Пластическите видения на писателя

    Ивайло Петров е една от най-ярките фигури в българската култура от средата на ХХ и началото на ХХІ век. Класик на съвременната отечествена проза, наред с автори като  Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Антон Дончев, Вера Мутафчиева, Павел Вежинов, Дончо Цончев, Генчо Стоев, които създадоха истински златен век в българската литература. Всяка творба на Ивайло Петров е предизвиквала противоречиви реакции на критиката - от бурен възторг и акламации до къде по-задълбочени, къде по-повърхностни критически възражения. Но могъщият му белетристичен талант пречеше на обективните наблюдатели и ценители да видят и други черти и аспекти от неговата сложна и противоречива, но надарена натура.
    Може би вече е време да преоткрием и пластическия талант на Ивайло Петров. Известно е, че през 1947-1949 година той учи освен право в Софийския университет, така също и графика в Художествената академия при прочутия Илия Бешков. След това в продължение на повече от 50 години не само е отдаден на белетристиката, но и на изобразителното изкуство. Най-близките му приятели знаят, че той рисува всеки ден, като редува живопис, рисунки с молив, въглен, флумастер, химикал, цветни пастели, портрети и автопортрети, фигуративни композиции, натюрморти, маслени картини, пластики - предимно от керамика и пр.
    Някои от творбите си създава в пълно усамотение и съзерцание и тогава се раждат прелестни серии от пейзажи. Огромната част от тях са свързани с Балчик и неговите прекрасни брегове, малки фиордчета, типичните пясъчници на фона на лазурното небе и спокойни заливчета, из които плават самотни лодки и неспокойни гларуси.
    Морските сюжети на художника винаги говорят за дълбоко романтичното му светоусещане. Тоналността е приглушена, потопена в сфуматото на мечтания и съзерцания. Какво например изразява загадъчно приведена фигура в лодка, акостирала в малко заливче? Не прилича на рибар, нито на шляещ се турист. По-скоро зад подобни сюжети авторът търси изразяването на знакови душевни състояния на персонажа - меланхолия, тъга, носталгия, отчаяние, поетичен екстаз или надежда. В други случаи откриваме вечно ироничния поглед на художника Ивайло Петров - мъжки и женски фигури, небрежно приседнали под някой чадър на плажа, бърборят или са зареяли поглед към неясния хоризонт и уж са статични, а в същото време заредени с вътрешно неспокойствие и динамика. Трети път виждаме изображението на любимите балчишки хълмове и пясъчни пирамиди, надвиснали над ту развълнувано, ту спокойно море, а върху тях тук-таме кацнали самотни уютни къщички или потънали в гънките на терена закачливи дръвчета, удивителната игра на слънчеви отблясъци и сенки.
    Освен темата за морето, която неудържимо привлича фантазията на автора, друг любим негов обект са пейзажи с къщи - летни фантазии, при които те са обезателно натоварени с човешки черти - романтично сгушени зад селски зидове или китни дръвчета в подножието на поетични хълмове, или пък зимни импресии, които сякаш разказват приказки, а от къщичките всеки миг ще изскочи някой вълшебен герой. Не можем да не отбележим тук една композиция, на която виждаме замислена фигура, теглеща шейна с малко дете в студен зимен ден. На фона на симпатичен дървен стобор се откроява група живописни къщурки и сякаш приятелски бъбрещи си дървета. Такъв тип композиции говорят за яркия талант на автора, за умението му да насища с живот дори най-статични и на пръв поглед неодухотворени предмети или субекти.
    Ивайло Петров има удивително усещане за баграта и богатството на палитрата. Особено се откроява това в натюрморта. В морето от цветя като видения се явяват нежни, едва забележими силуети на момичета или привечерни пейзажи, в които яркото великолепие на небесните сфери се оглежда в изумруденосапфиреното огледало на балчишкото крайбрежие. Четката на Ивайло Петров усилено търси невидимото превъплъщение на човешкото в природното и обратно - отражението на Натурата у човека. Ето защо той има своеобразен системен поглед и подход в опитите да пресътвори в пластически видения неуловимите трептения на човешкото.
Друга значима серия, върху която авторът работи години наред, е серията от голи женски тела. Художникът сякаш не се уморява да търси все нови и нови ракурси - тела и лица в профил, в анфас, в полупрофил или полуфас, прави, легнали, разположени в странни и понякога мистични интериори или просто на ярък цветови фон. За Ивайло Петров като че ли предпочитаният материал при голите женски тела е пастелът. Може би той усеща, че това е най-адекватният подход за проникване в магията на женското тяло и скритите изражения.
    Типаж, който привлича вниманието, са мадоните на Ивайло Петров. Това са кърмещи или люлеещи своите деца майки, осветени от вътрешната светлина на любовта, саможертвата, нежността и омиротворението. В този порядък трябва да разглеждаме и друга серия на автора, която условно можем да наречем разпятия. Тук Ивайло Петров е привлечен от вечната тема за страданието, изкуплението, всеопрощението, зад което освен човешкото, наднича и необяснимото, ирационалното, богочовешкото.
    Специален интерес би трябвало да предизвикат десетките автопортрети на художника. Те също са издържани в най-различна техника - масло, темпера, пастел, акварел, рисунка. Лайтмотивът, който тук ни поразява, е особеното настроение на съзерцание, на самовглъбяване, на упорито самовглеждане и потъване в бездните на собствената душевност.
    Не може да не споменем и закачливите портрети на колеги - шаржове и рисунки на такива ярки творци и приятели на Ивайло Петров като: Емилиян Станев, Борис Димовски, Божидар Божилов, Генчо Стоев, Никола Фурнаджиев, Ст. Ц. Даскалов, Валери Петров, Борис Арабов, Светослав Минков... Тук виждаме тънкия усет на художника Ивайло Петров да долови редките индивидуални специфики на тези тъй различни като физически параметри и психологически дадености творци.
    През годините Ивайло Петров развива пластическия си талант и в сферата на малката пластика. Предпочитаният материал за него е глината. Творбите, които излизат изпод неговата майсторска ръка, пресъздават ярки народни типажи и образи - овчари, пастири, овце, кучета, оплакващи жени и пр. Ако неговите маслени картини, пастелите и акварелите впечатляват с богатия колорит на изображението, при малките пластики вниманието ни е привлечено от усета за хармонията - и като групова композиция, и като отделни фигури, съзираме тънък усет за пропорциите, интересни ракурси и богат вътрешен живот.
    И други известни български писатели през последния половин век са показвали влечение към пластическото изкуство. Нека споменем тук само автори като Иван Давидков, Димитър Яръмов, Васко Жеков, Димитър Шумналиев, Любомир Котев... Но без съмнение Ивайло Петров притежава най-ярък и самобитен пластически талант. Неслучайно редица големи съвременни художници високо ценят тази страна от неговото дарование.



Балчик I

Добруджанци

Червени коне