Наесен иде нов пик на безработни

В първия ден на седмицата дойде новината, която илюстрира безапелационно какво предстои в най-скоро време със заетостта в сектори като хотелиерството и ресторантьорството - курортният комплекс "Албена" започна поетапното затваряне на хотелите заради намаляващия брой на туристите, след като чартърните полети бяха преустановени, а Германия обяви Северното Черноморие за опасна дестинация. Дотук с усилията, които подобни комплекси положиха през изминалите три месеца за запазване на персонала си, включително и с прехвалената схема 60 на 40.

Обявите за работа през юли са с 40% по-малко от тези през юли миналата година, показа статистиката на популярен сайт за търсене и предлагане на работа. Една от причините за отчетения спад в офертите е, че 

не се търси персонал в туризма

Все по-бързо се приближаваме към сбъдването на мрачните пролетни прогнози на синдикални експерти за предстоящ нов, втори бум на безработицата наесен. И за съмненията готова ли е държавата да поеме този удар. Все по-ясно е усещането, че управляващите бавно, "по терлици", но сигурно, подготвят налагане на финансова дисциплина и ограничения, които ще съпътстват бързото покачване на равнището на безработицата и рязкото влошаване на условията на пазара на труда, намалението на приходите в бюджета и драстичните икономически спадове заради кризата. И ще си измиват ръцете с влошените макроикономически показатели, за да оправдаят отказа си от увеличение на средствата за финансова подкрепа на уязвимите, например за хората с увреждания.

Само едно от многото доказателства за това е пусднатият за обществено обсъждане проект за промени в Методиката за определяне на линията на бедност в страната. На практика с тези промени се развързват ръцете на социалния министър Деница Сачева за догодина да замрази еднолично размера на прага на бедността на 363 лева, колкото е през настоящата година. Съгласно лятната прогноза на ЕС за България през 2020 г. се очаква спад на БВП от 7%. През първото тримесечие се наблюдава 

забавяне на ръста на заплатите 

от 9% на годишна база спрямо годишния ръст през първото тримесечие на 2019 г. от 12,2%. Експертните разчети показаха, че и при сегашния размер на линията на бедността под нея са малко над 1 милион и 600 хиляди българи. 

Големият проблем в пандемията, наред с ширещата се бедност и задълбочаващите се социални неравенства в обществото, обаче остават пазарът на труда и ръстът на безработицата. Според последните официални данни на Агенцията по заетостта към края на юни равнището на безработицата в страната е 8,3%. Това е с 3,1 пункта повече в сравнение с година по-рано. Така още в средата на годината бе надскочена прогнозата на финансовото министерство, направена заради извършената вече актуализация на държавния бюджет за ръст на безработицата с 2 пункта до края на 2020 г. В анализ на агенцията за ситуацията на пазара на труда се посочва, че прехвалената от управляващите мярка 60 на 40 във варианта, в който действаше до 30 юни, е обхванала едва 5,4% от работната сила в страната. И в същия документ следва признанието, че ако същата не бе стартирала и всички тези заети лица бяха освободени, безработицата в края на юни би била от порядъка на 14% вместо сегашните 8,3%. Като изключим здравните рискове и медицинските последици от заразата с КОВИД-19, без съмнение най-голямото предизвикателство се оказват именно пазарът на труда и равнището на безработицата. При това с уговорката, че юни, юли и август могат да се определят като 

затишие пред буря 

заради сезонната заетост в разгара на лятото. И, естествено, са безкраен повод за хвалбите на властта как успешно овладява ситуацията. Най-вече с мерки-недоносчета като широко рекламираната 60 на 40, която от 1 юли действа по нов дизайн - "Пременил се Илия, та пак в тия"...

Иначе оперативните данни на Националния осигурителен институт сочат, че близо 129 милиона лева са изплатените средства за запазване на заетостта по схемата 60 на 40 към 30 юни. Това е скромна сума на фона на предвидения за тази мярка-гордост на правителството бюджет от 1 милиард лева. Предприятията, на които са изплатени компенсации по мярката, са 8411 за общо 158 000 работници и служители. Именно заради недъзите на мярката и скромното усвояване на пари по нея кабинетът я модифицира от 1 юли. 

Какво още става ясно при детайлния прочит на данните на Агенцията по заетостта? В десет области, начело със София-град, безработицата е под средната за страната, но в останалите 18 е по-висока, като най-високите стойности продължават да са в най-бедния регион не само за България, а и за целия Европейски съюз - Северозападния: Видин, Монтана и Враца. В момента за едно свободно работно място средно за страната се конкурират по 8 безработни. Най-ожесточена е "битката" в Разград и Търговище - по 16 души за една вакантна позиция, а най-слаба - в Бургас (трима), в Добрич - 4, и в София - 6. 

Социални експерти са категорични, че кабинетът закъснява с мерките срещу безработицата и че още преди месеци е трябвало те да бъдат разписани по региони и сектори, за да има реален ефект от тях. Нещо, което вече са направили други страни от Европейския съюз, а ние само им дишаме праха...

Допълнителна яснота в картината 

дава малко известното специализирано ежеседмично наблюдение на пазара на труда заради КОВИД-19, което извършва Националният статистически институт на базата на предварителни данни на Агенцията по заетостта. Трета поредна седмица е налице тревожната тенденция новорегистрираните безработни да са повече от започналите работа чрез бюрата по труда. От средата на май в продължение на малко повече от два месеца тенденцията беше обратната, но сега, уви, не е така. Въпросното наблюдение се извършва от 3 февруари. До 9 август, когато е последната актуализация на данните, новорегистрираните безработни в цялата страна са 234 683, а постъпилите на работа от регистрираните в бюрата по труда - 136 993. 

Вече е факт отчетеното от НОИ намаление в приходите от осигурителни вноски във фондовете на държавното обществено осигуряване заради спада на заетите и респективно на осигурените. През април осигурените са малко над 2,5 милиона души при 2,829 млн. души през декември 2019 г. Анализ на НОИ показва, че постъпилите осигурителни вноски през май 2020 г. са 496,2 млн. лв. (предварителен отчет). В сравнение с предходния месец приходите от осигурителни вноски са намалели с близо 146,4 млн. лв., което е спад от около 23%. 

В резултат от намалението в заетостта броят на регистрираните безработни с право на парично обезщетение за безработица от ДОО стремително нараства. От малко под 70 000 през декември 2019 г. в средата на настоящата година броят на лицата с изплатени парични обезщетения за безработица е нараснал над два пъти - до 147 500...

В опит да отговори на проблемите на пазара на труда социалното министерство стартира общо три мерки за запазване на работните места и за намаляване на безработицата. В пакета "Заетост х3" влизат споменатият вече нов вариант на мярката 60/40, мярката за подпомагане на секторите на транспорта и туризма с 290 лв. за запазване на работно място, както и нова схема за наемане на безработни.

Преди дни дойде и новината, че социалният министър Деница Сачева е упълномощена да подпише от името на България искане до Европейската комисия за финансова подкрепа от 1 милиард лева от инструмента SURE за смекчаване на рисковете от безработица. Финансовата помощ е под формата на заем, а целта й е да се подкрепят мерките за намаляване на негативните социално-икономически последствия от коронакризата. Очакванията са с тези пари да се подпомогне запазването на заетостта на около 250 000 работници до края на годината и да се подобри стабилността на системата за изплащане на обезщетенията за безработица. Тук обаче ключовата дума е... заем. Който не се знае дали ще постигне целта или ще се изпари незнайно къде. А после ще го плащаме всички вкупом.