Главната слабост на външната политика на САЩ
Америка няма последователна външнополитическа стратегия, пише "Нашънал интерест". Само четем молитви, но не можем да дадем твърд отговор
/ брой: 29
Майкъл ДИЧАННА*
От началото на 2024 г. глобалната заплаха за американските интереси се задълбочава, тъй като интересите на противниците ни продължават да съвпадат. Вашингтонските политици или не са в състояние да демонстрират решителност, или изобщо нямат намерение да правят това.
Отстрани изглежда, че американските лидери са заели сегашните си позиции без никакво идеологическо подхранване или историческо разбиране, които биха могли да помогнат за справяне с разразилите се кризи. Но ударите се стоварват един след друг. Конфликтите са кризи, които трябва да се управляват, а не войни, които трябва да се печелят. Противниците ни отстъпват от подписаните договори и сключените сделки, но дипломатите настояват за по-нататъшни преговори. САЩ винаги са имали трудности с изработването на последователна генерална стратегия. А дали е по силите на Вашингтон да я разработи, също е неясно.
Ако американската подкрепа за Украйна продължи да идва със забавяния (и само след сериозни дискусии във Вашингтон), това ще стане първият и може би най-яркият пример за американски стратегически ступор в глобален конфликт. След зашеметяващите успехи през 2022 г. лятното контранастъпление на Въоръжените сили на Украйна не постигна поставените цели, сблъсквайки се с укрепените руски позиции без достатъчно бронетехника и прикритие от въздуха. Главните успехи на Украйна - изтеглянето на руския флот от Севастопол и разчистването на Черно море - бяха плод на украинската изобретателност и
материалната подкрепа на САЩ, Великобритания и Франция
Време е сериозната администрация и Конгресът да осъзнаят своите грешки. Спецоперацията в Украйна трябваше да се превърне в менгеме, което да смачка военната машина на Путин. Вместо това руските военни се измъкнаха от мечешките капани в Киев, Харков и Херсон и възстановиха силите си, за да защитят своите завоевания в Източна Украйна.
Победата в Украйна би осакатила Русия и би довела в НАТО мощни, закалени и модернизирани съюзнически сили. Днес нашите източноевропейски съюзници се тревожат, че НАТО досега не е осъзнал всички заплахи. По-лошото е, че ако Западът отслаби подкрепата си, рискуваме да съживим духа на “Мюнхенския сговор”, който окончателно ще затвърди руските завоевания.
Опитите на Байдън
да свърже войната на Израел и Хамас с руско-украинския конфликт
се оказаха далновидни. Партньорството между Москва и Техеран се засилва, а Русия изгради връзки с Хамас още преди клането на 7 октомври. Но сега това свързване на двата конфликта е горчива ирония. Белият дом се разкъсва между обещаната на Израел безусловна подкрепа и исканията на левите демократи за “постоянно прекратяване на огъня”.
САЩ не са в състояние да произведат достатъчно основни оръжия (например гаубични снаряди) в подкрепа на само два съюзника. Опитите за законодателно обвързване на финансирането на Украйна и Израел се превърнаха в капан за демократите, тъй като републиканците в Камарата на представителите изискват по същия законопроект укрепване на границата и поставяне на бариера за нелегалната имиграция.
Във фракцията си републиканците се изявяват като “ястреби” по израелския въпрос, но като същински “гълъби” срещу Русия. Очевидно
те не отчитат приятелството на Путин, иранските аятоласи и Хамас
Ужасен симптом на тази некоординирана политика са резките нападки на американските лидери по адрес на нашите съюзници. Въпреки успеха на Израел, който изтласка Хамас от северната част на Газа, американските лидери го предупредиха за “стратегическо поражение”. На етапа, когато е нужна решителност, такова “решение” е признак за глобална вялост.
Но най-лошият симптом се прояви на 28 януари, когато атаките на иранските лакеи срещу американските войски доведоха до човешки жертви. Сега САЩ вече не могат да се излежават зад заявленията, че “американци не са пострадали”, избягвайки сурово възмездие.
Над тази плахост и нерешителност надвисва перспективата за конфронтация между САЩ и Китай. Какво ще правят САЩ, ако започнат големи неприятности, които не се ограничават до един шпионски балон?
Конфликтът в Украйна демонстрира необходимостта от
огромни запаси от артилерийски снаряди и високоточни оръжия
а гигантската пропаст в корабостроенето между нас и Китай вече изглежда непреодолима. Без убедителни възможности да се попречи на китайската армия да създаде плацдарм в Тайван или да разгърне задушаваща блокада на острова, решимостта на САЩ остава под въпрос.
В статия за "Нашънал ривю" Майк Уотсън (от института Хъдсън) направи паралел между настоящите заплахи и ситуацията в средата на 30-те години на XX век, когато реваншистките и агресивни държави, макар и да не се обединиха формално, заедно подкопаваха глобалния ред.
Над международните маршрути в Черно, Червено и Южнокитайско море са надвиснали заплахи - от севернокорейските артилерийски снаряди до иранските безпилотни летателни апарати. И докато Вашингтон само чете молитви и ходи на пръсти, противниците му наблюдават доколко далеч ще се скита в това минно поле.
* Научен сътрудник в института Йорктаун