Каква данъчна система е нужна на България?

1. Данъците - сърцевина на бюджетната система

Всички искания за по-добри условия на живот и на труд през последните години нашите управници посрещат с клишето "Няма пари" или с циничния израз "Кажете от кого да вземем, за да дадем на вас". Съкращенията на доходите се превърнаха в синоним на понятието "реформа".
Твърденията, че "няма пари", не са верни! Проблемът не е в липсата на пари, а в ниската събираемост и неправилното първично разпределение на новосъздадените доходи между труда и капитала и по-нататъшното им също неправилно преразпределение между нетен доход на труда и капитала, от една страна, и данъци в полза на държавата, от друга.
Колкото по-успешно държавата мобилизира наличните финансови ресурси, толкова по-добре ще изпълнява своите функции чрез бюджета и по-рядко ще прибягва до оправданието, че "няма пари". Размерът на мобилизираните ресурси зависи от величината на данъчното облагане и работата на данъчната администрация. При най-ниския в Европа 10% "плосък" данък върху доходите и върху печалбата, както е сега у нас, в бюджета за 2014 г. се събраха 4,3 млрд. лв., които не достигнаха за покриване дори на най-острите обществени нужди. Ако облагането с "плоски" преки данъци беше с 20% щяха да се съберат 8,6 млрд. лв. Представете си колко повече обществени потребности можеха да се задоволят с допълнителните 4,3 млрд. лв.
Напоследък нашата държава се самолишава ежегодно от 3,5-4,0 млрд. лв. чрез прекалено ниското облагане с преки данъци. Ако основната данъчна ставка от 20% се съчетаеше с умерено прогресивно облагане, бюджетът щеше да получи 2,0-2,5 млрд. допълнителен ресурс. Държавата обаче оставя този ресурс на работодателите, като лишава трудовите хора от по-високи заплати, възрастните - от по-високи пенсии, младите семейства и децата от повече помощи, здравеопазването, образованието, науката, културата, инфраструктурата, екологията, отбраната, сигурността - от по-добро финансиране.
Решението на проблема при български условия е в избора на умерено висок данъчен процент, примерно 20-25%, при който ще се събира по-голям ресурс и ще се постига по-добра събираемост. С политиката на свръхниски данъци предварително се залагат основите на жестоки бюджетни рестрикции, които биха парализирали всяка държава.
Означава ли политиката на свръхниски данъци, че нашето правителство е най-умно, а другите, които прилагат прогресивно облагане, са глупави? Вярно е обратното. България беше и остава най-бедната страна в ЕС. Със сегашната ни данъчна система и темпове на развитие тя никога няма да достигне по-богатите европейски страни. Управниците ни се хвалят с финансова стабилност. Това е стабилност на оскотяващата мизерия по европейски стандарти за 65-70% от населението, живот на границите на бедността за 20-25% и благоденствие за 5% най-богати. Коя държава може да се гордее с такава стабилност?

2. Европейският данъчен модел

Като член на ЕС България има добър ориентир за модела на своята данъчна система. Сближаването на данъчните системи е задължително условие за всяка интеграционна общност. Философията на нашата данъчна система трябва да се придържа към философията на данъчната система на ЕС и по-специално на страните, които формират икономическия гръбнак на общността.
Фундаментална черта на данъчните системи в развитите пазарни икономики е прилагането на прогресивно данъчно облагане. Няма такава страна, която да прилага "плоско" облагане. Човечеството отдавна е стигнало до убеждението за прилагане на прогресивни данъци. Най-ранното известно приложение на прогресивно облагане през Средновековието датира от Великобритания през 1435 г., а в САЩ - в 1862 г. по времето на президента А. Линкълн.
Най-важни черти на европейския данъчен модел са:
- Първо, данъчните системи на страните се основават на баланс на интересите на труда и капитала. Поддържането на такъв баланс е фундаментално условие за икономическа, социална и политическа стабилност на държавите, за тяхната национална сигурност.
- Второ, общото ниво на данъчното бреме (косвени данъци + преки данъци + социални осигуровки) е умерено високо и е стабилно - около 35-37% от БВП. То съчетава успешно интересите на отделните данъчни субекти и на обществото.
- Трето, стабилна е и вътрешната структура на трите му съставки: косвени данъци - около 33-34%; преки данъци - около 33-34%; социални осигуровки - около 32-33%. Това разпределение пък съчетава интересите на различните групи данъчни субекти.     - Четвърто, вътрешната структура на всяка група данъци също е стабилна. ДДС заема около 50% от косвените данъци. Данъкът върху дохода на физическите лица варира между 70 и 75% от общия размер на преките данъци. Работодателите внасят около 57-58% от социалните осигуровки. Тази структура също съчетава интересите на различните данъчни субекти.
Общото данъчно бреме се измерва с отношението между годишния размер на всички видове данъчни приходи и социални осигуровки и размера на БВП. Средно за ЕС през 2012 г. те са били 35,7% от техния БВП. Най-високи са били в Дания - 48,1%, в Белгия - 45,4% и във Франция - 45,0%, а най-ниски в Литва - 27,2%, в България - 27,9% и в Латвия - 27,9%.
Косвените данъци (ДДС, акцизи и други по-маловажни) общо за ЕС през 2012 г. са били 33,4% от общите данъчни постъпления. Най-нисък е бил техният дял в Германия - 29,2%, в Белгия - 29,4%, в Холандия - 30,4% и в Испания - 32,9%, а най-висок в България - 55,3%, в Хърватска - 50,8%, в Румъния - 47,2% и в Унгария - 47,1%.
Преките данъци (върху доходите на физическите лица, върху печалбата и други по-маловажни) общо за ЕС през 2012 г. са били също 33,4% от общите данъчни постъпления. Най-нисък е бил техният дял в Хърватска - 17,1%, Литва - 18,8%, България - 18,8%, Унгария - 19,2% и Словакия - 19,7%, а най-висок в Дания - 63,6%, Ирландия - 45,6%, Великобритания - 42,7%, Испания - 41,4%.
Осигурителните вноски (пенсионни, здравни и други) средно за ЕС през същата година са били 32,4% от общите постъпления. Най-нисък е бил техният дял  в Ирландия - 15,3%, Испания - 16,2%, Малта - 18,0% и Великобритания - 18,8%, а най-висок в Чехия - 44,5%, Словакия - 44,2%,  Холандия - 41,0% и Словения - 40,5%.
Приходите от данък върху собствеността на недвижимо имущество средно за ЕС възлизат на 1,5% от БВП. Най-висок е той във Великобритания - 3,4% от БВП, Дания - 2,4% и Франция - 2,1%. В България е 0,3% - един от най-ниските в ЕС. В Хърватска, Люксенбург и Малта няма такъв данък.
Данъците върху дарения и наследства са между 0,4% и 0,8% от данъчната основа, когато се получават от роднини по низходяща линия и между 3,3% и 6,6%, ако се получават от други лица. Не се облага с данък собственост, получавана от съпрузи или по пряка линия. Първите 250 хил. лв. се освобождават от данък.
Казано най-общо, между страните членки на ЕС има големи различия в размера на данъците. Няма особено големи различия между старите членове на общността. Не са големи различията и между новите членки на ЕС. Много големи са обаче различията между старите и новите членки.

3. Някои изводи

Съотношението между преките и косвените данъци е изразител на държавната политика към труда и капитала. Преобладаването на косвените данъци показва, че данъчното бреме се разпределя между всички социални групи. То обаче тежи най-много на хората със средни, ниски и най-ниски доходи, Бедните понасят най-трудно това бреме, понеже доходите им са многократно по-ниски, посочените продукти и услуги заемат най-висок дял в семейните им бюджети, облагат се с високи проценти за ДДС и акцизи.
В нашия данъчен модел делът на преките данъци е по-малък. Това е изгодно за заможните, богатите и най-богатите, защото изброените продукти и услуги, облагани с ДДС и акцизи, заемат нищожна част от семейните им бюджети. Преобладаващата част от техните доходи се облагат с нисък пряк данък, а немалка част не се облагат, защото са в сивия сектор, чийто дял в нашата икономика се оценява на 30-40%. Тази данъчна политика в полза на капитала у нас се засилва с отказа от прогресивно облагане, каквото се прилага в повечето страни от ЕС, с прилагането на най-нисък "плосък" корпоративен и подоходен данък, с отказа от семейно данъчно облагане и с премахването на необлагаемия минимум.
С тази си данъчна политика България се конфронтира и с най-развитите страни от ЕС. Ние получаваме милиардни безвъзмездни помощи от ЕС, а прилагаме спрямо тях данъчен дъмпинг с най-нисък дял на преките данъци и най-ниски данъчни ставки. От гледна точка на европейския опит България прилага най-консервативната, антисоциална и антиинтеграционна данъчна политика.
Опитите за оправдаване на ниските преки данъци със стимулиране на стопанската активност, привличане на чужди инвестиции, повишаване на събираемостта на данъците, ограничаване на сивия сектор и повишаване на конкурентоспособността се провалиха. Когато се позовават на миналото, пазарните фундаменталисти лъжат, че с въвеждането на ниски "плоски" данъци нараства масата на данъчните постъпления.
Пазарните фундаменталисти казват, че ниските данъци привличали преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). И това не е вярно. Притокът на ПЧИ през 2007 г. (т.е. преди кризата) беше 9,05 млрд. евро, а през 2011 г. - 2,12 млрд., през 2012 г. - 1,32 млрд., през 2013 г. - 1,38 млрд. и през 2014 г. -  1,28 млрд.евро.
У нас липсва структурна и технологична модернизация в икономиката, въпреки най-ниските преки данъци и осигурителни вноски, с които на частния бизнес са оставени минимум 25 млрд. лв. допълнителни ресурси през последните 10 години, Не се инвестира в научни изследвания и внедряване на технически и други новости. Това личи от посредственото качество на произвежданите продукти и услуги. В предкризисната 2008 г. инвестициите у нас бяха 29,4 млрд. лв., а през 2013 г. - 17,6 млрд. лв. Влоши се структурата на вноса по начин на използване. Рязко спадна вносът на инвестиционни стоки. През 2007 г. той беше 30,6% от общия внос, а в 2013 г. е 22,2%.
Общият извод е, че българската данъчна система нито е икономически ефективна, нито е социално справедлива, нито е проинтеграционна. Тя прави прекалено много реверанси пред интересите на  едрия капитал и пренебрегва интересите на трудовите хора, на средния и дребен бизнес, на интелигенцията и на пенсионерите. Обслужва паразитни интереси на икономическата стагнация.


ТАБЛИЦА

Данъци в европейските страни в %

Пояснение: Посочването на няколко числа, особено в колоната за ДДС, показва, че се прилагат няколко данъчни ставки за различни стоки. България е една от малкото страни с единна ставка за този данък.

Следва