На фокус
Каква данъчна система е нужна на България?
Няма права причинно-следствена връзка между въвеждането на ниските "плоски" данъци и размера на бюджетните постъпления
/ брой: 272
(Продължение от вчерашния брой)
Преди въвеждането на "плоските" данъци нашите управници твърдяха, че те ще помогнат за "изсветляване" на икономиката и ще се постигне увеличение на постъпленията в бюджета от тези данъци. Световната и нашата практика ги опроверга. Въвеждането на ниски данъци в повечето страни е водело до намаление на бюджетните постъпления. Това се случи и в САЩ по времето на президента Рейгън, и на двамата президенти - Буш старши и Буш младши. Потвърждава се и в България (виж таблицата).
Таблица
Постъпления в републиканския бюджет от корпоративен данък и от данък върху доходите на физическите лица - в млн. лева
Източник: Сайт на Министерството на финансите, раздел Статистика
Пояснения: Прирастът на постъпленията е спрямо предходната година. "Плоският" корпоративен данък действа от началото на 2007 г., а "плоският" данък върху доходите - от началото на 2008 г.
Няма права причинно-следствена връзка между въвеждането на ниските "плоски" данъци и размера на бюджетните постъпления. Очевидно е само едно - поради премахването на необлагаемия минимум и намалението на данъчните ставки финансовото бреме се премества от богатите към бедните. Това е единственият важен резултат от въвеждането на този данък.
През 2007 г. (преди въвеждането на "плоския" данък върху доходите) прирастът на постъпленията е бил 484,1 млн. лв., а през 2008 г. (с въвеждането му) прирастът е 141,9 млн. лв., което идва главно от премахването на необлагаемия минимум. През 2009 г. прирастът на постъпленията намалява рязко, а през 2010 г. има спад. Колебливото увеличение на постъпленията от този данък през следващите години се дължи главно на постепенно подобряване работата на данъчната администрация, което е нормално да се очаква.
Може да се говори по-скоро за обратна причинно-следствена връзка - въвеждането на "плоския" корпоративен данък намали постъпленията от 2059,6 млн. лв. в предкризисната 2008 г. до 1679,3 млн. лв. в 2014 г., когато, според твърденията на правителството, вече сме излезли от кризата.
Проект за данъчна реформа
За преодоляване на посочените дефекти в действащата у нас данъчна система и за нейното модернизиране в съответствие с европейските стандарти, предлагам следните промени в данъчната система на България през следващите години:
1. От 1 юли 2016 г. "плоският" данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен данък с необлагаем минимум за месечен доход до 420 лв. (колкото ще е минималната заплата) и данъчни ставки: 10, 15, 20 и 25% в зависимост от размера на дохода. Конкретните данъчни етажи подлежат на уточняване. Може да се мисли и за намаляване броя на етажите. Следващите доходи, примерно до 1500 лв. месечно (което е масовият случай), да се облагат с 10%; превишението от 1500 до към 3000 лв. с 15%; горницата до към 5000 лв. с 20% и над 5000 лв с 25%.
Това е умерена прогресия, като се има предвид, че в ЕС преобладават максимални данъчни ставки над 40%, а в някои страни достигат до 56% и 70% за най-високите данъчни етажи (виж таблица 2.). То би било важна стъпка към сближаване със средното облагане на доходите в ЕС, което неизбежно ще стане през близките години.
Така по-голяма част от доходите ще остава в бедните и средните доходни групи и ще повишава покупателната им способност. Това пък ще увеличава потребителското търсене на домакинствата (което е над 60% от БВП), предимно за произведени в България стоки и ще бъде стимулатор за икономическия растеж, заетостта, доходите...
Главният резултат от въвеждането на този данък е, че чрез необлагаемия минимум и данъчната прогресия бремето се премества към заможните и богатите слоеве и се облекчават бедните. Това е икономически оправдано, социално справедливо и целесъобразно от гледна точка на интеграцията ни в ЕС. От чисто фискална гледна точка крайният резултат ще е умерено положителен, но това не е най-важното. По-важна е справедливостта в разпределението на данъчното бреме - който получава повече, ще плаща повече, защото може да си го позволи. Този принцип е уважаван в цял свят от векове. Само някои хора в България не желаят да го разберат в 2015 г.!
2. От 1 юли 2016 г. да се премине към семейно облагане на доходите. В този случай
данъчен субект ще е семейството
а не отделните му членове, както е сега. Общият доход на членовете на семейството се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум, установен с новия данък върху доходите на физическите лица, той не се облага. Ако е по-голям горницата, се облага по скалата на данъка върху доходите.
С този данък се оставя по-голям доход на разположение на семействата. Това ще стимулира потребителското търсене (а чрез него и растежа), ще допринася за по-висока раждаемост и ще улеснява отглеждането на децата.
Това наред с други мерки (еднократните помощи при раждане на дете, повишаване на детските надбавки, ежегодната еднократна помощ за първолаците в началото на учебната година, увеличаване на отпуска по майчинство, помощите за младите семейства и за отглеждане на деца, разширяване на детските ясли и градини, въвеждане на безплатни детски ясли, градини и средно образование и т.н.) ще помогне за смекчаване на преживяваната от страната ни остра демографска криза, която застрашава оцеляването ни като народ и държава към края на това столетие.
3. От 1 януари 2017 г. "плоският" данък върху печалбата (корпоративният данък) да се преобразува в умерено прогресивен данък с максимална ставка 20%, при 33% в Германия и Франция и около 30% средно за ЕС (виж таблица 2). И тук препоръчвам да се оставя необлагаем минимум за печалбата на малките и средните фирми; да се запази 10% ставка за средните по размер печалби и да се въведе 20% за най-големите печалби над определена граница. Конкретните данъчни етажи подлежат на уточняване. С предлаганите умерено прогресивни ставки ще се направи важна крачка към сближаване със средното равнище на корпоративно облагане в ЕС, което ще стане неизбежно през близките години, като елемент на интеграцията в бюджетната политика.
Препоръчвам също тези основни ставки да се съчетаят със: а) въвеждане на нулев данък за реинвестираната в производствени дълготрайни активи част от печалбата през следващите 10 години във всички райони на страната; б) право на фирмите да прилагат ускорена амортизация за доставени нови производствени машини и съоръжения през 2017-2025 г.
На евентуални възражения от страна на Европейската комисия, че това е държавна помощ, може да се отговори със силни контрааргументи:
икономическата изостаналост
на нашата страна; ниската производителност и конкурентоспособност на нашата икономика в условията на открити европейски пазари; оскотяващата бедност, пораждаща нарастващо социално напрежение и ускорена емиграция; необходимостта от догонващо икономическо развитие на България, което е от взаимен интерес.
Този корпоративен данък ще стимулира инвестиционната активност за разширението, за структурното и технологичното обновяване на производството, особено като се има предвид рязко спадналата инвестиционна активност през последните седем години, за която стана дума по-горе. Фирмите, които инвестират активно, ще плащат дори под 10% корпоративен данък през следващите 10 години. Това ще повиши растежа, заетостта, доходите.
4. За дейности с ограничен оборот и където е трудно и неоправдано да се води официална отчетност (сергии, занаятчийски ремонтни и други услуги в работилници или по домовете, таксита и други подобни), определени със закон, да се плаща патентен данък. Този начин на облагане на доходите ще стимулира данъчните субекти към по-голяма активност.
5. Да не се допуска приемането на така наречения данък "Градина". С този данък се посяга на символичните доходи на селските стопани, които отглеждат ограничени количества плодове и зеленчуци за собствени нужди в дворовете си. Освен това разходите по неговото прилагане ще бъдат по-големи от очакваните приходи. Това го прави безсмислен.
6. ДДС да остане на сегашното ниво от 20%, но от 1 януари 2017 г. за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки по списък, утвърден от Народното събрание, да се повиши на 25%. Това също е умерена стъпка, като се има предвид, че в 13 страни членки на ЕС стандартният ДДС вече е над 20% (виж таблица 2). То ще облекчи живота на възрастните хора, които са главни консуматори на лекарства и ще стимулира раждаемостта и отглеждането на децата в контекста на демографската криза.
7. От 1 януари 2017 г. данък върху лихвите по депозити на домакинствата да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лева на вложител, независимо в колко срочни депозита или банки са вложени. Това ще засегне ограничен брой вложители.
8. От 1 януари 2017 г. да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи. Подробностите да се изработят, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.
9. От 1 януари 2017 г. да се повиши прогресията в данъка за недвижимо имущество над 150 хил. лева по данъчна оценка, а може би и за притежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения:
самолети, хеликоптери, лимузини
яхти и други подобни. Ставките по този данък да осигуряват приходи в бюджета - 1% от БВП (при среден за ЕС 1,5%). Подробностите да се изработят, като се има предвид въвеждането на умерено прогресивни преки данъци.
10. През втората половина на 2016 г. да се приложи еднократен данък "солидарност" върху недвижимите имущества със сумарна стойност на домакинство над 300 хил. лв. в размер на 5% от данъчната им стойност. Приходите от него да се използват само за инвестиционни цели. Това не е репресивен данък, а средство за подпомагане на българското общество в настоящата трудна ситуация. Решението за такъв данък да се вземе чрез национален референдум.
11. Да се преразгледат данъците за даренията и наследствата, като се запази сегашното облагане на малките и средни дарения и наследства и да се повиши за големите и най-големите, превишаващи 250 хил. лева по данъчна оценка. Това е икономически обосновано и социално справедливо.
12. До края на 2016 г. да се осъществи децентрализация на данъчната система чрез предоставяне на общините правото да събират и използват по-голям дял от приходите, както е в западноевропейските страни. Засега местните власти у нас събират само 3% от данъчните приходи (виж таблица 1) и по този показател сме на 25-то място между 28-те страни членки.
13. България да се присъедини към данъка върху финансовите трансакции, който предстои да бъде въведен в ЕС.
14. Да се забрани отнемането за бюджета на остатъчната неразпределена печалба от държавните фирми (след изплащане на корпоративния данък и дивидента). От 1 януари 2017 г. дивидентът за държавата да се намали от 80% на 20%. Това ще остави допълнителни ресурси на държавните фирми за финансиране на тяхното развитие.