Изкормвачи на българската история

Вдъхновителите и авторите на учебника по история за 10 клас, а изобщо на протичащия процес по преформатирането на българската история през ХХ в., са изпаднали в положението на средновековната инквизиция. Тя е преследвала познанието и истината, и се е опитвала да обясни природата, света и космоса не с факти, а с догми. Както съдът на светата инквизиция е осъдил Галилей да се отрече от хелиоцентричните си идеи и му заповядва да не поддържа идеята, че Земята се движи и Слънцето е неподвижно, така тези (не)учени отсъждат, че България трябва да се отрече от част от историята си - или от познанието за миналото си. Както съдът на светата инквизиция прати на кладата Джордано Бруно, който пръв отстоя идеята си за безкрайността на Вселената, така доларофилката Евелина Келбечева и други инквизитори пращат на клада не просто тежките истини за фашизма и епохалния скок на България при социализма - те искат да изгори самото знание. Да пламне пълната картина на историческата ни участ, способността ни да опознаем и осмислим миналото си, да наследим хубавото от него, а да изхвърлим грешките. Както средновековната инквизиция се е придържала към кухи догми, така днешните й наследници в България робуват на либерални идеологеми, които да ни държат в тъма за миналото ни. В този смисъл тези хора са екземпляри отпреди 5-6 века. И някъде натам искат да запратят историческата ни наука. Историци или истерици са?
Да минем от голословността към конкретиката. Според днешните инквизитори на познанието в учебниците за 10 клас трябва да има понятия като терор, атентат, комунизъм, съветизация, диктатура на пролетариата, експроприация, Комунистически интернационал, безпартиен режим, Народен съд, репресивен апарат, "трудововъзпитателни общежития" (лагери), горяни, Възродителен процес, социалистическа индустриализация, насилствено коопериране, изселване.
Естествено, че трябва да е така, за да е пълна картината. Само че по същата причина трябва да ги има и убийството на Александър Стамболийски, и първото в света антифашистко въстание (Септемврийското), и убитите без съд и присъда земеделци и леви интелектуалци като Гео Милев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст, Георги Шейтанов, и разстреляните деца от Ястребино, и набучените на колове глави на партизани и ятаци, и лагерите отпреди 9 септември 1944 г. И истината за Народния съд, учреден по инициатива на Чърчил специално за победените съюзнички на Хитлер, сред които е била и България. 
Нека са посочени минусите на съветизацията, експроприацията или социалистическата индустриализация. Но ако въпросните лица не искат да бъдат възприемани като касапи на знанието, нека да говорят и за плюсовете. Да изредят данните, събрани от видния икономист проф. Боян Дуранкев, че ако преди социализма безработицата е била 33% и мнозинството българи са живеели в мизерия, гладували са (чувал съм го от покойния ми баща), то социализмът вече е покривал изискваната норма за консумация на основните храни - българинът ги е консумирал в пъти повече отпреди Девети септември. Че не е имало безработица, че слаба аграрна България се е превърнала в индустриална с многоотраслова икономика. Че е развила нови видове транспорт, самозадоволяваща енергетика и дори ядрена енергетика. Че 80% от населението се е сдобило със собствени жилища. Върхът на черешката е, че в края на 80-те години станата ни бе поставена на 26-о място по Индекса на човешкото развитие на ООН, който отчита нивото на бедност, грамотност, образование, очаквана продължителност на живота. А днес сме се сринали до 56-о място.
Нека в учебниците се говори и за насилствено коопериране на селото, но да бъде цитиран и буржоазният депутат Серафим Георгиев, който през "златната" 1939-а заявява в НС, че "картината на българската мизерия е страшна". Той описва в цифри скотската мизерия в Берковско, която едва ли е била по-различна от останалите полу- и планински региони - хората нямали кревати, дюшеци, постели, маси, шкафове за посудата, зимата не се къпели. И нека после да опишат българското село след Девети - къщи от по няколко ката, механизирано селско стопанство, автобусен транспорт до селата, които бяха електрифицирани, водоснабдени и с осигурена телефонна, радио- и телевизионна система. И в които имаше училища за първоначалното образование.
Само че това го няма. Така освен в инквизитори на познанието, преформатаджиите се превръщат в негови изкормвачи. За да тънем в невежеството на примитивната проамериканска догма.