На пух и праВ

Преди десетина години президентът на една от бившите съветски републики държа реч в българския парламент. "В нашата страна - каза той - цялата земя вече е частна собственост." "Браво!" - заръкопляскаха с възторг депутатите отдясно. "Разделихме я поравно между всички" - продължи високият гост. Чу се още по-бурно "Браво!", но този път отляво. И Народното събрание заприлича на детска градина.
Стенограмите са пълни с подобни случаи. Когато примерно проф. Огнян Герджиков бе свален като шеф на парламента, дебатите продължиха почти цял ден. Сипеха се критики и похвали, поддръжниците на двете противоположни виждания едва не се хванаха за гушите. Но веднага след гласуването току-що станалият бивш председател на Народното събрание беше изпратен на крака и с овации от залата, включително и от левите депутати. Неспособността на парламентаристите да бъдат последователни дори в рамките на едно заседание обезцени дискусията и обезсмисли самия акт по предсрочното отстраняване на председателя.
Срамно е, но нека припомня, че преди две години и Филип Димитров си тръгна като морален победител от пленарната зала. Впечатлени от желанието му да се откаже от депутатската си позиция, народни представители и отдясно, и отляво дотолкова се трогнаха, че го засипаха с цветя, похвали и даже благодарности. Дори деца биха си дали сметка, че е кощунство с такава незаслужена чест да се удостоява един от най-големите вредители в историята на нашия народ.
Присетих се за тези епизоди към края на дебатите по първия вот на недоверие към сегашното правителство. Макар и малко закъсняла, темата на дискусията е много добре избрана. Не само тъй като проблемът опира до всеки гражданин, но и защото такъв хаос в здравеопазването, какъвто сътвори днешното управление, не е имало отдавна, а може би - никога. А и сравнението с периода, в който на власт беше Тройната коалиция, може да донесе само плюсове на левицата.
Както можеше да се очаква, премиерът Борисов предприе няколко хода, с които изпреварващо да неутрализира ефекта от пренията по вота. Поиска и получи оставката на здравната министърка, споразумя се по някои въпроси със синдикатите и за кой ли път препрати отговорността към миналия мандат. Отиде на крака в лекарския съюз и го омая по начин, който подсказва, че барутът на харизмата му е все още сух. Днес ще си говорим истината за парите в здравеопазването, каза премиерът и никой от медиците не го попита защо едва сега, това означава ли, че правителството вече втора година е лъгало и защо трябва да се стигне до стачните действия, за да стане диалогът откровен. С пари от здравните вноски досега се плащат пенсии, довери Борисов. Година и нещо той си мълчал, но повече нямало да търпи, защото това било наследено от предишните и не искал на гърба му да се трупат чужди пасиви. По-късно социалният министър призна, че не му е известна такава практика, но временно омагьосаните шефове на лекарския съюз не се сетиха да поискат от премиера дори елементарни доказателства. Нещо повече - хванаха се и на следващото му внушение, че Тройната коалиция нарочно увеличила пенсиите с 900 милиона, та да принуди и следващото правителство да посяга на парите за здраве. И никой не си спомни, че предишното управление увеличи пенсиите не само в края на мандата си, но и всяка година на по две стъпки от 10 процента. И не просто успяваше да обезпечи финансово ангажиментите си към пенсионерите, но и в здравеопазването не забави нито едно плащане.
Всичко това беше забравено, стачката на лекарите беше отменена, а премиерът се оттегли от заседанието на съюза им с познатите незаслужени овации. Самочувствието му се напомпа дотолкова, че си позволи нещо, което не се беше случвало - не отиде на дебатите по вота на недоверие. Не само унизи най-важната институция в парламентарната република, но и нарече депутатите "безделници". Докато го нямаше, левицата стоеше добре. Дори находчиво вдигаше принтирани снимки на Борисов. Това е "класика в жанра", която може да носи плюсове. Уви, когато на финала премиерът все пак се появи, червените се надпреварваха да му искат автографи, забравяйки, че само допреди минута го правеха на пух и прах. А после шумно си споделяха кому какво е написала Бойковата ръка: "С уважение", "С почит", а на "острието" на групата, естествено, "С обич".
Доста години съм бил в тази зала и знам, че когато е пълна, както е при вотовете, на втория час дори няма въздух за дишане. Като притурим и нервите от процедурните трикове, тежките думи от трибуната и подвикванията от място, лесно се стига до прага на неадекватността. Политиците от класа обаче си личат тъкмо в такива ситуации. Ако и те по детски ще позволяват на Борисов да ги измайтапи, няма защо да се сърдят, че преди това е омаял лекарите. Нито пък да се чудят, че си е излязъл от вота на пух и праВ.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info