Анатомия на успеха

Хотелът е някъде между Равда и Несебър, но тук вече така е застроено, че трудно може да се определи с точност кой хотел къде е. Няма дори имена на улици и номера по тях. Но който търси, намира. Още повече че хотел "Ирис" вече е спечелил верни клиенти -приятели, само три години след откриването си - най-вече заради симпатичната четворка, която го стопанисва - Антон, Руска, Радост и Георги Минчеви. Още в началото правим уговорката, че това, което споделят домакините като проблеми тук, важи за всички останали семейни хотели в района край морето.  
Колко стола крепят един такъв семеен бизнес? Синът Георги отговаря пръв: "Отговорностите са много. Майка ми и баща ми са постигнали това, което имаме, с много труд. Почнали са от нулата, за да стигнат с много мъки до това ниво. Затова със сестра ми Радост гледаме да помогнем с каквото можем. Тя отговаря за рецепцията, аз - за ресторанта. Нещата трябва да се наблюдават постоянно, да се поддържат, а с готвачите е най-трудно, защото клиентът, ако не остане доволен от кухнята и обслужването, няма да се върне. Сам стоя зад бара и съм сервирал - няма начин. Завършил съм иначе Бургаския свободен университет - финансии. Ако обаче вземем някого "от вън", който да се занимава с ресторанта, няма да се върши работата, както аз я върша с това старание.

Правя с удоволствие всичко, защото го правя за себе си

За семейството.
Гаджето на Георги също е приобщено към семейния бизнес и поема част от задълженията и отговорностите. Но те не са малко, защото непрекъснато възникват много извънредни ситуации. И с резервации, и с договори, с всички инстанции, при които има страшно много документация, която изисква време да се подреди и оформи. С това се занимава дъщеря ми, казва майката Руска. Сега семейството е на етап да разберат на кого къде му е силата. По-иницативни са младите му членове, но и родителите правят каквото могат...
Дали обаче в този хубав хотел не разчитате повече на по-високи цени, провокираме нашите домакини. Отговорът е: "За нас е много важно всичко да бъде съобразено с момента. В момента е криза, залагаме много на българите като туристи, правили сме винаги отстъпки на място или по телефона, важно е да се печели от оборота и клиентът да е доволен. Защото един доволен клиент води още пет нови, а един недоволен ще откаже 20. Най-добра е рекламата от уста на уста."
Семейната фирма е още от 1989 година по Указ 56. Занимавали са се предимно с търговия в Ямбол, където семейството има и заведение. Оттам са дошли и средствата, вложени в този хотел на морето.

"Започнахме от нулата с кредит от банките

винаги сме имали кредит, имаме и сега. Трудно е", казват домакините. А Руска допълва: "Аз съм със средно образование, исках да кандидатствам медицина, но се ожених, останах с децата, при мен е семейната академия..."
Двамата родители винаги са се стремели да приобщят децата към семейния бизнес, защото успяващият бизнес за тях е точно този. А как помага държавата ли?
Само с трудности, е отговорът и на четиримата. Изисквания, много високи данъци, за висококвалифициран труд трябва да се плащат високи заплати. А за да се плащат високи заплати и данъци, трябва да се настаняват и клиенти с по-високи възможности. На този етап обаче веригата се къса и не се получава. Просто на този етап оцеляваме от година за година, от сезон за сезон, коментират те. Техният апел към управляващите е да има някаква взаимна заинтересованост - "те да помислят как да създаваме нови работни места, как да остават малко пари, за да можем да изненадваме клиентите всяка следваща година с промяна към по-добро. Ако се задвижат по този начин нещата, бюджетът само ще спечели".
Единодушно четиримата се надяват тепърва да се коригират много от трудностите, за да улесняват бизнеса, да имат време хората да го влагат в него, а не

да бягат по мъките с нормативни пречки

инспекции, организации, новости, които постоянно се вкарват. За да могат да предложат на клиентите не само качествена услуга, но и още нещо, тъй като по морето, пък и на много други места, качеството е много занижено. "Аз лично като клиент, като отида някъде, го забелязвам винаги чисто професионално. Държавата трябва да защити по някакъв начин нашите интереси, да регулира процесите. Ще се конкретизирам - например искаме да се изгради път, има много средства, както чуваме, но общината по никакъв начин не се явява контролен орган, който да напътства този процес. Всеки момент се отлага за следващия... Изморяваш се да следиш срокове - да не ги изпуснеш. Отивам някъде и ми се зверят, а аз искам да се уча сега, докато съм млада. Вчера пристигнаха хора с резервация и искаха да ги упътя. Как обаче, като ние нямаме улици, още сме без номерация, нямаме инфраструктура, а плащаме данъци като в центъра на Несебър!", казва Радост.
"Има чужденци с възможности, които биха дошли, защото мисля, че сме създали една база на равнище. Но не мога да докарам туристи и да им искам по-високи цени, както аз съм плащала по чужбина по 60 евро на стая,

и да ги карам да газят калта

Влагаме всяка година индивидуално доста средства за чакъл и пак е неугледно. Все едно малка перла в гората...", допълва Руска.
Минчеви имали идея да обединят усилия с всички тук в района, да излязат с общо решение към кмета да бъдат освободени от данък смет и сгради, сами да финансират проекти, макар че и това не става с малко пари. Проблемът е по цялото Черноморие. Туристите първо виждат планини от изсипана кал, ремонт на пътища в разгара на сезона, щъка се точно когато идват гостите.
Проблемът е, че си инвестирал в нещо и чакаш - няма ги хората на пазара. Хвърляш труд и усилия за нещо, за което нямаш вина. Вече има ЕС, но изискванията и синхронизацията ги няма. Което пак затруднява нас, коментират четиримата. 
В хотела вече трета година работят с едни и същи хора, които сами ги търсят. Това е критерий, че са доволни, но на този етап може и повече, ако остават пари нещо да се прави и през зимата, защото

сезонът тук е до октомври

а после трябва да се освободи персоналът до следващото лято. Критерият за хубав хотел за собствениците първо включва чистотата, после отношението на целия персонал и спокойствието. "България наистина е един земен рай. Хората от пустиня правят рай някъде, а ние от рай - пустиня", казва Руска.
"Ние сме регистрирани по ДДС, други семейни хотели не са. Според мен всички трябва да са регистрирани и да плащат нормално. Петзвездни хотели свалят цени в някои случаи, а не би трябвало да е така. Според категоризацията, която са взели, трябва да си държат такива цени, че да отговарят на положението. И когато човек избира от сайтове и реклама, да знае - отива в петзвезден хотел и да си прави сметката", допълват домакините.


Кой е най-добрият турист?

Руска: Руският турист е най-добрият за мен. Руснакът е човек претенциозен, но в същото време много компромисен. С богата човешка душа. Но не може тази огромна държава да се затруднява с визите.
Антон: Идват хора от чужбина, вкарват средства в държавата, а ние в един момент не можем да ги оползотворим добре и хората да се върнат пак, а не да ходят някъде другаде.
Радост: Всички са добре дошли. На чужденците им харесва българския манталитет.


Разходите

Разходите за сезона в семейния хотел са около 40 000 евро, но ако се прибавят лихвите по кредита, просто не е възможно да оцелеш, уточнява Руска. От миналата година разсрочват лихви за тази и те се трупат. Тази ще разсрочат след края на сезона за следващата. И така нататък. Просто животът минава от лихва на лихва. И все пак сме благодарни на Американската банка за развитие, която ни помага и проявява голяма гъвкавост, добавя Руска.
"Чела съм книгата на Буров десет пъти - той твърди, че България има нужда от земеделие и туризъм. Ако нас ни субсидират като земеделието, няма да е лошо...", споделя още Руска Минчева.