Политолози:
Евровотът у нас няма общо с Европа
Напрежението в България е политическо, не социално - вече сме в предизборна кампания
/ брой: 24
В началото на седмицата социолози и политолози от Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски" направиха анализ на политическия януари. Анонсите на АБВ за отделна листа в евроизборите, на Реформаторския блок (РБ) за общ фронт с ГЕРБ, както и заявките на националистите и други нововъзникнали формации ("България без цензура" и "Синьо единство") за евродепутатски мандати предвещават горещи месеци на противоборство. Общият им знаменател ще е предстоящият вот за Европейски парламент, но проблемите на Европа и мястото на България в тях няма да са доминиращи. Според анализаторите вторият евровот, в който ще участваме ние, българите, ще бъде използван за повторно легитимиране на политическите субекти във властта или за делегитимирането им.
Д-р Борис Попиванов:
АБВ не показа идеи, различни от тези на БСП
Януари беше месец на значително политическо, а не социално напрежение. Годината започна бурно, ударно и скандално с проявите на Волен Сидеров, който е поставен в деликатно положение. Неговата цел е да поеме по една антиевропейска писта в предстоящите избори, която би могла да се окаже печеливша. За него е достатъчно да го харесат 10%, стига да успее да представи себе си не като един от участниците в политическия живот, а като полюс в него, да раздели политическия терен на две. От едната страна е той като защитник на българското достойнство и чест. От другата - всички останали.
Друга линия на напрежение е процесът на сближаване между РБ и ГЕРБ и по-точно влизането на реформаторите в орбитата ГЕРБ. Предлогът, който беше измислен, е създаването на общ фронт за сваляне на правителството и възстановяване на политическата нормалност и морал. Оправданието, предложено от Бойко Борисов, е, че не реформаторите ще бъдат патерица на ГЕРБ, а обратното, което те приеха с удоволствие. Задачата на блока, заради вътрешните напрежения и разнородността на участниците, е да се освободят от Меглена Кунева, като я пратят в Брюксел, за да могат да преминат към една по-сериозна консолидация, която ще стигне постепенно до нещо като СДС-2.
Третата линия на напрежение е изваждането от фризера на АБВ. Със сигурност това е политическа иновация - да членуваш в една партия и да се конкурираш с нея, т.е. влизането в процес на конкуренция със самия себе си. АБВ излиза с две основни тези от забвението. Първата - че БСП не се е справила с предизборните си ангажименти и това оправдава наличието на нова листа, а не някакви собствени идеи, различни от тези на БСП. И втората теза - отпушване на лявото пространство. Това са хора, които сме наблюдавали преди 3 години в НДК, по-малко на брой са оттогава и са по-възрастни. При всяко положение те са достатъчно опитни, за да знаят, че залагат много и че рискуват много. Продължават атаките на лидерите на АБВ срещу БСП, не просто срещу ръководството, а срещу самата партия, което намалява шансовете за "отхапване" на червен електорат.
Докладът на ЕК е следващата линия на напрежение, въпреки че българското общество знае прекрасно част от констатациите в него. Ако предишният доклад беше констатирал наличието на воля без посока, то този по-скоро маркира посока без воля, с изключение на нещо много важно - връщане на разделението на властите и прекратяване на мощния натиск върху съдебната система.
През месеца наблюдавахме силен медиен натиск за това, че правителството си отива до дни. Това се случи още при скандала със Сидеров. Сближаването на десните с ГЕРБ доведе до подобен тип натиск. АБВ бе третият пункт за натиск, евродокладът - четвъртият. Продължава да се търси внушение в медиите, че в България няма стабилност и няма как тя да бъде постигната. Ако това внушение беше подкрепено преди от улицата с демонстрациите в София, то сега политическият сблъсък в една предизборна кампания вече го прави самоподразбиращ се и показва, че навлизаме в предизборна кампания.
Димитър Ганев:
Чака ни черна компроматна кампания
Първият месец на годината отправя нашия поглед към ключа за събитията през 2014 г. - изборите за ЕП. На тях ще се даде отговор на въпроса има ли легитимност това управляващо мнозинство. Чака ни мръсна, черна, компроматна кампания, която няма да има нищо общо с европейския мотив, който би трябвало да доминира. В нея няма да стане дума нито за бъдещето на Европа, нито за нашите европейски представители в ЕП, нито ще дадем оценка на евродепутатите ни през изминалия 5-годишен мандат - ще доминира изцяло и само националният контекст. Политическото напрежение няма да спада в следващите месеци, а вероятно само ще се покачва. Тези избори имат огромна цена и за управляващото мнозинство, и за опозицията в лицето на ГЕРБ. 9 депутата на управляващите в новия ЕП биха прелегитимирали тяхното управление за последващите няколко месеца и биха отслабили натиска върху правителството.
Инициативата АБВ на Г. Първанов е удар в една символна посока, която следва БСП, а именно - да бъде първа политическа сила. Символната победа на ГЕРБ би дала повод на Борисов да повтаря една от своите любими тези, че те са били БСП за кой ли път, би усилила натиска върху правителството и би спряла дезинтеграционните процеси в партията.
Евроизборите са от особено значение за по-малките партии, особено за такива като "България без цензура" и за РБ. Те трябва да докажат, че присъстват на терена, че ги има. Това, което наблюдаваме в последните месеци при Реформаторския блок, е, че се появява "синьо АБВ". Паралелна синя листа, примерно от "Синьо единство" на Надежда Нейнски, би могла да отнеме тази символна победа на РБ и би лишила реформаторите от евродепутатско място.
Първан Симеонов:
Залозите са на живот и смърт
От протестна ситуация вече сме в предизборна. Оттук нататък трябва да мерим всичко през призмата на изборите. Това, което се случва с АБВ, почива на две краткотрайни и на две дълготрайни предпоставки. В БСП наистина има недоволство от сегашното ръководство. Като външен наблюдател оставам с впечатлението, че г-н Станишев е успял да обедини противниците си в един лагер. Вторият ситуационен фактор е черно-белият политически процес, който наблюдаваме, в който има подялба на пространството "за" или "против" правителството, Станишев или Борисов, черно или бяло. Такива ситуации винаги раждат търсене на трети с опция за най-малкото зло. Г. Първанов се цели именно там. Дали ще е успешно, аз съм по-скоро скептичен.
От дълготрайните фактори, единият е свързан с отместването вляво на цялото ни общество. Няма какво да се лъжем. Четвърт век пазарните реалности трудно се възприемат от обществото, особено в техните всекидневни битови проявления като подоходно разслояване и намалена роля на държавата. Вторият фактор за появата на АБВ сега е търсенето на нещо ляво отвъд БСП, февруарските протести, в които имаше много социален патос, го показаха.
В синьото поле, вдясно също има напрежение и то е свързано с отношенията ГЕРБ - РБ. През този месец тихомълком се случи нещо, което е новост - откритата заявка на РБ, че единодействие с ГЕРБ е възможно на принципа "противникът е общ".
В националистическия сектор витаят две идеи - националната и социалната. Беше изключително непрестижно да звучиш социално по време на прехода, защото това беше ретроградно. И беше изключително непрестижно да звучиш национално. Всичко това резултира в мощното присъствие на "Атака", която успява да съвмести и двете теми. Сега НФСБ и ВМРО също успяват да съчетаят двете тези.
От днешна гледна точка всичко това предвещава интересни партийни състезания на европейските избори. Едното е между двете основни политически сили БСП и ГЕРБ. Второто е между по-малките - РБ и "България без цензура", от една страна, и НФСБ, които имат реални шансове за присъствие в европарламента, "Атака", която е със застрашено присъствие, и АБВ, което е голямата неизвестна. Ако Г. Първанов и Й. Калфин имат евродепутат, вероятно ще развият своя проект, но ако не успеят, това ще е краят на политическата кариера и на двамата, което значи, че и тук залогът е на живот и смърт.
Проф. Петър-Емил Митев:
Важно е какво ще реши БСП за АБВ
Проектът АБВ беше анонсиран през 2010 г. по начин, различен от този, в който сега го виждаме. Тогава беше казано, че той ще обедини противници, работещи заедно, ще бъде лаборатория на идеи, че не е партиен и не е антипартиен. Това са цитати. Оказа се, че е и партиен, и антипартиен. Когато на Позитано 2010 г. изразиха съмнение, че проектът на Първанов може да доведе до разцепление на партията, самият той каза "смешен плач". Цитирането на неговите думи от 2010 г. днес предизвиква тъжен смях. В очите на много редови членове и симпатизанти на БСП той действа на принципа: "Аз те родих, аз и ще те унищожа". Но в неговия случай формулировката ще се обърне. Партията го е родила и в крайна сметка тя може да го смачка. Опитът му да се отнесе към С. Станишев като към човек, назначен по чл. 64, който трябва да стане от стола в момента, в който президентската му функция е завършила, няма да има необходимия ефект.
Друг фактор, който ще играе срещу Първанов, е отношението, което възприемат срещу него десните. Електоратът на социалистите е достатъчно политически грамотен, за да отчита нагласите на опонентите. Вижте какво стана. Появи се АБВ и веднага след това и "Г", а именно анонсът, че БСП се разпада, правителството трябва да си даде оставката. И нещо повече. Изчезна определението "Гоце". Изчезна определението "той путинизира България". Всичко това изчезна. Напротив, чухме от човек, съветник на президента, че той е европейското лице на левицата. Това го казват десните опоненти. Тази смяна на позицията не може да няма съответния отзвук. Важно е решението, което ще вземе по този повод ръководството на БСП.
В момента Първанов използва аргументи, които фактически са заимствани от арсенала на десните опоненти на БСП. Друга част от тях бяха изложени на конгреса на БСП. Той каза тогава, че БСП трябва да престане да губи, даже обобщи, че загубите били 10. Този аргумент не е верен. Самият Първанов не е печелил парламентарни избори, а Станишев спечели изборите 2005 г. и стана министър-председател, а сега е мандатоносител. Да обвиняваш мандатоносителя, че все е губил, е неприлично. Другото обвинение, че се отстъпвало на ДПС, че не бил отменен плоският данък, са аргументи на ГЕРБ. Повтарянето им от Първанов не може да има успех сред левия електорат или би предизвикало реакция, каквато той не би желал - на отхвърляне. Това рано или късно ще се случи.