КОНТРАНАСТЪПЛЕНИЕТО НА УКРАЙНА ПРОПАДА

Мери ДЕЖЕВСКИ

Какво се случи с пролетното контранастъпление на Украйна? През последните шест месеца то беше очаквано с нетърпение както в Украйна, така и извън нея. Някои чакаха решителни промени на бойното поле, докато други се надяваха дори руските войски да се оттеглят напълно. Но сега вече не. 

Лятото минава, на прага е есента и основните въпроси вече висят във въздуха. Що за контранастъпление е това? Имаше ли го изобщо? Ако да, какъв бе планът? И ще изплува ли тази тема с нова сила през следващата пролет?

Не е лесно да се отговори на тези въпроси - също и поради крайно оскъдната информация от двете страни. Украйна, по очевидни причини, пази военните си операции в тайна, а загубите й са строго засекретени. Съобщенията от Русия пък или се блокират априори на Запад, или се възприемат изключително скептично. В същото време работата на журналистите на фронта е не само опасна, но и все по-строго контролирана от украинските медийни мениджъри. 

Изглежда със сигурност може да се каже само едно: украинската контраофанзива, ако изобщо се е състояла, започна по-късно и протичаше много по-бавно от очакваното. Знаем това, защото не друг, а самият президент Зеленски периодично говореше по темата. А националните лидери едва ли ще омаловажават своите военни успехи.

От друга страна, ако контранастъплението се е провело, то струваше много скъпо на Украйна - от гледна точка на загубите на личен състав и техника. Западните репортери станаха свидетели на ужасни сцени на фронтовата линия и слушаха от първа ръка историите на завърналите се войници. И това вече съвсем не е "руска пропаганда".

В същото време (и това е още една причина за неопределеност) никой не знае какво ще донесе утрешният ден. Много странични наблюдатели не искат да отпишат контранастъплението като провал, при това не само от лоялност към Украйна. Факт е, че този конфликт поднесе толкова изненади, че е опасно да се изказват каквито и да е категорични твърдения. Може да сте съкрушени от провала на контраофанзивата на Украйна вечерта, а следващата сутрин да се събудите и да видите снимки на пробив на руските позиции, успешни удари по Керченския мост и повторно превземане на стратегически точки на източния бряг на Днепър. Тази надежда продължава независимо от това, че времето за някакъв значителен украински пробив стремително изтича.

Когато правим изводи за контранастъплението на Украйна, трябва да вземем предвид как е било замислено. И тук, очевидно, имаше разминаване между това, което

Зеленски планираше със своите генерали

и очакванията, които те умишлено или случайно породиха във Вашингтон и на Запад.

Създаваше се впечатление (във всеки случай извън Украйна), че контранастъплението ще започне веднага щом през пролетта земята изсъхне достатъчно, за да може да премине тежката техника, че офанзивата ще се разгърне по голяма част от фронтовата линия на изток и че нейна цел ще е преминаването през Днепър, прекъсване на сухопътния коридор към Крим, създаден от Русия след победата в боевете за Мариупол, както и връщане на окупираните от нея територии в Югоизточна Украйна и дори Крим.    

Ако целта е била именно такава, то изглежда, че тя се оказа нереалистична и контранастъплението, уви, се провали. Но имаше ли в тази цел нещо повече, отколкото просто надежда за по-добро позициониране? Доколко Киев би могъл съзнателно да преувеличи мащаба и неотложността на плана си, за да задържи западните си поддръжници и ускори военните доставки?

Украинските власти безусловно свързват забавянето на контранастъплението с оплаквания от бавното доставяне на военна техника. Американските танкове "Ейбрамс" и немските "Леопард" бяха широко отразявани в медиите.

Друг проблем беше въздушната мощ

Исканията на Украйна за предоставяне на изтребители Ф-16 се оказаха неизпълними, като се вземе предвид времето, необходимо за подготовка на пилоти и обслужващ персонал. Вместо това бяха обещани допълнителни МиГ-ове от съветската епоха.

Обаче липсата на авиационно прикритие на украинските войски, опитващи се да настъпват към руските граници, се посочва от мнозина като слабо място, което ограничава напредването на украинците и значително увеличава техните загуби. Според съобщения в американските медии западните чиновници прекрасно разбират, че Киев няма нито подготовка, нито въоръжение за прогонване на руските войски, но разчитат, че това ще се компенсира от "украинската храброст и находчивост". Нима един ден украинците нямат повод да обвинят своите съюзници в безразсъдно пропиляване на украински животи?

А тук има и руски компонент. Дори ако плановете на Украйна са включвали контранастъпление на няколко фронта и бързо разкъсване на руските позиции, доколко неспособността й да постигне това отразява собствената й слабост и доколко е поради подценяване на руските сили? След като получи предварително предупреждение за планираната контраофанзива, Русия създаде множество отбранителни линии, включително окопи и минни полета, които се оказаха по-ефективни, отколкото Украйна очакваше. 

Би било неправилно да се казва, че Украйна не е постигнала никакъв напредък, но всички постижения бяха относително малки и епизодични. 

Киевските войски не успяха да преминат река Днепър 

което е необходимо за отвоюване на територията в източна посока. През последните дни имаше съобщения, че шест малки катера са преминали на източната страна от района на Херсон, който е под контрола на Украйна. Но сведенията за това дали войските са успели да превземат плацдарм или, както твърдят руските власти, са били отблъснати, са противоречиви. Във всеки случай преминаването бе твърде малко, за да се счита за значителен пробив.

В светлината на скромния си прогрес Украйна очевидно премина от многообещаващото сухопътно контранастъпление към контраатаки с други средства, предназначени да раздразнят и дестабилизират ситуацията във вътрешността на Русия. Това са и удари по складове за боеприпаси, оръжейни заводи и други обекти, атаки с безпилотни самолети по Москва и по руските черноморски пристанища, както и удари по Керченския мост, свързващ континенталната част на Русия с Крим.

Изглежда Украйна счита, че Русия ще бъде обхваната от нарастващо чувство на незащитеност и Москва ще се запита дали териториалните придобивки си струват загубите. Този украински подход обаче е рисков. Русия може да предприеме по-решителни ответни мерки срещу Киев и западните части на Украйна, които до този момент оставаха до голяма степен встрани, а отговорът с удари по пристанищата може да доведе до разпространение на конфликта в целия Черноморски регион.

Могат да се посочат и други фактори. Решението на САЩ да доставят

касетъчни бомби на Украйна 

показва, че запасите от други боеприпаси са изчерпани. Идва есента, а с нея - и влажното време, което ще затрудни украинските сухопътни действия. Под въпрос може да се окаже не само моралният дух на Русия, но и на Украйна, тъй като мащабите на загубите стават все по-очевидни и възниква необходимост от нови мобилизации. За съжаление на Зеленски, на срещата на върха на НАТО миналия месец Украйна не успя да си осигури ангажимент за присъединяването й към Алианса.

Има и други, по-големи, проблеми. В Полша, която е в челните редици на европейската и натовската подкрепа за Украйна, през октомври се провеждат избори. Започва да набира скорост и президентската кампания в САЩ, а подкрепата за Украйна от страна на Великобритания не изглежда толкова безусловна, както беше при премиера Борис Джонсън. Вероятно осъзнавайки възможността за промяна на международната ситуация, Украйна започна да търси нова дипломатическа подкрепа в чужбина, включително на неотдавнашната среща на повече от 40 държави, проведена в Саудитска Арабия.

В крайна сметка всички тези събития биха дали по-добър отговор на въпросите за контранастъплението на Украйна, отколкото това, което може или не може да се случи на терена. Даже ако Украйна успее да направи прекрасния пробив, на който някога се надяваше, прекъсването на сухопътния коридор към Крим вече няма да може да осигури победата. Времето отиде напред.