпечено и да могат хората да си вършат работата. Подчертавам, лекарите не искат повече от това, което е договорено, което беше миналата кризисна година примерно. Опитите да се спекулира, че докторите искат майка си и баща си, просто са лъжа. В целия свят те са най-добре платеното съсловие. В Америка, ако сложите заплатата на президента и на един хирург от престижна болница, разликата е в пъти за хирурга. И на никой това не му прави впечатление. Нека и у нас да има ясни критерии, един доктор ще го търсят повече, други - по-малко, трети пък изобщо няма да го търсят и ще трябва да зарязва слушалката и да хваща волана. Обаче трябва да става по естествен ред и да има критерии.
- Но законите пак не се променят в тази посока, пак не работят ни за докторите, ни за пациентите, не мислите ли?
- За мене на друго място е заровено кучето.
- Къде?
- Трагедията в здравепозаването е вследствие на това, че приходите в държавата са намалели драстично, оттам, разбира се, започва трагедията в здравеопазването, пенсионният модел започна да се тресе, защото се отвори огромна дупка, сега как да я запълним... И тръгнаха пак по грешна писта - дайте да спестим, като вдигнем стажа. Което е скрита форма на вдигане на възрастта. Пак няма да съберат тези пари, пак ще дойдат на нашето - ще увеличат вноската, която ние не бяхме съгласни да се намалява. Само че накрая ще се дърпат и теглят да го направят и тогава или ще оберат недоволството заради вдигането на стажа, или ще вдигнат вноската.
- Значи ли това, че и идеята за вдигане на минималната работна заплата я чака същото фиаско?
- Категорично не са това заплатите, които се вземат. Официално е толкова, неофициално - не. Може би само в държавните заведения е толкова, колкото се обявява. Просто искаме нещата да изсветлеят. Освен това с този плосък данък се реже в ниската доходна група и искаме да не се губи от този данък. Но въпросът не е в минималната заплата, а в безработицата, която се влошава много чуствително. Прогнозите няма да излязат верни. Статистиката за официално безработните е така, но примерно работили на стоеж хора в кризата нямат повече работа и си отиват в селото. Такъв човек работи ли? Не може и да се запише за безработен, защото е бил без договор. Тези хора статистиката не ги отчита. Официално безработните и реално безработните са две различни числа. И ние твърдим, че реално безработните са доста повече от официално водените.
- Лекарят лекува добре, когато знае какво лекува, а като няма диагноза?
- Понеже търсите аналогия - първото, което прави един лекар при много тежко болен пациент, е да стабилизира състоянието му, да спре примерно кръвоизлива, защото човек иначе може да си умре. Другите работи се оставят за по-нататък. Така и системата на здравеопазването първо трябва да се стабилизира. Тя трябва да почне да се променя, но с един разумен дебат и с участието на всички заинтересовани страни. Реформа значи да промениш нещо към по-добро. А не да промениш нещо, пък каквото стане. Няма написана дори в три листа концепция за здравеопазването. Няма и за доста други работи. Иначе умираме си да ползваме понятието "реформа".
- И не може да не попитам - как коментирате, че ви свързват с палежа на Партийния дом - сега около годишнината пак се споменава вашето име...
- Омръзна ми да говоря на тази тема. Първо, не е кратко за обяснение, аз по-скоро ще ви отговоря с цитат от една стенограма, от която мислех да изнеса избрани пасажи на разговорите, които са се записвали по онова време в дежурната на МВР. Обаждат се хора от службите, от вътрешните работи, на централния диспечер: "Какво става на площада?" Явно високоставен служител казва: "Твърде странно е поведението на институциите и на официалните власти. За пожарникарите нямам думи - поливат вода там, където не гори." Едно към едно е написано. Аз помня как се разкарваха пожарните, върху тях се бяха накачулили хлапета, младежи, кефеха се, но те не гасяха. Поне до едно време през нощта. Мога да ви кажа също, че първо пожарът тръгна от третия етаж. Че врати, които с бетеер не можеш да ги изкъртиш, на Партийния дом бяха отворени. Мога да ви кажа, че примерно на кадрите, които бяха снимани, се виждаше как стаите са отворени. Виждаха се ключовете на касите, а аз си спомням, че по празници - 1 май и 9 септември, запечатваха с лепеки, подписи и печат всички стаи. Касите в сграда номер едно на държавата и пожарен обект номер едно висяха - все едно казваха: "Ела, отключи ме и вземай каквото искаш." Видяха се категорично туби със запалителна течност, талаш... Цялата работа беше да се провокират хората да започне погром и вече да не може да се разбере кой откъде и накъде е тръгнал... Ето това горе-долу е цялата работа.
Ние настоявахме след пожара да бъде извикана комисия. Да бъдат поканени фирми - експерти по подпалване, включително и по умишленото подпалване. Умишлени пожари, за да скриеш някакви следи, се правят на много места. Пък то си е и народна приказка: като не му излиза на магазинера сметката, си пали дюкяна. Нищо не се направи по въпроса. Има твърде много смущаващи неща и аз, доколкото знам, 120 интелектуалци искат да се възобнови делото. Извикаха ме един път в края на август 1990 година да питат какво съм говорил и правил на площада, казах им после - 14 години, докато получих някаква тапия, че не ме търсят за нищо, нито са ме викали, нито нищо. Половината обвиняеми вече умряха, изчезнаха по чужбина. За мен това си беше една сериозна акция - планирана и осъществена, защото се виждаше, че тъй или иначе в тази държава ще има рано или късно някаква друга форма на управление от тази, която беше. Но тъй като аз бях най-известната личност на площада, ме нарочиха. Аз дори не съм влизал в сградата. Приписаха ми деяние, с което влязах в историята и което не съм извършил.