Пак сме на дъното
/ брой: 235
Евгени ГАВРИЛОВ
Служебният вицепремиер Атанас Пеканов обяви вчера, че пред завършване са промени в Закона за енергетиката, които точно да регламентират какво означава енергийна бедност у нас. Както се казва в такива случаи - сетиха се. Не трябва да се забравя, че това стана под непрекъснатия натиск от страна на БСП.
Приемането на определение за енергийна бедност е важно, защото домакинствата, които попадат в групата на енергийно бедните, ще получават помощи за отопление. Вече се появиха информации, че тя няма да бъде определяна като дял на разходите на енергия от дохода на домакинството, а ще се използва сложна формула. Идеята е от доходите да се извадят разходите за енергия, като тук влизат както парите за отопление, така и за ток. Ако получената разлика е по-ниска от линията на бедност, ще се приема, че домакинството е енергийно бедно.
За 2023 г. линията на бедност ще бъде 504 лв. При това положение, ако двама родители в София получават след данъци по 1010 лв. на месец и имат едно дете, може да плащат по 500 лв. на месец за ток и парно и няма да попаднат в групата на енергийно бедните, защото ще им остават 1520 лв. след разходите за енергия.
Дали живеещите сами пенсионери ще попаднат в групата на енергийно бедните ще зависи от това каква площ ще бъде определено, че им е необходима. Може да се окаже, че необходимата площ за всеки човек е... една стая. Така, ако пенсионер има пари, за да отоплява спалнята, може да не получава помощи за енергийна бедност, дори ако няма пари да отоплява кухнята и хола. В резултат много хора няма да попаднат в групата на енергийно бедните, въпреки че реално са принудени да живеят на студено, защото нямат пари да плащат за отопление.
Според проучване на Института за икономически изследвания при БАН съществуват различни измерители за енергийна бедност. Близо 60 на сто от всички домакинства в страната изразходват над 10% от доходите си за енергия. Според европейския индикатор, който измерва енергийната бедност за страните членки по скалата от нула до 100, три държави от ЕС попадат в категорията на т.нар. екстрена енергийна бедност. България е на дъното на тази тройка с индекс от 0,7, а първите - Швеция и Финландия, са с индекси над 95 и 97. Това, освен всичко друго, означава, че енергийната бедност у нас не засяга единствено социално слаби домакинства и уязвими групи, а е много по-широко разпространена.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.