Шенген срещу Шамген

Шенгенските мераци на Бойко Борисов не се осъществиха. Ударът за него беше още по-силен, защото Румъния получи добра оценка.
Но не за това ми е думата. Втурнали се да угаждат на болните премиерски амбиции, властимащите у нас остават слепи за огромно геополитическо явление на нашите граници - създаването на турското безвизово пространство. И за последиците от него.
За рекордно кратко време Турция установи безвизов режим със страни, които нямат никакъв шанс да получат такъв с Евросъюза: Иран, Сирия, Йемен, Либия, Ливан, Мароко, Тунис. Лично турският премиер Ердоган нарече това ново безвизово пространство Шамген, на името на Билад-ал-Шам, древното пространство, включващо сегашната Сирия, Израел, палестинските територии, Йордания и Ливан.
Като пряк резултат, имиграционните потоци от Африка и Азия изоставиха опасните и скъпи маршрути през море към Испания, Малта и Италия. Вместо това имигрантите летят като истински джентълмени със самолет до Истанбул, след което прекосяват границата между Турция и Гърция на река Марица, в Орестиада, един слабо охраняем участък от 12,5 км, близо до Одрин и недалеч от българската територия. Вместо полуживи от глад в трюма на някой кораб, новите имигранти пристигат в ЕС облечени с костюми и с чисти обувки.
Вместо десетки хиляди долари, за прекосяването на границата при Орестиада имигрантите от страни като Афганистан, Судан или Иран плащат на каналджиите мизерните 200 евро или даже се оправят сами и безплатно. И нищо чудно, че броят на имигрантите се увеличава лавинообразно. Гърция изнемогва, защото хванат ли ги, имигрантите искат убежище и Атина е длъжна да ги подслонява и храни, докато молбите им се разгледат. А това трае много месеци. Да не говорим, че става дума за лица от държави, в които са силни "Ал Кайда", талибаните, "Хизбула", "Мюсюлмански братя" и други подобни сдружения с идеална цел.
Събитията след революцията в Тунис допълнително вещаят, че играта загрубява. Досега "Ал Кайда" беше изолирана в района на Сахел, а сега ще се придвижва безпрепятствено до бреговете на Средиземно море. И оттам - до летището в Истанбул. Да му мисли Гърция, но подобно щастие ни чака и нас, само да влезем в Шенген, особено ако границата при Орестиада продължава да е разграден двор. Гърция иска да строи там стена или заграждение, подобно на това в Сеута, испанския анклав в Мароко, което не позволява на местното население да прескочи и да поиска убежище от Мадрид. ЕК не гледа с добро око на строителството на стени по границите. Затова България демонтира кльона по границите си. И затова турски добитък прекосява сводобно и пренася шап.
Но сред страните от ЕС мненията са различни. Френският министър на вътрешните работи Брис Ортьофьо неотдавна посети Орестиада и типично по френски го извъртя, че неговата страна е против Берлинските стени, но понеже Орестиада не е Берлин, той подкрепя подобно архитектурно творчество.
Аз също подкрепям такъв дувар, а също връщането на кльона на границата с Турция. Засега съприкосновението между Шенген и Шамген е само на гръцко-турската граница, но утре и ние ще сме на пангара. Да не говорим, че за имигрантите от Шамген сухопътният маршрут през България, Румъния и Унгария на Запад ще бъде несравнимо по-удобен, отколкото досегашните варианти с пътуване от Гърция към по-богатите страни от ЕС с кораб или самолет. Впрочем по силата на Дъблинската конвенция за убежището сме длъжни да приемаме обратно от по-привлекателните страни такива бежанци, ако са стъпили първо на наша територия. Днес те не са много, утре може да са стотици хиляди. Така че за присъединяването си към Шенген страната ни наистина не е готова. Аз лично смятам, че нямаме интерес да влизаме в Шенген, поне докато Шенген не е готов да отговори на предизквикателството Шамген.
Въпросът е защо Турция играе тази игра? Официално голямата ни съседка иска членство в ЕС, иска и безвизов режим с Евросъюза. Но поведението на Анкара е в пълно противоречие с постигането на тези цели. За да получи България безвизов режим с ЕС през 2001 г., трябваше да въведем визов режим с Русия, от което стратата ни загуби милиарди от приходи от туризъм. Но условието беше да нямаме безвизов режим с държави, с които ЕС има такъв. Турция впрочем подписа преди дни споразумение за безвизов режим и с Русия.
На фона на тези парадокси можем да предположим, че управляващите в Турция приемат факта, че перспективата на страната им за членство в ЕС няма никакъв шанс. Също така, перспективата им за безвизов режим им изглежда напълно илюзорна. И както беше заплашвала досега, Турция се преориентира геостратегически, ставайки център на пространство, което няма да е партньор, а проблем за Европейския съюз. Засега сме относително защитени. Влезем ли в Шенген, ще сме на фронтовата линия.