Брюкселски безсъници
Европа на автопилот
/ брой: 148
През шест месеца Евросъюзът сменя декора и страната председател внася своята украса (още не сме забравили чешката). Днес Испания предава щафетата на Белгия, която през ноември м.г. пласира своя бивш премиер Херман Ван Ромпой на високата орбита постоянен председател на Евросъюза. Така че, освен че е столица на Евросъюза, Белгия притежава и двете му председателства - ротационното и постоянното.
Белгия обаче няма правителство, или по-точно правителството й е в оставка след проведените на 13 юни извънредни избори. От успеха на формирането на новия кабинет зависи до голяма степен и запазването на целостта на държавата. Напълно е възможно Белгия да не успее да състави кабинет по време на председателство си. Но това обаче изобщо не тревожи белгийските лидери, които са се подготвили така, че да могат да ръководят Евросъюза и на автопилот, при това с амбициозна програма.
Прекарах два дни с всички белгийски ръководители - премиер, премиерите на двете общности и председателя на регион Брюксел, вицепремиери, федерални министри. В два от най-красивите дворци на Брюксел бяха организирани неформални срещи и разговори между най-висшите лидери на страната и журналисти при единственото условие, че казаното може да се преразкаже, но без да се назовава конкретен източник.
Основното послание е, че каквито и да са вътрешните проблеми, вътрешната криза няма да се отрази на придвижването напред на общите европейски въпроси и най-вече на стратегиите за изход от кризата. Също така изглежда, че Белгия ще направи услуга на Ван Ромпой, като се оттегли на втори план и насочи усилията си дискретно да го подпомага, вместо да го засенчва.
При испанското председателство се беше случило точно обратното. В стремежа си да блесне пред камерите с Обама, премиерът Сапатеро изобщо не съгласува с Ван Ромпой провеждането на традиционната среща на върха ЕС-САЩ. Той я насрочи в Мадрид, където планираше да привече вниманието като домакин. Обама обаче му нанесе тежък удар, като отказа мадридската среща. Белият дом обясни, че тези срещи на върха не са добре подготвяни и просто губят времето на президента на САЩ.
Факт е, че Обама храни лош спомен от предишната среща на върха ЕС-САЩ, проведена през май м.г. в Прага. Изправен пред избора дали да вечеря с премиера в оставка Тополанек, председателстващ тогава Евросъюза, или с президента евроскептик Клаус, той прекара вечерта с жена си Мишел вместо в дворец, в малък пражки ресторант.
На испанското председателство се падна да координира европейския отговор на кризата в Гърция. Но през цялото време всъщност всички си задаваха въпроса дали Испания няма да последва Гърция.
Много са примерите за рисковете, свързани с ротационните председателства. Слава Богу, междувременно влезе в сила Договорът от Лисабон, създал поста постоянен председател на ЕС. Само че договорът не обяснява как точно постоянният председател ще съжителства и ще си дели задачите с ротационния председател. Испания се опита, не особено успешно, да проправи място на своя премиер близо до Ван Ромпой, а изглежда, че Белгия ще постави прецедент, като се оттегли максимално и дори напълно.
Но председателството, което притеснява мнозина в Брюксел, не е белгийското, а унгарското, което започва веднага след това, на 1 януари 2011 г. Унгария има ново десноцентристко правителство, което спечели изборите с толкова голямо мнозинство, че промени конституцията и започна да приема закони с националистически уклон, стряскащи не само съседните страни. Надеждата е, че след белгийското председателство унгарският премиер Орбан също ще трябва да бъде максимално дискретен, така че качеството на унгарската демокрация да не става основна тема на европейския дебат.
Ван Ромпой наистина има нужда от светлината на прожекторите, защото европейците не го познават. По природа дискретен човек, той в момента страда и от това, че председателят на Еврокомисията Барозу прави всичко, за да го засенчи. Наистина, Барозу се обзавежда с цяла армия от медийни експерти, докато Ван Ромпой не прави нищо, за да лъска имиджа си. Затова засега той губи мача, но белгийският рефер сигурно ще му помогне.
Основната причина, поради която Лисабонският договор въведе поста на Ван Ромпой, е, че след голямата вълна на разширяване се появиха страни със слаб административен капацитет. Това на брюкселски жаргон означава неспособни да управляват себе си, камо ли другите. Съществува истински страх от предстоящите председателства на такива страни. Българското е през втората половина на 2018 г. Надеждата е, че много преди това някой като Ван Ромпой вече ще управлява Евросъюза също толкова ефикасно и дискретно като автопилот.