"Успехът", който се провали

Ако ГЕРБ направи нещо в областта на средното образование, то е, че разруши напълно парламентарния и обществения консенсус по въпроса как да се развива българското училище. Уж основните насоки в реформирането и развитието на училището бяха определени с Националната образователна програма, приета още при предишното правителство, уж трябваше тя само да се облече в законова форма. Вместо да извърши това, ръководният екип на МОМН три години занимаваше обществото с най-различни

случайни и често екзотични хрумвания

(помните ли как министър Сергей Игнатов в началото на мандата си четеше всички учебници, за да ги преработел спешно, което нямаше как да стане, преди да се приемат нови учебни програми, които пък трябва да се създадат след приемането на законовите промени в структурата на училището). Едва в последната година от мандата си екипът на ГЕРБ се разбърза да внася в МС и в парламента проектозакон за предучилищното и училищното образование, закъсня безвъзвратно и поради огромния обем на закона от самото начало приемането му в парламента изглеждаше под въпрос. Да не говорим за десетките странни промени в системата, които този проектозакон предвиждаше и които срещнаха остър отпор от останалите групи в НС, като например непонятното ликвидиране на елитните математически гимназии. Или въвеждането на задължителна забавачка от 4-годишна възраст без осигурени средства и с надеждата парите да дойдат някой ден от Европа чрез "нероден Петко" - ненаписаната още допълнителна оперативна програма за наука и образование за периода до 2020 г. Дори

прекрасната българска дума "просвета"

се видя "неевропейска" на герберите, та я изхвърлиха от закона, както изхвърлиха и учителя като основна фигура в педагогическия персонал. Нямаше логично обяснение за хъса, с който екипът на МОМН и герберските депутати бранеха недомислия, освен елементарен инат с привкус на грандоманщина.
През февруари имаше множество опити за внасяне на разум и призиви да бъде спряно гледането на закона, понеже той не генерира съгласие и е пълен с противоречия, които ще опропастят системата. Всуе. Тогава обществени организации и депутати от БСП, Синята коалиция, ДПС заявиха направо, че въпросният закон, ако президентът не му наложи вето, ще бъде изпратен директно в Конституционния съд. Заради внезапната смяна на просветния министър Сергей Игнатов с акад. Стефан Воденичаров обаче и след тоталния политически крах на ГЕРБ парламентарното време, което и без това бе малко, не стигна да бъде приет законът чрез диктата на мнозинството и при съпротивата на всички останали щеше да се случи, понеже такава бе цялата практика на управляващите "Граждани за европейско развитие". Законът потъна в небитието. "И слава Богу!", реагираха масово по форуми и блогове другите граждани - българските.
Та именно този пишман закон бе отчетен при равносметката от екипа на ГЕРБ преди няколко дни като

"най-големият успех"

Училището остана без структурната си реформа, приемането на държавни стандарти и на нови програми, написването на учебници, мерките за квалификация на учителите и т.н. се отлагат за неопределено време. Естествено, виновник се оказа не закъснението на МОМН със закона, а уличната революция, прекратила преждевременно "полета" на кабинета "Борисов" и подчинения му парламент. Останаха само едни попроменени тук-там учебници до VI клас и за гимназиалния курс, които бяха допълнени с историческата изборна победа на ГЕРБ и с харизматичния образ на премиера Борисов. А в последния ден на своето управление в МОМН отборът на ГЕРБ огласи в сайта на министерството още един проект - за промяна в Закона за професионалното образование, пълен с нови екзотики. Като например въвеждането на кредити в техникумите по подобие на студентските кредити (точки) за преминати при обучението дейности.                 
Няма как да се очаква от служебния министър геофизика чл.-кор. Николай Милошев да извърши някакви неизвършени досега подобрения в просветната система. Пък и ще му бъде трудно да ги направи като страничен за училището човек, още повече, че зам.-министър Милена Дамянова, отговаряща за средното образование досега, подаде оставка, като заяви, че смята това за почтено. Остана и в служебния екип втората заместничка от политическия кабинет на Сергей Игнатов - Петя Евтимова, зад нея според източници от МОМН стоят Дянков и майка му, която е отдавна пенсионер, но работи във ведомството и го "напътства". Новият заместник за средното образование ще е Мариана Банчева, която някога е работила в МОМН, а след това в сдружението "Национална мрежа за децата". С нов министър и с нов заместник за училищните дейности за два месеца не бива да се очакват чудеса - дай Боже, поне изпитите след VII клас и матурите за дванадесетокласниците да организират без проблеми. Впрочем трябва да се отбележи, че

проф. Милошев е 18-ият министър

който влиза в просветното ведомство от 1990 г. досега. За 23 години - 18 министри. Никак не е необяснимо тъжното състояние на нашето образование, след като екипите, които го управляват, са се задържали на мястото си година и три месеца средно. И докато преди имаше сравнително добра приемственост, от 15-ина години насам всеки екип налага на училището свои приоритети, виждания и стратегии. Така учители, ученици и родители, живеят в постоянна "риформа", водеща до перманентен стрес, разнобой и растящи диспропорции и неравенства.
А че състоянието на училището ни е плачевно, е ясно от главоломно сриващите се надолу знания, които българските ученици показват от 10-ина години насам в международните сравнителни проучвания PISA за 15-годишните и вече дори в PIRLS - за началния курс, където доскоро нашите деца все още се крепяха на прилично равнище. Констатираният срив не доведе до вземане на мерки за промени в програмите и обучението, но нищоправенето в това отношение е стара болежка на просветното министерство, която не е от вчера. В края на тази година ще бъдат обнародвани резултатите от поредното проучване PISA и всеки, който има досег професионално с образователната ни система, ги очаква с основателно притеснение.
Завчера синдикатът "Образование" към КТ "Подкрепа" изпрати напомнителна записка до служебния министър проф. Милошев с основните приоритети в просветата. Първата точка е деполитизиране на системата (трудно ще стане при положение, че училищните директори и дори учители старателно бяха подбирани от средите на ГЕРБ). Синдикатът изисква прозрачност във финансовите дела;

участие в управлението и контрола

на образованието и в комисиите за директорските конкурси; мандатност на директорските длъжности; пълна ревизия или отмяна на делегираните бюджети; държавен статут на учителската длъжност; стандарт за материално-техническата база на училището; незабавен ремонт на учебните програми и нов учебен план; финансова подкрепа при работа с ромски деца и пр. Чудесно, само че напразно синдикатът апелира към служебния министър - той не може да вземе предложените мерки, без да е приет нов закон за училището и при гласуван вече бюджет за 2013 г.
Според Милена Дамянова новите учебни програми били почти готови и променяли изцяло философията на учебното съдържание - от енциклопедични знания към практически умения. Дано да е недостатък на формулировката, защото е спорно как без задълбочени знания може да има практически умения и формиране на мислене у учениците, но това е друга тема. Важното да се знае в момента е, че в правомощията на служебния кабинет не влиза предлагането на закони и законови поправки, които, ако са в правилна посока, биха подобрили състоянието на училището. Всички разумни идеи ще са полезни обаче за следващото редовно правителство, което ще се появи след изборите. Вероятно изсилването на президента Плевнелиев при представянето на назначения от него служебен екип и обещанията му той да свърши едва ли не всичко, което ГЕРБ не направи за 4 години, породиха и нереалистични очаквания. Съответно ще породят и ново разочарование. А това няма да е полезно за българското училище.        
 

Министрите на образованието и науката от 1990 г. до днес

1. Акад. Асен Хаджиолов (1989-1990)
2. Акад. Константин Косев (1990)
3. Проф. Матей Матеев на образованието (1990-1991)
4. Проф. Георги Фотев на науката (1990-1991)
5. Проф. Николай Василев (1991-1992)
6. Проф. Марин Димитров (1992-1993)
7. Проф. Марко Тодоров (1993-1995)
8. Проф. Илчо Димитров (1995-1997)
9. Проф. Иван Лалов (1997)
10. Доц. Веселин Методиев (1997-1999)
11. Проф. Димитър Димитров (1999-2001)
12. Доц. Владимир Атанасов (2001-2003)
13. Доц. Игор Дамянов (2003-2005)
14. Доц. Даниел Вълчев (2005-2009)
15. Йорданка Фандъкова (2009)
16. Проф. Сергей Игнатов (2009-2013)
17. Акад. Стефан Воденичаров (2013)
18. Чл.-кор. Николай Милошев (2013)