Подбудителство към омраза
Холандският сайт е непонятен и недопустим за Европа на ХХI век. Срам!
/ брой: 69
Това са малка част от тежките квалификации, които се чуха на последната пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург по повод създадения в Холандия сайт, дискриминиращ гражданите от Източна Европа. Сайтът има вече нeколкомесечен живот по идея на депутата от холандския парламент и председател на Партията на свободата Ханс Вилдерс.
Реакцията на евродепутатите е категорична и еднозначна. Тя бе потвърдена и от единодушното гласуване на резолюцията, осъждаща сайта, проявите на расова омраза и ксенофобия миналата седмица в Страсбург. Българските евродепутати Илияна Йотова, Кристиан Вигенин, Ивайло Калфин, Евгени Кирилов, Илияна Иванова са автори на нейните текстове, но тя бе подписана от представители на много национални делегации. Можем само да съжаляваме, че процедурата отдели малко време за дискусия по темата. Предварителният списък на записалите се за изказване бе много дълъг, но в последния момент ръководството на европейската десница реши да затвори дискусията само в рамките на изявления от името на парламентарните групи.
Факсимиле на резолюцията на ЕП по проблема
Трябва ли да се търсят по-сериозни и по-дълбоки причини за това решение? От една страна, изявленията на председателите са достатъчно респектиращо ниво, те говорят от името на всички свои членове, ангажират се в лично качество. От друга страна, няма как да не покълне съмнение - защо не бе дадена възможност да се чуят повече гласове, повече гледни точки?! Сайтът съществува повече от два месеца. Нито ЕК, нито Съветът на министрите реагираха адекватно. Нещо повече, говорител на ЕК изпрати всички, които се чувстват засегнати от съдържанието на сайта, да търсят правата си в съда,
по чиновнически надменно и формално
Дясното правителство в Холандия не се разграничи от Партията на свободата. Премиерът на страната Рюте не намери време да дойде до Страсбург, въпреки настоятелната покана, което предизвика недоволството на евродепутатите от целия политически спектър. Колегите ни от Холандия бяха поставени в много неудобна ситуация, като се мъчеха да омаловажат значението на сайта или самата партия на Вилдерс.
Истината обаче е друга - в края на март дясното холандско правителство трябва да прокара през парламента пакета от марки за финансови и социални ограничения, последица от политиката на Саркози и Меркел, които бяха приети на последното заседание на Съвета на министрите. Гласовете на крайната десница са необходими, за да бъдат приети. Това е клопката, в която все по-често изпада традиционната европейска десница, заложник на популистки и ксенофобски, крайно десни партии и тенденции в Европа. Всъщност конкретният случай в Холандия нямаше да бъде толкова значим, ако не изразяваше едни от най-мрачните тенденции - развитието на политическа криза, разцвет на ксенофобски, популистки, авторитарни политики като най-тежка последица от финансовата, икономическата и социалната криза. Десницата, която управлява в мнозинството европейски страни, която предопределя политиката на Европейската комисия, диктатът на двама европейски лидери, получили нарицателното име "Меркози", не може да предложи адекватен изход от кризата и предпочита
да прегърне популизма и ксенофобията
да заиграва с естествените страхове на хората в условията на огромна безработица, безизходица и несигурност. Последното изявление ултиматум на Саркози за евентуалното излизане на Франция от Шенгенското пространство не е само предизборен ход. То е израз на най-мрачните тенденции в ЕС, в противоречие с философията и съдържанието на идеята за обединена Европа. Десницата проповядва все повече развитието на общността на две писти - на старите държави членки с техния несъмнено по-голям потенциал и възможности, и на новоприсъединилите се страни от Изтока, които имат какво да догонват. Тази политика поставя под съмнение един от основните принципи, залегнал в структурата и дейността на ЕС - солидарност, изравняване на стандартите и създаване не само на територия за свободно движение, но и обща икономика, растеж, сигурност. Не са един и два опитите на "Меркози" да дезавуират европейските институции, да се опитват да диктуват решения, да доминират в заседанията на върха.
Новият пакт за финансова стабилност, до голяма степен създаден под тяхно влияние, не само раздели държавите членки, а остави страните извън еврозоната в преддверието, с всички отговорности и с никакви права. Въпреки телешкото умиление на правителството в България, избраната процедура ни поставя в ъгъла, защото няма да бъдем допускани до вземане или обсъждане на решения за финансово-икономическото бъдеще на Европа, а по милостта на "силните" правителства ще бъдем уведомявани за вече взети решения веднъж годишно.
Всички детайли трябва да бъдат взети предвид и обсъдени с българската общественост преди предстоящата ратификация на това споразумение от Народното събрание. Очевидно
Борисов се страхува от ангажиментите
които са поети в Брюксел, и по всякакъв начин ще се опита да ги потули не само от опозицията, но и от българските граждани. По същия начин, по който се опитват да заобиколят истинските причини за неприемането ни в Шенгенското пространство. За всички в ЕС е ясно, че България не показва достатъчно убедителни резултати в борбата с престъпността и корупцията и това подклажда резервите на някои страни, а не само изпълнението на техническите критерии.
Правителството на Борисов не изпълни най-важните две задачи - във вътрешен план не можа да се справи с престъпниците, във външен - не можа да осигури членството на страната в Шенген, така както останалите страни от предишните разширения. Ако Саркози спечели изборите във Франция, резервите към България и Румъния ще се задълбочат, защото ще се търси оправдание за нерешените тежки проблеми във Франция - емиграция, социални гаранции за хората, икономически растеж.
Много от десните лидери са в клопката на крайнодесни и популистки формации, било то като необходимо мнозинство в местните парламенти, или като гласове за предизборни кампании. Затова се измислят врагове или враждебни каузи, с които да се борят или да поизлъскат завехналия си рейтинг. Изказването на Саркози за Шенген е проява на типичен за десницата двоен стандарт - от една страна се иска повече контрол по изпълнение на шенгенските критерии, от друга - тогава, когато ЕК предприема такива стъпки, се обявява срещу тях и не ги подкрепя в рамките на Съвета на министрите. За съжаление в България нямаше официална позиция, никой от отсъстващата българска дипломация не си направи труда да коментира и да заяви нашите намерения, да предупреди за рисковете, които крият подобни думи. За пореден път доказахме, че
стоим извън европейския диалог
и не се осъзнава голямата опасност да се отложи членството на България и Румъния, докато не се постигне пълен консенсус за новия механизъм по Шенген.
Събитията от последните дни с европейски адрес отново поставят въпроса доколко и как защитаваме страната си, правата на българските граждани и лицето си сред останалите страни. Доколко водим наистина суверенна и самостоятелна политика и доколко не смеем да заявим и отстояваме правата си сред останалите. Очевидно когато българският премиер-министър заявява пред германския канцлер Ангела Меркел, че ние само слушаме какво ни казват другите, това не е само от куртоазия, а съзнателна безпомощна политика. Време е за промяна.