Страна за завист
/ брой: 274
Навярно всяко нещо на този свят го виждаме по един начин отвътре и по съвсем друг, ако го погледнем отвън. Някога, по времето на СДС, сините министри твърдяха, че за да се забележат постиженията на България, те трябва да бъдат гледани откъм Брюксел. Сега същото се отнася за неуспехите. Докато сме си тук, в страната, някак си свикваме с дневния ред, който непрестанно ни се налага, с темите, които ни се натрапват от сутрин до вечер, че даже и когато спим. И с внушенията на харизматичния премиер, че животът ни е това, което той казва, а не онова, което всъщност е.
Достатъчно обаче е да ни няма седмица-две, за да погледнем при завръщането си с други, всъщност - нормални, очи на случващото се в родината. И то почти без значение от коя точка на света се прибираме. Тук не става дума за това, че нашият гейт на съответната аерогара е най-шумният, нито за боклуците, които се виждат дори от самолета, нито дори за изнервените погледи, напрегнатите фигури и измъчените физиономии, с които се сблъскваме веднага след кацането. Истинският шок е от темите, които са във фокуса на вниманието на българското общество.
Отново ченгета, бивши и настоящи, мутри, Трактори и Барети, Галеви, прословутата среща на басейна "Спартак", набедени красавици с взривоопасно съдържание на силикон, футболни национали, по-известни с постиженията си в леглото, отколкото на терена. Пенсионери щурмуват моловете за евтини банани и олио. Сред тълпите, превземащи като цунами всяка промоция, все по-често забелязваме и лактите, и коленете на хора от възраст, която щяхме да наричаме "активна", ако имаше къде да работят. По телевизиите врачките вече изместват социолозите, молбите за разваляне на черни магии се увеличават, което ще рече, че нарастват и поръчките за тяхното правене. Държавата не може, а май и не иска, да установи справедливост, затова я въдворяваме сами с похвати от арсенала на ходжи и гадатели, че и с услугите на биячи и килъри. И вместо да се борим с престъпността, воюваме помежду си.
В тази ситуация е нормално, а може би и това е търсеният ефект, някак си незабелязани да остават съобщенията, че в един и същи ден съдът е оправдал Галевите и е освободил от ареста Баретата, а парламентът и Столичният общински съвет са оневинили съответно вътрешния министър Цветанов и председателя на съвета Андрей Иванов, като са отказали да образуват комисии за проверка на начина, по който са придобили имотите си. Когато се налага да не се свърши работа, отделните власти в държавата действат в такъв удивителен синхрон, че нападките помежду им, на които от време на време сме свидетели, ни заприличват на типичните за немалка част от сегашното младо поколение любовни увертюри. Цялата тази клоунада вероятно щеше да бъде по-лесна за разгадаване, ако не ни тикаха непрекъснато към други въпроси за отгатване, като истински ли целува годеницата си един партиен лидер, или е гей, или пък ще намери ли най-после една депутатка член, който да я накара да млъкне.
Ситуацията е дотолкова абсурдна, че хвалбите на премиера зазвучават като истина. И в последния парламентарен контрол той се изфука, че от първия ден на управлението си започнал да изплаща по-високите пенсии, които кабинетът "Станишев" вдигнал, преди да си тръгне. И нито дума за това, че предишното правителство повишаваше пенсиите по два пъти във всяка година от мандата си, без да се пъчи, че е намирало пари за увеличенията. В познатия приповдигнат тон Борисов увери, че открива единствено обекти, на които той самият е правил първата копка. Макар истината да е точно обратната - в преобладаващата част от ритуалите по тържественото прерязване на лентата финансирането е било от предишното правителство. Не закъсня и заклинанието, че в края на мандата България ще е една добре подредена държава. Което едва ли е окуражило някого от навалицата за евтино олио на поредната промоция.
И за да бъде абсурдът пълен, премиерът увери, че успехите на правителството вече били обект на завист и в международен план. Дори на евросъюзниците ни не им било приятно, че вървим по-добре от тях, и търсели начин да ни забавят. Франция си изпочупила държавата заради пенсионната реформа, а у нас сме я били направили без стачки и митинги. Затова партньорите ни от ЕС търсели начин да намалят темпото ни и да не ни допуснат в Шенген.
Всичко това е толкова далеч от истината, че за някои от нас изходът от кризата отдавна е терминал 2 на летище София. Повечето обаче отново и отново се завръщаме и не защото сме страна за завист. А тъй като я обичаме, макар и да недолюбваме управлението й, особено сегашното.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info