Георги Иванов: Науката може да е интересна за всяко дете

ГЕОРГИ ИВАНОВ е дванадесетокласник в Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски". В продължение на повече от 12 месеца с помощта на неговия ментор Луис Ломели се подготвя за кандидатстването в Харвард, оглавяващ и тази година класацията на "Форбс" за най-добрите университети. През 2021-ва в престижното учебно заведение са пожелали да следват над 57 хиляди души от цял свят, като одобрените са едва 1968 човека или 3,4%. Сред тях е и Георги, който има отлични оценки в училище, високи резултати от теста SAT, завидни постижения на международни състезания и застава зад значими проекти в гражданския сектор у нас. Разработва програма, целяща да покаже на подрастващите от отдалечени райони, че образованието може и трябва да е привлекателно.

"Глобалната ситуация показа на всички ни колко е важен човешкият контакт"

"Не можем да се придвижим колективно в по-добра посока, без всеки един от нас да допринесе за развитието на страната си"

"Харвард е най-доброто място за моето бъдещо академично, професионално и личностно развитие"

"Дори и да не успея, ще намеря начин, пък ако ще "със зъби и нокти да се боря""

"Не бива да чакаме за нормативни промени, без да сме започнали сами този процес"

- Поздравления за приемането ви в Харвард, Георги. Какво ви провокира да се осмелите да кандидатствате в един от най-добрите вузове в света?

- Благодаря ви. Винаги съм бил човек, който се е целил високо и е желал много от своето развитие. От рано мечтаех да уча в елитна институция като Харвард. За това мое желание и посока имам да благодаря на редица фигури в моя живот, сред които са баба ми, семейството ми и моите учители.

- Кой ви помогна за подготовката? В какво по-точно се изразяваше тя? Кое беше най-трудното при кандидатстването? Имаше ли моменти, в които искахте да се откажете от тази цел?

- Изключително много ми помогна моят ментор - Луис Ломели. Той беше опората, на която стъпих не само за подготовката, но и в личностен аспект. Цялостният процес се изразяваше във фокусирана работа по "The Young Scientist Project" (проект, посветен на развитието на младите учени - б.р.), финансиран изцяло от американското посолство, подготовката за SAT и TOEFL, както и структурирането на самата кандидатура посредством есетата, които всеки университет изисква. Състезанията и разработките, в които съм участвал преди това, са резултат от предишни мои извънкласни дейности. Може би най-голямото предизвикателство беше осъществяването на проекта, понеже като негов мениджър трябваше да се справям с всички пречки, трудности и усложнения. Моменти на съмнения дали ще проработи имах много, но бях категоричен, че дори и да не успея, ще намеря начин, пък ако ще "със зъби и нокти да се боря".

- Какво ще следвате? Как си представяте обучението си?

- Приет съм в специалност "Физика", но университет като Харвард ми позволява да развивам многостранно своите интереси. Това е и една от основните причини да искам да уча там.

- Какво ще споделите за България на колегите си в Харвард?

- Най-вероятно ще им разкажа за нашата история, която ни определя като народ. Смятам, че тя съдържа изключително важни събития и наблюдения, които дават перспектива за систематични и социални "реалности". Те биха били важен урок, независимо дали става въпрос на личностен или колективен план.

- Имате ли визия за бъдещето си, след като завършите? Планирате ли да се върнете в България?

- Надявам се да развия себе си до моите пълни способности в академичен и в професионален аспект. Желая времето, което прекарам там, да бъде изключително динамично и разнообразно по отношение на тематика и хора, с които ще контактувам. Разглеждам своето обучение като поставянето на основите на една бъдеща дейност, в чийто център се намира и България. 

- Кога за първи път помислихте за образование в чужбина? Кое беше водещото в това решение?

- Още в много ранна възраст имах желанието да уча в толкова исторически съществена институция като Харвард. Не мисля, че определящи решения като тези могат да бъдат сведени до единствен набор от причини. Но ако трябва да посоча една, то тя би била, че Харвард е най-доброто място за моето бъдещо академично, професионално и личностно развитие предвид възможностите, които предоставя.

- Как реагираха родителите и приятелите ви - първо, на вашето намерение да учите в САЩ, а после и на новината, че сте приет в този прочут университет?

- Реакцията на повечето хора около мен беше смесена, тъй като желанието ми да уча в Харвард не е малка цел. И естественият въпрос, който произлизаше от това, беше: "А какво ще правиш, ако не се получи?" Но получавах огромна подкрепа от приятели и семейство. Родителите ми не са особено ентусиазирани от идеята да уча в чужбина, обаче напълно ме подкрепят, защото разбират колко важно е за мен.

- Как ще обясните факта, че в България все още има много малък дял ученици, които искат да преследват кариера в т.нар. STEM сфери (Science, Technology, Engineering, Mathematics - наука, технологии, инженерство, математика (б.р.))? Може ли да се очаква промяна към по-добро в това отношение? Как би могло да се случи?

- Именно с това първо наблюдение започваше моето описание на проекта, което предоставих на Харвард. Основната причина за тази тенденция е форматът, под който се преподават науките в училище. Той е изключително сух и не успява да ангажира и привлече интереса на децата. Според мен най-важното е да въведем интерактивния елемент на науката в учебния процес, подобно по начина, който направихме с проекта "The Young Scientist Project" - с експерименти и самостоятелна работа. Проблемът не е в учителите, нито в учениците, а в подхода на нашата система. 

- Заедно с вашия ментор Луис Ломели работихте със 700 деца между I и IV клас в седем различни училища в откъснати райони. Какви са наблюденията ви за образованието там?

- Най-голямо впечатление ми направи фактът, че нямаше дете, което да не е заинтересовано от експериментите. Предполагам, знаете колко трудно е да се задържи интересът на учениците, а в нашия случай те дори не искаха да правят почивки. Дейността ми разкри, че всяко дете може да намери науката за интересна, стига тя да бъде представена по привлекателен начин. Разбира се, не всички ще станат учени - не е и това идеята. Но ако можем поне да ги накараме да се забавляват, докато са учили, значи сме си свършили работата.

- Какво е мнението ви за дистанционното обучение? Мислите ли, че то някога изцяло ще може да замести физическото присъствие в училище?

- В ограничения си опит като учител мога да кажа със сигурност, че присъственото обучение е изключително важно за развитието на учениците. То внася определен елемент, който е недостъпен за дистанционното обучение. 

- За какво сте благодарен на вашите учители?

- За техния пример и подкрепа през годините. Един добър учител може да остави изключително голям отпечатък върху ученика за цял живот. 

- СМГ, чийто възпитаник сте, от години е сред най-желаните училища у нас. Но, от друга страна, доста деца смятат математиката за скучен предмет и изпитват несигурност от точните науки. Вие самият кога и как открихте, че това не е така?

- Логически задачи и по-късно математически решавам от много малък. Харесвах да смятам и да броя още преди да започна училище. Както с всеки предмет, математиката може да бъде преподавана по интересен начин. Напълно нормално е някои да я харесват, други не - нямам конфликт с това и не виждам защо това би било проблем. 

- Според вас кои са причините българското образование да не се развива в позитивна посока и много млади хора като вас да избират да станат студенти в чужбина?

- Отчасти този факт, по мое мнение, се дължи на липсата на адекватна модернизация на образователната система. За конкурентоспособни кадри е изключително важно да са образовани според нуждите на съвременното общество, а това просто не го виждаме в България. Начинът, според мен, да се справим с това е все повече ученици и учители да се ангажират с организации, целящи развитието на образователната система. Не можем да чакаме за нормативни промени, без да сме започнали сами този процес.

- Как ви повлия КОВИД кризата? Кое лично за вас беше (или е) най-трудното в тази вече над една година изолация заради пандемията? Промени ли се всекидневието ви, общуването с вашите връстници?

- Пандемията съвпадна с доста важен период от моето развитие, който включваше редица фактори, свързвани с израстването ми. Кризата е предизвикателство не само в личностен план, но и в академичен, защото доведе до сериозни промени. Въпреки трудностите, смятам, че успях максимално да се приспособя и да обърна ситуацията в моя полза.

- Какво ви липсва най-много в тези нелеки за целия свят дни?

- Предвид кандидатстването, а и пандемията, със сигурност не успях да се виждам с приятели и да се запознавам с нови хора толкова, колкото бих искал. Мисля, че глобалната ситуация показа на всички ни колко е важен човешкият контакт за нашето удовлетворение.

- Мислите ли, че има надежда България да стане по-добро място за живеене?

- Твърдо вярвам, че наистина ще се случи. С това вярване идва и разбирането, че ние, българите, трябва да сме началото на тази промяна. Не можем да се придвижим колективно в по-добра посока без всеки един от нас да допринесе за развитието на страната си. Моя мечта е да съм част от този процес.